Решение № 11840 от 9.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5354/2017 г.

Решение № 11840 от 9.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5354/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "ЕЛ СИ КАМПЪНИ" ЕООД, ЕИК *********, гр. С., подадена чрез адв. Бойков, срещу Решение № 1364 от 02.03.2017 г., постановено от Административен съд - С. град по адм. дело № 10473 по описа на същия съд за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 22220415005167-091 -001/07.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на ТД на НАП - гр. С., потвърден с Решение № 1726/30.09.2016 г. от Директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП. С решението е осъдено дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП" - С. сумата от 3530 лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Според касатора в хода на административното производство са ангажирани достатъчно доказателства, въз основа на които да бъде обоснован извод за реалност на доставките - фактури, приемо-предавателни протоколи, справки от счетоводството, фактури от предходни доставчици, респ. отказът на ДК бил обоснован незаконосъобразно с нередовности при преките и предходни доставчици, /неподаване на ГДД, дерегистрация по ЗДДС, задължения към бюджета/. Касаторът поддържа доводи за нарушаване принципите на обективност и служебно начало, регламентирани в нормите на чл. 3 и 5 от ДОПК, неизвършване на проверка за последваща реализация на процесните стоки и пр., както и противоречие с директивите на ЕС - Шеста директива 77/388 ЕИО и Директива 2006/112/ЕО и решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен РА и да бъдат присъдени разноски. Ответникът - Дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП оспорва чрез юрк. Иванов, касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3530 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - С. град е отхвърлил жалбата на "ЕЛ СИ КАМПЪНИ" ЕООД срещу РА № 22220415005167-091 -001/07.07.2016 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - гр. С., потвърден с Решение № 1726/30.09.2016 г. от Директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП относно непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от "СУИС КОНЦЕПТ БГ" ЕООД, "ФЕШЪН" ЕООД, "САНДРА МОДА" ЕООД, "МАРВИЛ ИНК" ЕООД, "П. КУНИН" ЕООД, "ВАЛЕНТИНО 24" ЕООД, "ПРОСПЕРИТИ БГ ЕООД и "СИЛВЕЙШЪН-7" ЕООД в общ размер на 121 073,29 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 35 477,49 лева. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 6. чл. 9 и чл. 25 от ЗДДС, с мотива, че не обективират реално осъществени доставки между доставчика и получателя, посочени в данъчния документ. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд се е мотивирал, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е приетото по делото заключение на ССчЕ. Приел е за установено, че процесните фактури не обективират реално възникнали данъчни събития Нито един от доставчиците не е представил доказателства, че е разполагал с помещения, подходящи за съхранение на процесиите стоки - предимно естествена и изкуствена кожа. Не са ангажирани от ревизираното лице или от доставчиците документи за транспортирането на стоките от обект на съответния доставчик до склад на ревизираното лице, няма данни доставчиците да притежават собствени или наети МПС или да са правили разходи във връзка с транспортирането. Повечето от тях са стоки, за които не се установява фактическата им наличност у доставчиците, които не разполагат със необходимите помещения за тяхното складиране, транспортни средства и персонал за превоз и разтоварване. Аналогично е посоченото за услугите, които не са видово конкретизирани не е ясно от кои лица са извършени, а фактурите от "П-Кунин" ЕООД и "Валентино 24" ЕООД дори не са и платени, според констатациите на вещото лице. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Оплакванията на касатора, аналогични с тези заявени пред административния съд, са свързани с неправилно тълкуване на материалния закон, допуснати процесуални нарушения при обсъждане на събраните по делото доказателства, включително и на ССчЕ. Възраженията са неоснователни. Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение счита, че при постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и твърдените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. В случая липсва спор по фактит. Спорът касае реалността на доставките по фактурите, издадени от "СУИС КОНЦЕПТ БГ" ЕООД, "ФЕШЪН" ЕООД, "САНДРА МОДА" ЕООД, "МАРВИЛ ИНК" ЕООД, "П. КУНИН" ЕООД, "ВАЛЕНТИНО 24" ЕООД, "ПРОСПЕРИТИ БГ ЕООД и "СИЛВЕЙШЪН-7" ЕООД, от които по-голямата част имат за предмет - стоки /естествена, изкуствена кожа, вложка, лепило, дунапрен, тапицерска вата, лепило/, а други с предмет услуги - "подготовка и провеждане на конференция" /"Фешън" ЕООД/, "услуга по договор" /"М. И." ЕООД/. В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че за да е налице реална доставка на стоки не е достатъчно само наличието на фактура и счетоводното й отразяване при страните по доставката. Във връзка с доказването на факта на извършване на доставка на стоки, в т. 37 от решението по С-78/12 г., СЕС е посочил, че лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го упражни. За целите на тази преценка може да се вземат предвид данни относно доставки и свързаните с тях документи като сертификати, свидетелства, издадени за транспортирането на стоките - арг. от т. 38 от Решението по дело С-78/12 г. Относно фактура с № 14/15.11.2014 г. с издател "Фешън" ЕООД с предмет "подготовка и провеждане на конференция", касаторът не е ангажирал доказателства, въз основа на които да бъде установено кога, къде и на каква тема, с чие участие е организирана и проведена конференция. "М. И." ЕООД е издало фактура № 5... 1637/05.12.2013 г. с предмет "услуга по договор" и фактура № 5... 1650/10.11.2013 г. с предмет "услуга". Във връзка с тези фактури не е представен договор, не е ясен какъв е предмета му и кой е изпълнителя. Доказателства не са представени не само от доставчиците, но и РЛ не сочи какво е естеството на фактурираните услуги и свързани ли са с икономическата му дейност, въпреки, че такива са му изискани в хода на административното производство. Това възпрепятства както органите по приходите, така и съда да установят по безпротиворечив начин както предмета на сделките, така и кога, от кого и къде са реализирани, за да бъде обоснован извод за тяхното реално изпълнение. Необходимостта от установяването именно на тези релевантни обстоятелства, от ревизираното лице, в качеството му на страна, претендираща принадлежността на правото на приспадане на данъчен кредит, не е отречена и в Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и С-342/11, постановени във връзка с фактически състав при който действителното осъществяване на доставките не е било спорно между страните. Само наличието на счетоводно отразяване не е достатъчно да се приеме, че са възникнали данъчни събития и съответно за дружеството е налице право на приспадане на ДК. По отношение на доставките на различни естествени и изкуствени кожи и различни видове материали следва да се посочи, че за да възникне право на ДК трява да се установи прехвърляне на собствеността на стоките от доставчик към получател, т. е. да бъдат индивидуализирани същите. За установяване на тези факти РЛ може да ангажира различни доказателства като приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и други. В случая във връзка с продажбите от "ФЕШЪН" ЕООД, "САНДРА МОДА" ЕООД, "МАРВИЛ ИНК" ЕООД, "П. КУНИН" ЕООД, "ВАЛЕНТИНО 24" ЕООД, "ПРОСПЕРИТИ БГ ЕООД и "СИЛВЕЙШЪН-7" ЕООД освен фактурите няма други доказателства за предаване на стоките. При липса на доказателства за фактическото предаване на стоката не би могло да се установи доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Приемо-предавателни протоколи са налични само към фактурите на "СУИС КОНЦЕПТ БГ" ЕООД, но въз основа на тях също не могат да бъдат индивидуализирани стоките, липсват спецификации или подробен опис за вида и качеството на фактурираната и предадена естествена кожа. Не са представени нито от ревизираното лице, нито от доставчиците документи за транспортирането на стоките от обект на съответния доставчик до склад на ревизираното лице, няма данни достачиците да притежават собствени или наети МПС или да са правили разходи във връзка с транспортирането. В случая правото на данъчен кредит на РЛ трябва да се откаже поради собственото му поведение и бездействие, изразяващо се в недокументирането доставките чрез което, да е възможен по безспорен начин установяване предаването на стоките по процесните фактури. Липсата на годни преки доказателства за реалността на доставките на стоки и услуги не се компенсира със констатациите от заключението на вещото лице, което са проверявани само счетоводните записвания при ревизираното лице, за които не е имало спор, че са редовно водени. В тази връзка административният съд не е допуснал нарушения на чл. 202 ГПК при обсъждане заключението на вещото лице. Наред с това не е доказана и последващата реализация на стоките. Вещото лице, в отговор на въпрос 4 от заключението на ССчЕ, изрично е посочило, че "последващите продажби в дружеството-жалбоподател не можем да ги обвържем с конкретната фактура на процесния доставчик". Не е налице твърдяното от касатора противоречие на решението с практиката на СЕС. Ц. в жалбата решение на СЕС в нито един пункт не изключва изискването за наличие на реална доставка. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. Предвид на гореизложеното обжалваното съдебно решение като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора на касатора не се дължат разноски по делото. На ответника по касация трябва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3530 лева. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,