Решение № 7798 от 30.8.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208- 228 във вр. с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Водоснабдяване и канализация Добрич АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. Трети март 59, представлявано от изпълнителния директор инж. Т. Гикински, чрез юрк. Е. Топалова, против решение 5801/14.10.2021 г. по адм. д. 450/2020 г. по описа на Административен съд София град. С него е отхвърлена жалбата срещу решение Ж-630 от 27.11.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се поддържа оплакване за неправилност на решението на административния съд, като се навеждат доводи, че то е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът изразява несъгласие с мотивите на съда, съгласно които спирането на водоподаването за имота не е осъществено по правилата на Глава седма Прекратяване подаването на вода и отвеждането на отпадъчни води на Наредба 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството (Наредба 4/2004 г.). За да обоснове направените твърдения касаторът посочва, че съдът е тълкувал закона неправилно. Откриването на абонатен номер и издаване на фактури от ВиК оператора не означават, че имотът е бил законно водоснабден. Водопроводната инфраструктура в процесния случай не е изградена и предадена в съответствие с изискванията на нормативната уредба. Развива аргументи, че Водоснабдяване и канализация Добрич АД е експлоатационно дружество на активи публична общинска и публична държавна собственост, но само когато са му предадени за стопанисване по надлежния ред. На същото основание ВиК операторът може едностранно да откаже подаване на вода за питейно-битови нужди на потребителите. По изложените съображения касаторът моли за отмяна на обжалваното съдебно решение. С писмена молба от 05.05.2022 г. на процесуалния представител адв. Колева е отправено искане за присъждане на направените от доверителя ѝ разноски, съгласно приложени доказателства и списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът - председателят на КЕВР, чрез процесуалния представител юрк. Иванова, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана по аргументи, изложени в писмен вид. В съдебно заседание поддържа оспорването и моли съда да остави касационната жалба без уважение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - И+П 68 ЕООД, чрез процесуалния представител адв. М. Василева, е изпратила писмен отговор, в който поддържа, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С молба от 05.05.2022 г., подадена по електронен път, моли съда да потвърди решението на административния съд и да присъди направените разноски от доверителя ѝ, за което прилага доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и подлежи на инстанционен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административният съд София-град е бил сезиран с жалба, подадена от Водоснабдяване и канализация Добрич АД против решение Ж 630 от 27.11.2019 г. на КЕВР, с което са дадени задължителни указания на оспорващия, както следва: т. 1. Да възстанови водоподаването по водопроводно отклонение, захранващо имот Язовир Полковник Минково, до реализиране на инвестиционните намерения Водоснабдяване и канализация Добрич АД водопровод (ПЕВП ф32) с дължина 660 м. от с. Полковник Минково до имот Язовир Полковник Минково, съгласно поетия от него ангажимент в писмо изх. Ж117#3/17.09.2019 г.; и т. 2. В 30дневен срок от получаване на решението дружеството да представи в КЕВР подписан двустранен констативен протокол за възстановяване на водоподаването. Съдът е приел жалбата за процесуално допустима, а по същество за неоснователна, поради което я е отхвърлил. За да постанови този резултат решаващият състав е извършил контрол върху приетото от КЕВР решение, като е приел, че на Комисията са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката чл. 10 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а с чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ е предоставено правомощието да разглежда жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, добивни предприятия, оператори на съоръжения за съхранение на природен газ и оператори на съоръжения за втечнен природен газ, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, и на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). От фактическа страна съдът е установил, че И+П ЕООД е подало жалба срещу действията на ВиК оператора директно в КЕВР, а не съгласно чл. 143, ал.3 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредба 3/2013 г.) чрез оператора, който да извърши проверка и представи становище по нея. Според твърденията на И+П ЕООД на този етап, водоподаването към имота е спряно на 31.07.2019 г. без предизвестие. С цел изясняване на фактическата обстановка, с писмо изх. В1200340 от 02.09.2019 г. Комисията е поискала от ответника да извърши проверка по жалбата и да изготви мотивирано становище. В писмен отговор Водоснабдяване и канализация Добрич АД е предоставило информация по случая. Поради непосочване на правно основание в отговора на оператора, послужило за преустановяване на водоподаването към имота и доказателства за надлежно уведомяване на засегнатото лице И+П ЕООД, от страна на КЕВР е изпратено повторно искане за предоставяне на конкретните данни. От правна страна първостепенният съд е приел, че обжалваното решение на КЕВР е издадено от компетентен орган и обективирано в установената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процедурните правила в хода на производството и изложени достатъчно съображения, които мотивират преценката за законосъобразност на крайния акт. Правните аргументи за отхвърляне на жалбата от съда следват установените факти и са свързани с развилите се отношения между И+П 68 ЕООД и Водоснабдяване и канализация Добрич АД по повод предоставянето на ВиК услуги. Видно от фактура 8493/07.06.2017 г., потребителят за платил такса от 720 лв. с ДДС за присъединяване към уличен водопровод, откриване на партида и монтаж на водомер с абонатен номер 19397. ВиК операторът е задължен съгласно чл. 41, ал. 1 от Наредба 4/2004 г. да осъществява подаване и отвеждане на вода към потребителите непрекъснато или съобразно експлоатационните възможности на снабдителната система. Не е доказано наличие на някоя от изброените хипотезите за спиране на водоподаването по чл. 41, ал. 2, т. 1-5 от Наредбата. Решаващият съд е отхвърлил изрично хипотезата на чл. 41, ал. 2, т. 5 предвид предприетите действия от самия оператор по урегулиране на водоподаването и издаване на абонатен номер, за който са заплащани дължимите месечни такси. При липса на надлежно предварително уведомяване до потребителя, който факт не се оспорва от жалбоподателя, са изключени и хипотезите на пълно или частично спиране на водоподаването съгласно чл. 41, ал. 3, т. 1-11 от Наредба 4/2004 г. Крайното заключение на решаващия съд е, че правилното фактологическо изследване води до законосъобразност на изводите на КЕВР. С допускането на нерегламентирано спиране на водоподаването към имота, Водоснабдяване и канализация Добрич АД не е изпълнило задължението си по чл. 41, ал. 1, т. 1 от Глава осма на Наредба 4/2004 г., да снабдява потребителите с вода с питейни качества при равни условия, с икономически обосновани разходи за доставката ѝ до имотите им. Поради това е направил извод, че дадените указания от страна на КЕВР в т. 1 и т. 2 от обжалваното решение са правилни и законосъобразни. По така изложените съображения първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. При извършения контрол върху съдебното решение съобразно изискването на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че то е валидно и допустимо. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. По делото липсва спор от фактическа страна. Релевантните факти за разрешаване на спора са установени от първоинстанционния съд при спазване на съдебнопроизводствените правила, относимите към тях нормативни разпоредби са тълкувани и приложени правилно. Спорът по делото е правен и касае законосъобразността на указанията до Водоснабдяване и канализация Добрич АД, дадени с решение Ж 630 от 27.11.2019 г. на КЕВР, да възстанови водоподаването до момента на реализиране на заявените инвестиционни намерения и да представи двустранно подписан протокол с И+П 68 ЕООД в 30-дневен срок от получаване на решението на КЕВР. Неоснователно е наведеното оплакване, че първоинстанционният съд не е обследвал въпроса дали процесният имот е извън регулация и попада в земеделска територия. Аргументи в подкрепа на тезата си касаторът извлича от разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Наредба 4/2004 г. Съгласно текста на посоченото правило, поместено в Глава трета, озаглавена Ползване на довеждащи водопроводи извън границите на урбанизираните територии: довеждащите водопроводи на водоснабдителните системи осигуряват пренасянето на вода от водоизточника до разпределителната водопроводна мрежа в урбанизираните райони. По смисъла на § 1, т. 1 от Наредбата, урбанизирана територия е територията на населено място или селищно образувание, обхваната от границите му (строителни граници), определени с устройствен план. Предложеното от касатора тълкуване на правната уредба е едностранно и непълно. Разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Наредба 4/2004 г. предвижда изключение от правилото, позволяващо при доказани възможности на водоизточника и на водоснабдителната система към довеждащите водопроводи да се включват допълнителни потребители - собственици на имоти извън строителните граници на урбанизираните територии. Мотивите на решаващия съд са издържани и в съответствие с установените факти по делото във връзка с разрешението за присъединяване на Язовир Полковник Минково през 2017 г. с цел да се въведе ред във водопотреблението и да се таксуват услугите, издаването на фактура, заплатените първоначална и последващи такси от И+П 68 ЕООД за ВиК услуги по отношение на концесионния имот. Представените допълнителни писмени доказателства към касационната жалба спомагат за цялостно изясняване на фактическата обстановка по делото, но предвид изложените мотиви, не водят до противоположни на направените от административния съд изводи или тяхната необоснованост. Доказателствата са относими към учредяването на асоциация по ВиК Добрич за обособената територия на Водоснабдяване и канализация Добрич АД, сключването на договор от 07.03.2016 г. по чл. 198п, ал. 1 от ЗВ и описанието на активите, включени в приложение 1 към договора. Възможността за тяхното представяне е съществувала и при отправените искания от КЕВР до оператора в хода на административното производство в опит да бъдат изяснени всестранно обстоятелствата по случая. Нито един от документите не опровергава фактите, че в случая е налице нерегламентирано спиране на водоподаването към имота без предизвестие, както и неизпълнение на задълженията на ВиК оператора по чл. 41, ал. 1, т. 1 от Наредба 4/2004 г. за снабдяване на потребители с вода с питейни качества. Идентичен на направения по-горе извод следва и от тълкуването на относимите източници от правната уредба, които са засегнати в доводите на касатора. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗРВКУ, водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по ал. 1 са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. В § 1, т. 32 ДР на ЗВ е дадено легално определение на водоснабдителна система като съвкупност от съоръжения за добиване на природни води, пречистването и/или обеззаразяването им до необходимото качество, съхраняването, транспортирането, разпределянето и доставянето им до имотите на потребителите. Транспортирането, разпределението и доставянето на водата е част от водоснабдителната система. Съгласно правилото на § 5, т. 31 ДР на ЗУТ, водоснабдяването и канализацията са включени като съдържание на понятието "техническа инфраструктура", а в чл. 64, ал. 3 е посочено, че проводите и съоръженията на техническата инфраструктура се изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата, общините или съответните експлоатационни дружества, освен ако в специален закон е предвидено друго. Никъде в посочените нормативни разпоредби не е направено разграничение между водоснабдителна система, съответно отклонение от нея, което е част от същата да се изгражда в урбанизирана територия или в поземлен имот, който е извън урбанизираната територия. Изводът се подкрепя и от чл. 2, т. 4 от Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги (в сила от 22.01.2016 г.). От изложеното следва, че направеното разграничение в касационната жалба относно местоположението на имота, дали е в урбанизирана територия или извън границите на населеното място е неоснователно и се опровергава от анализа на нормативната уредба. Отделно от това следва да се подчертае, че в мотивите на решение 5801/14.10.2021 г. по адм. д. 450/2020 г. на АССГ местоположението на имота е отчетено. С протоколни определения от 21.09.2021 г. (л. 131 от делото) решаващият състав е отменил допуснатата техническа експертиза по искане на жалбоподателя поради невнасяне на депозит и е констатирал отново липсата на доказателства за спиране и прекратяването на водоподаването за имот Язовир Полковник Минково, въпреки дадените указания. Видно от доказателствата по делото, в процесния случай е налице съоръжение или обект, за които не е изключено да се намират в режим на търпимост по Закона за устройството на територията. В подкрепа на този извод е и признатият от касатора факт, че между Община град Добрич и И+П 68 ЕООД е сключен нов концесионен договор за обекта, след което дружеството е подало искане за присъединяване към ВиК мрежата. Обстоятелствата в тази насока е следвало да бъдат изяснени от ВиК оператора преди прекъсване на водоподаването. След проверка по заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Същото следва да се остави в сила, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК, бъде направено препращане към останалата част от мотивите на решаващия съд, които са издържани от фактическа и правна страна и се споделят. Претенцията на касатора за присъждане на направените разноски за настоящата инстанция се явява неоснователна предвид изхода от делото. Касационният ответник и заинтересованата страна са заявили своевременно исканията си за присъждане на разноски, които се дължат според чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК. Касаторът следва да заплати на ответната страна разноски в размер на 100 лв., определени на основание чл. 34 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На заинтересованата страна се дължат доказаните разноски по списък за заплатено в брой адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството пред ВАС в размер на 500 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,