Решение № 15536 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8874/2010 г.

Решение № 15536 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8874/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Съдебното производство е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областния управител на Софийска област срещу решение № 416 от 21.05.2010 г., постановено по административно дело № 946/2009 г. по описа на Административен съд София - област (АССО). По съображения, относими към отменителното основание по чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК - необоснованост, касаторът претендира отмяна на оспореното от него решение като неправилно. Ответникът Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Софийска област, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът "Автомагистрали Хемус" АД в писмен отговор и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна, да се потвърди първоинстанционното съдебно решение като правилно, и да му се присъдят деловодните разноски. Ответникът Държавно горско стопанство - Боровец чрез повереника си моли касационната жалба да се уважи като основателна и оспореното с нея съдебно решение да бъде отменено. Навежда доводи, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон, при нарушаване на съществени процесуални правила и е явно необоснован (т. е. позовава се на всички касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК). Ответникът Община Самоков не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд София - област, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Областния управител на Софийска област срещу заповед № КД-14-23-191 от 30.10.2009 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Софийска област, в частта й за имот с идентификатор 15285.10.114, с площ 107161 кв. м., начин на трайно ползване - иглолистна гора, собственост на Държавата. С цитираният индивидуален административен акт на основание чл. 54, ал. 1 и чл. 53, ал. 1, т. 1 и от Закона за кадастъра и имотния регистър е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри (КК и КР) на с. Говедарци, общ. Самоков, представляващо отразяване на сграда, състоящо се в: нанасяне на нови обекти в КККР - сграда с идентификатор 15285.10.114.5, площ 215 кв. м., собственост на "Автомагистрали Хемус" АД; промени в данните за собственост и собственици за сграда с идентификатор 15285.10.114.5, собственост на "Автомагистрали Хемус" АД; заповедта важи и за поземлен имот с идентификатор 15285.10.114, площ 107161 кв. м. - иглолистна гора, собственост на Държавата. Решението на Административен съд София - област, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Обосновано и в съответствие с материалния закон в проверяваното решение е прието, че оспорената пред Софийския областен административен съд заповед е законосъобразна. Частично обжалваната заповед № КД-14-23-191 от 30.10.2009 г. има за предмет нанасяне на съществуващ обект на кадастъра (по смисъла на чл. 23, т. 2 от ЗКИР) в КК и КР - сграда, собственост на "Автомагистрали Хемус" АД с проектен идентификатор 15285.10.114.5 с площ 215 кв. м. в имот 15285.10.114 с площ от 107161 кв. м. По делото не е спорно, че двуетажната масивна сграда, собственост на "Автомагистрали Хемус" АД, с проектен идентификатор 15285.10.114.5, е изградена в имот с идентификатор 15285.10.114, с площ 107161 кв. м., който е частна държавна собственост. Между заинтересованите лица не е налице правен спор и относно необходимостта от изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър, чрез нанасяне сградата на дружеството и нейният собственик, което явства и от това, че съставеният акт за непълноти и грешки е подписан от всички заинтересовани лица. Оспорената заповед има за предмет единствено нанасяне в кадастралната карта на съществуваща сграда в поземления имот, в който тя се намира, и отразяване в кадастралния регистър на сградата и на нейния собственик: противно на твърдяното от касатора, с нея не се извършва разпореждане с недвижим имот, частна държавна собственост, и тази заповед не представлява основание "Автомагистрали Хемус" АД да се снабди в по-късен етап със скица за държавния имот и с документ за собственост върху него. Записаното в заповедта, че тя важи и за поземлен имот с идентификатор 15285.10.114, по никакъв начин не изменя този имот като обект на кадастъра, определен с граници съобразно правото на собственост - това записване е направено с оглед връзката на нанесения обект - сграда, с поземления имот, в който се намира тази сграда. Това записване не променя по никакъв начин данните в кадастъра относно държавния имот с идентификатор 15285.10.114 и не влияе върху собствеността на Държавата. Достигайки до такива изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд София - област е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. Въпреки неоснователността на касационната жалба не следва да бъде уважено искането на ответника по касация "Автомагистрали Хемус" АД за присъждане на сторените деловодни разноски, доколкото в хода на съдебното производство пред настоящата инстанция не са представени доказателства за действително извършени такива. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,