Решение № 12874 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5683/2012 г.

Решение № 12874 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5683/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Пловдив, против решение № 661/19.03.2012 г., постановено по адм. дело № 3294/2011 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменено решение № 461/11.11.2011 г. на директора на РУСО гр. Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № О-15-000-00-00440223/28.09.2011 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУСО и преписката е изпратена за ново произнасяне. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Петко Атанасов Мляков от гр. Пловдив, чрез пълномощника адв. Иван Димитров Иванов, оспорва жалбата. В писмен отговор от пълномощника се излагат съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отменено решение № 461/11.11.2011 г. на директора на РУСО гр. Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № О-15-000-00-00440223/28.09.2011 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУСО, с което е отказано отпускането на парично обезщетение на Петко Атанасов Мляков по молба-декларация вх. № 15-999-09-00044227/30.08.2011 г. по болничен лист серия А-2010 № 1128062, като съдът е изпратил административната преписка на административния орган за ново произнасяне и постановяване на решение по същество на спора при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. За да постанови този акт съдът е приел, че неправилно е отказано отпускането на обезщетението за временна неработоспособност, поискано от Петко Атанасов Мляков с молба-декларация вх. № 15-999-09-00044227/30.08.2011 г. по болничен лист серия А-2010 № 1128062, тъй като макар подадената от същия декларация от 28.03.2008 г. да е след срока, посочен в чл. 1, ал. 3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, то тази декларация следва да се приеме като основание за промяна на вида на осигуряването, на основание чл. 4, ал. 1, вр. ал. 4 от наредбата от началото на следващата година, т. е. от 01.01.2009 г. Според съда в нормативния акт е посочен само краен срок за промяна на осигуряването - до края на месец януари на съответната година, но няма пречка декларацията за промяна вида на осигуряването да бъде подадена и по-рано, както е в конкретния случай. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че Петко Атанасов Мляков, ответник в настоящото производство, е подал на 28.03.2008 г. декларация за начало на дейност и осигуряване като самоосигуряващо се лице - в качеството му на собственик на ЕООД, считано от 01.01.2008 г., в която е посочил, че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. На 27.07.2011 г. е настъпил осигурителния риск - нетрудова злополука, във връзка с което и с оглед изплащане на обезщетение е представен болничен лист серия А-2010 № 1128062, удостоверяващ временна неработоспособност за периода от 27.07.2011 г. до 04.09.2011 г. В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО е предвидено, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са собствениците или съдружниците в търговски дружества. В чл. 4, ал. 4 КСО е предвидено, че лицето може по свой избор да се осигурява и за общо заболяване и майчинство. В чл. 1, ал. 3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ, с променено наименование в сила от 01.01.2010 г./, в редакцията действаща през процесния период преди изменението й с ДВ, бр. 2/2010 г., е предвидено, че видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност. Такава декларация в случая е подадена от Петко Атанасов Мляков на 28.03.2008 г., т. е. след посочения в разпоредбата 7-дневен срок, считано от декларираната дата на започване на дейността - 01.01.2008 г. В декларацията е посочено, че същият ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, считано от 01.01.2008 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че въпреки подаването на декларацията след срока по чл. 1, ал. 3 от наредбата, то следва да се отчете разпоредбата на чл. 1, ал. 4 и да се приеме, че лицето валидно е заявило промяна на вида на осигуряването от 01.01.2009 г., т. е. от началото на следващата година. В чл. 1, ал. 4 от наредбата е предвидено, че видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната година. Предвид тази разпоредба декларацията следва да се приеме за валидна за промяна на осигуряването поне от началото на следващата календарна година - 2009 г., тъй като е подадена до края на м. януари на съответната година - 2009 г. /в този смисъл решение № 9521/02.07.2012 г. по адм. дело № 2932/2012 г. на ВАС, шесто отделение, както и цитираните в него решения на съдия съд/. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че не може след изтичането на срока по ал. 3 на чл. 1 от НООСЛБГРЧМЛ да се променя вида на осигуряването. С ДВ, бр. 2/2010 г. е въведено допълнение на разпоредбата, с което е предвидено, че при започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Това изменение налага извода, че с изтичането на 7-дневния срок от започването/възобновяването на трудовата дейност, действително се преклудира правото на самоосигуряващото се лице първоначално да избира вида на осигуряването, което може да се променя еднократно до края на януари на съответната календарна година. В тази редакция, обаче, нормата на чл. 1, ал. 3 от Наредбата не е действала по време на подаване на декларацията, с която Петко Мляков е избрал да се осигурява за риска общо заболяване и майчинство, поради което е неприложима. Предвид изложеното, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел, че към датата на настъпване на осигурителния риск, Петко Мляков попада в кръга на осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО и съгласно чл. 4, ал. 4 КСО като самоосигуряващо се лице по свой избор е избрал да се осигурява за общо заболяване и майчинство с подадената декларация по чл. 1, ал. 3 НООСЛБГРЧМЛ, чието действие се преценява с оглед разпоредбата на ал. 4 на същия член. В постановеното разпореждане № О-15-000-00-00440223/28.09.2011 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУСО - гр. Пловдив, не е посочено като основание за отказа за изплащане на обезщетението, че лицето не отговаря на някое от останалите условия по чл. 40, ал. 1 КСО, но въпреки това следва да се посочи, че според данните от регистъра на осигурените лица, съответстващи на тези в осигурителната книжка, към датата на настъпване на осигурителния риск Петко Мляков е имал осигурителен стаж 6 месеца като осигурен за риска общо заболяване и майчинство и дължимите осигурителни вноски са внесени. Поради това, съдът правилно е отменил оспорените административни актове и е върнал делото за ново произнасяне от административния орган в съответствие с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, не се дължат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като ответникът по касационната жалба не е претендирал такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,