Решение № 4786 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3173/2014 г.

Решение № 4786 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3173/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалбата на Частна професионална гимназия със специалности с интензивно изучаване на чужди езици - гр. Варна чрез директора й Калина Стоянова срещу заповед № РД 14-4 от 29.01.2014 г. на министъра на образованието и науката, обнародвана в ДВ, бр. 12 от 11.02.2014 г. Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е нищожна, а алтернативно - незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в процедурата по издаването й, като се оспорват и мотивите за закриването й. Иска се отмяна за процесната заповед и присъждане на съдебно-деловодните разноски по делото съгласно представен списък. Ответникът - министърът на образованието и науката (МОН) чрез процесуалния си представител юриск. Христова оспорва жалбата като неоснователна и иска отхвърлянето й. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от страна, за която е налице правен интерес от съдебното обжалване. Разгледана по същество, същата е неоснователна. От данните по преписката се установява, че Частната професионална гимназия със специалности с интензивно изучаване на чужди езици - гр. Варна (ЧПГСИИЧЕ - гр. Варна) е открита със заповед № РД 14-206 от 12.10.2000 г. (обн. ДВ, бр. 5/2001 г.), изм. и доп. със заповед № 14-167 от 29.12.2003 г. (обн. ДВ, бр. 5/2004 г.), изм. и доп. със заповед № 14-516 от 30.09.2008 г. (обн. ДВ, бр. 90/2008 г.) на МОН. На 2.10.2013 г. комисия, назначена със заповед на началника на РИО - Варна, е извършила проверка на ЧПГСИИЧЕ - гр. Варна. В резултат на извършената проверка е съставен констативен протокол, в който комисията е установила следното: 1. Съгласно заповед № РД 14-206 от 12.10.2000 г. адресът на училището е гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 260, но на посочения адрес няма такова училище; 2. Калина Стоянова, която съгласно заповед № РД 14-167 от 29.12.2003 г. на МОН представлява училището, не е открита на посочения адрес; 3. В хода на проверката не се е установило обучение на ученици в дневна и/или вечерна форма, което е в нарушение на изискванията на чл. 78, ал. 2 от ППЗНП. Въз основа на установеното от назначената комисия, началникът на РИО - Варна е направил предложение пред МОН за закриване на гимназията. На 4.12.2013 г. на свое заседание експертна комисия, назначена със заповед № 09-2 от 4.01.2011 г. на МОН, изм. с последваща негова заповед, е разгледала искането за закриване на гимназията, с вносител началникът на РИО - Варна. Съображенията за закриване на училището са, че: 1. За същото не е съгласуван Списък образец № 1 за 2013/2014 г., тъй като не се организира обучение в дневна, вечерна или задочна форма, каквото е изискването на чл. 78 от ППЗНП. В предложения за съгласуване списък фигурират само ученици в самостоятелна форма на обучение в нарушение на чл. 78 от ППЗНП. Училището не се помещава на посочения адрес, като там има офиси на МТЕЛ. 2. Към момента не се осъществява учебен процес и няма ученици за пренасочване към други учебни заведения. Наред с изложеното, трудно се осъществява връзка с директора на училището. Въз основа на изложеното, експертната комисия е взела решение на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗНП и чл. 21, ал. 1, т. 1 от ППЗНП да предложи на министъра на образованието да закрие ЧПГСИИЧЕ - гр. Варна. С оспорената пред настоящата инстанция заповед № РД 14-4 от 29.01.2014 г. министърът на образованието и науката на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗНП, чл. 21, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на ЗНП и чл. 32 от Наредба № 7/2001 г. за откриване, преобразуване, промени и закриване на частни детски градини и училища (Наредба № 7/2001 г.) и цитирания по-горе протокол на експертната комисия, назначена с нарочна заповед на МОН, е закрил Частна професионална гимназия със специалности с интензивно изучаване на чужди езици - гр. Варна, като е възприел изцяло съображенията на комисията. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗНП, която е правното основание за издаване на процесната заповед, частните училища се закриват, когато се установи, че не се спазват изискванията, предвидени в закона и в правилника за прилагането му. Безспорно по делото е, че ЧПГСИИЧЕ - гр. Варна е училище по чл. 11 от ЗНП, а съгласно чл. 13, ал. 5 от ЗНП, актът за закриване на частното училище се издава от органа, дал разрешение за откриването му (в настоящия случай това е министърът на образованието и науката). Тълкуването на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗНП води до извод, че нарушенията на изискванията, регламентирани в ЗНП и ППЗНП са законово основание за закриване на частното училище. В протокола е установено нарушение на чл. 78, ал. 2 от ППЗНП, съгласно който училището организира дневна и/или вечерна форма на обучение, като може да организира и самостоятелна форма на обучение. В случая, при проверката е установено, че училището не провежда задължителната форма на обучение (дневна или вечерна), което е в нарушение на императивната норма на чл. 78, ал. 2 от ППЗНП. Горното обстоятелство не се оспорва и от представляващата училището, с оглед на което настоящата инстанция приема, че този факт е правилно установен. Неоснователно е изтъкнатото в жалбата възражение, че няма пречка в училището да се провежда обучение само в самостоятелна форма. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ППЗНП е ясна и недвусмислена, че задължителната форма на обучение в училище е дневна и/или вечерна, наред с което може да се организират и други форми, вкл. задочна, индивидуална, самостоятелна, кореспондентска, дистанционна и комбинирана форми на обучение, без това да замества задължителната форма, която училището следва да организира. Именно констатираното нарушение на чл. 78, ал. 2 от ППЗНП е причина от страна на РИО - Варна да не е съгласуван Списък-образец № 1 за 2013/2014 г., което също е безспорно установено в рамките на административното производство. Нарушението на чл. 78, ал. 2 от ППЗНП обуславя наличие на материалноправните предпоставки, визирани в чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗНП, за издаване на заповед за закриване на частното училище, следователно оспореният пред настоящата инстанция административен акт е материално-законосъобразен. Неоснователно е възражението за допуснато при издаването на заповедта съществено нарушение на административно-производствените правила. Процедурата за закриване на частни училища е детайлно регламентирана в Раздел V от Наредба № 7/2001 г. и видно от данните по административната преписка същата е спазена изцяло от административния орган. Оплакването на представляващата училището, че не й е връчен констативния протокол за резултатите от извършената проверка, се опровергава от представените по делото доказателства - на лист 22 и лист 32 е представено придружително писмо с копие на констативния протокол, както и копие от обратната разписка, в която изрично е отбелязано, че на посочения адрес няма такава гимназия. Видно от Доклада на началника на РИО - Варна от 18.09.2013 г., многократно са правени опити за осъществяване на връзка с директора на училището (по телефон, на адреса на училището, чрез връчване на лицето на нотариална покана), по повод на възлагането на проверка на гимназията, както и поради необходимостта от връчване на книжа, размяна на кореспонденция и т.н., които са били неуспешни, поради липсата на съдействие от страна на директора Калина Стоянова, както и по причина, че училището не се помещава на официалния си адрес. Изложеното води до единствения верен извод, че невъзможността за връчване на книжата в рамките на образуваното административно производство, се дължат на виновно поведение на представляващата училището. По изложените по-горе съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваната заповед е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, спазена е разписаната в закона и в Наредба № 7/2001 г. административна процедура, правилно е приложен материалният закон, заповедта е съобразена с целта на закона. Не са налице основания за отмяната й по смисъла на чл. 146, т. 1 - 5 от АПК и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Предвид крайния изход на спора неоснователна е претенцията на жалбоподателя да присъждане на разноски, с оглед на което същата следва да се остави без уважение. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,