Решение № 6009 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2256/2018 г.

Решение № 6009 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2256/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на О. М. против решение № 345 от 11.12.2017 г., постановено по адм. д. № 147/2017 г. по описа на Административен съд гр. С. Загора. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Община гр. С. Загора, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. С. Загора отменя заповед от 22.03.2017 г. на кмета на О. М., с която на основание чл. 195, ал. 3 и ал. 6 ЗУТ е разпоредено на О. С. З. да премахне строеж - "масивна стопанска сграда № 3", находяща се УПИ ХI-23, кв. 107 по плана на с. Я., собственост на О. С. З.. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключенията на назначените по делото две съдебно-технически експертизи, по несъмнен начин е установено, че фактическите констатации, в изготвения от назначената комисия от кмета на О. М. по реда на чл. 196, ал. 1 ЗУТ, протокол са опровергани. Установено е, че сградата, предмет на оспорената заповед, е с конструкция, която не е компрометирана, основите са в добро състояние, по стените няма пропуквания и сериозни повреди, като не е налице опасност от самосрутване. Налице е техническа възможност за ремонт и възстановяване на сградата. Правилно съдът кредитира заключенията на назначените по делото съдебно-технически експертизи, независимо, че същите са оспорени от процесуалния представител на кмета на О. М.. Заключенията на експертите са обективни и са в съответствие с всички събрани по делото доказателства, а такива които да ги опровергават не са ангажирани. Установено е, че сградата е негодна за ползване, опасна е за живота и здравето на гражданите, вредна е в санитарно-хигиенно отношение и не е застрашена от самосрутване, но може да бъде поправена и заздравена. При тези данни законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена в противоречие с нормата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, съгласно която кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Констатацията относно невъзможността сградата да се поправи или заздрави в констативния протокол е бланкетна, а в заповедта липсват фактически установявания за това. В административното производство не е изследвана възможността за поправянето или заздравяването на строежа. За да е осъществено правното основание на чл. 195, ал. 6 ЗУТ следва да са налице кумулативно предвидените в него предпоставки - сградите да са опасни за живота и здравето на гражданите, да са негодни за ползване и да не могат да се поправят или заздравят. След като е налице само една от предвидената в закона предпоставки, заповедта за премахване на процесната сграда е материално незаконосъобразна. Ето защо изводите на съда в този смисъл са законосъобразни и обосновани. Правилен е и изводът на съда, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно изискването на чл. 196, ал. 2 ЗУТ комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат. В случая в нарушение на цитираната норма комисията не изслушва заинтересуваното лице. Комисията е задължена да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа, като изслушването на заинтересованите лица предхожда констатациите в съставения протокол. До заинтересуваното лице не е отправена покана, а адресата на заповедта е уведомен едва след изготвяне на констативния протокол. При тези данни правилно съдът приема, че не е спазена регламентираната в чл. 196, ал. 2 ЗУТ процедура. Изискването за изслушване е предвидено от законодателя с цел пълно и обективно установяване на релевантните факти и защита на правата на заинтересованите лица. Ако беше изпълнено това изискване, оспорената заповед би могла да има и друго съдържание. Следователно при издаване на заповедта е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е достатъчно основание за нейната отмяна. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът указва доказателствената тежест на страните и служебно проверява валидността на оспорения административен акт на всички основания съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен извода за незаконосъобразност на обжалваната заповед. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и с оглед своевременното направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди О. М. да заплати на О. С. З. сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,