Решение № 7988 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5906/2016 г.

Решение № 7988 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5906/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба на С. Н. Н. срещу Решение № 990/19.02.2016 г., постановено по адм. дело № 991/2015 г. по описа на Административен съд С. град. И. доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изложени в жалбата и в съдебно заседание. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважат предявените от него искове или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.. Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието, гр. С., чрез пълномощника си взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд С. град е образувано по исковата молба на С. Н. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД"ИН"/ гр. С., с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предявил осем обективно съединени иска за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, произтичащи от неизпълнение на администрацията в З. С. на законово задължение за предоставяне на дължими се спални принадлежности, ведно със законната лихва върху всяка от претендираните суми до окончателното и изплащане. В хода на делото са предявени още пет иска, приети за разглеждане от съда в същото производство. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователна и недоказана исковата молба на Нешков за причинени неимуществени вреди в общ размер на 60 000 лева през различни периоди от време, в резултат на незаконосъобразно бездействие от страна на началника на З. С.. За да постанови този резултат съдът е приел, че по делото не са доказани изложените в исковата молба обстоятелства и не са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт или установено незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. Изводът на първоинстанционния съд, че ищеца, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки, обуславящи основателността на предявените искове за обезщетяване на неимуществени вреди е изведен при сочените от касационния жалбоподател и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Именно за установяване на обстоятелства, на които се основават предявените искове ищецът още в исковата молба, въз основа на представена към нея справка е направил искане за допускане и събиране на относими към предмета на спора доказателства, а именно допускане на свидетели по делото. Съдът е уважил частично искането и е допуснал до разпит само двама от поисканите четирима свидетели, приемайки, че с показанията се цели установяването на едни и същи обстоятелства. Въпреки повторно искане за допускане и на недопуснатите от съда до разпит свидетели, в което изрично е посочено, че всеки свидетел ще установява различни факти, съдът отново, този път с разпореждане, е отказал събирането на тези допустими доказателствени средства, основавайки се на постановеното по делото определение. Недопускането на доказателства, пряко относими към основателността на предявения иск е съществено процесуално нарушение. Обезщетенията за вреди се основават на непредоставяне в конкретно посочени периоди на дължими се според ищеца спални принадлежности. Искането на ищеца в случая е за установяването на конкретни факти, всеки от които основаващ отделен иск, при което чл. 159, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс е неприложим. Несъбирането по установения процесуален ред на допустими доказателства, извежда неправилност на обжалваното решение при наличието на допуснато съществено процесуално нарушение, довело до неизясняване на спора от фактическа страна. Налице е и другото твърдяно от касационния жалбоподател съществено процесуално нарушение, а именно лишаването му от участие в съдебното производство. На проведеното на 09.11.2015 г. второ и последно съдебно заседание по делото, в което са представени и приети доказателства, ищецът не е участвал, тъй като не е бил призован, а призоваването му е условие за явяването му пред съда, тъй като изтърпява наказание лишаване от свобода. Въпреки изричното искане на ищеца, обективирано в молба с вх. № 24742 от 09.10.2015 г. същият не е призован и е лишен от възможността да се яви в проведеното съдебно заседание, в което съдът е приключил съдебното дирене и е дал ход по съществото на спора. Освен това, в проведеното съдебното заседание първоинстанционния съд е допуснал изменение на иска "досежно основанията /чрез включване на нови периоди/ и размер на предявения иск". В какво се изразява приетото от съда изменение на иска не е ясно, при положение, че не се касае и до искане за изменение на някой от предявените обективно съединени искове, а предявяване на нови такива. Неяснотата рефлектира и в диспозитива на обжалваното решение, с което не е отхвърлен предявеният иск/искове, а исковата молба "за причинени неимуществени вреди, в общ размер на 60 000 лева, през различни периоди от време, в резултат на незаконосъобразното бездействие от страна на началника на Затвора - С.". Поради изложените съображения решението на административния съд, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените превила следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, от фазата на незаконосъобразните действия, на което се основава връщането на делото, а именно: произнасяне по направеното искане с молба от 28.09.2015 г. за "изменение и допълнение на иска"; произнасяне по допустимостта на исканите от ищеца доказателствени средства - свидетелски показания и събирането им, при съобразяване с мотивите на настоящето решение относно приложението на чл. 159, ал. 2 ГПК. С оглед резултата от касационното обжалване разноски на страните за настоящата инстанция не следва да се присъждат. Всички направени в производството разноски, включително и тези пред касационната инстанция, върнала делото за ново разглеждане, следва да се съобразят от съда, който се произнася по съществото на спора, при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд