Решение № 7342 от 21.7.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от председателя на Патентно ведомство на Република България, чрез представител по пълномощие юрисконсулт М. Филипова-Демирева против Решение 6803/19.11.2021 год., постановено по адм. дело 5786/2021 год. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отменено Решение РС-116(1) от 06.04.2021 год. на председателя на Патентно ведомство на Република България и административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите на съдебния акт.

Заявено е твърдение, че първоинстанционното решение е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, в подкрепа на което твърдение са развити подробни доводи и аргументи. По отношение твърдяната недопустимост на съдебното решение, касаторът развива доводи, че решението на председателя на Патентно ведомство е било оспорено по отношение материалната законосъобразност на административния акт и приложимостта на трите основания за отказ, като от страна на жалбоподателя не са били заявени възражения против решението, в частта му, с която преписката се връща за ново разглеждане. В този смисъл е обективиран извод, че в тази част, решението на административния орган не е било оспорено и е влязло в сила, поради което съда недопустимо се е произнесъл и в тази част. Развити са и съждения, доколко решението на председателя на Патентно ведомство въобще е подлежало на съдебен контрол, доколкото, независимо от това, че жалбата е била отхвърлена, административния орган е постановил отмяна на решението на държавния експерт изцяло. Становището за неправилност на съдебното решение е мотивирано с допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като по отношение на това твърдение, касаторът отново се е позовал на обстоятелството, че съда се е произнесъл и по законосъобразността на административния акт, която не е била оспорена от жалбоподателя. По мнение на касатора, съдът погрешно е определил извършените от органа действия и формирани в акта волеизявления, като не е съобразил правният им ефект и отражението им за правилното провеждане на административното производство. В подкрепа на твърдението за неправилност на съдебното решение, касаторът е заявил, че не съответства на фактите и действителното положение формираният от съда извод, че административният орган е изразил волеизявлението си относно прилагането на чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМГО и мотивите за неоснователност на жалбата на притежателя на марката в погрешна или непълна форма на акта. За неправилни са приети констатациите на съда, че с двата диспозитива са приложени две взаимоизключващи се правомощия по чл. 75, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМГО. Оспорено е и направеното от съда тълкувание на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗМГО.

В съответствие с така заявените твърдения е формулирано искане за обезсилване на съдебния акт, като недопустим и в условията на евентуалност за неговата отмяна, като неправилен и необоснован.

В съдебно заседание, касаторът не се представлява.

Ответникът Cinkciarz.pl spolka z ograniczona odpowiedzialnoscia (Чинкчяж Пл ООД), вписано в Националния съдебен регистър на Република Полша, не изразява становище по оспорването. В съдебно заседание не изпраща представител.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението като правилно да остане в сила.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С оспореното решение, състав на Административен съд София град е отменил Решение РС-116-(1) от 06.04.2021 год. на председателя на Патентно ведомство на Република България и е върнал административната преписка на административния орган за ново произнасяне, съобразявайки указанията, дадени в мотивите на съдебния акт.

За да постанови този резултат, решаващия съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Производството пред Патентно ведомство на Република България е започнало по повод публикувана в официалния бюлетин на Патентното ведомство в брой 04.2 от 30.04.2019 г. международна регистрация на фигуративна марка $, с рег. 1460038 от 14.12.2018 г., която е с притежател Cinkciarz.pl spolka z ograniczona odpowiedzialnoscia (Чинкчяж Пл ООД), дружеството вписано в Националния съдебен регистър на Република Полша. В регистрацията е посочена Република България като страна, в която търговската марка да придобие действие. Регистрацията на марката е за услуги от клас 36 по Международната класификация на стоки и услуги (МКСУ).

Предвид така постъпилата информация за международна регистрация на марката, на 24.10.2019 год. е изготвено експертно заключение, че международната регистрация не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМГО, поради което, заявената марка не може да бъде регистрирана за всички услуги от клас 36. Въз основа на така даденото експертно заключение, до притежателят на марката е изпратено уведомление с 1460038 от 14.12.2018 год. за пълен предварителен отказ за регистрация на международна марка $. С възражение вх. 70-00-335/27.01.2020 г., дружеството маркопритежател, чрез надлежно упълномощени представители по индустриална собственост е оспорило пълния предварителен отказ за регистрация на марката на територията на страна. На основание подаденото възражение и след извършена експертиза за проверка на абсолютните основания за отказ, регламентирани в чл. 11 от ЗМГО, на 27.02.2020 год. държавен експерт в Патентно ведомство е издал Решение за пълен отказ на регистрация на марката. В мотивите на постановеното решение за отказ е направено позоваване на резултатите от проведената експертиза, която е установила, че международната регистрация не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМГО. Конкретни мотиви, обосновали постановения отказ е становището на държавния експерт, че фигуративна търговска марка $, с международна регистрация 1460038 е лишена от отличителност и се състои от знак, който директно указва (описва) характеристиките на предлаганите услуги.

Недоволен от така постановения отказ, притежателят на марката, чрез упълномощените си представители е подал жалба с рег. 70-00-2083/30.04.2020 год., в която е оспорил констатациите, обективирани в Решението от 27.02.2020 год.

Във връзка с подадената жалба и на основание чл. 69 от ЗМГО, със Заповед 381/12.05.2020 год., председателят на Патентно ведомство е назначил тричленен състав (председател и двама членове), който да извърши проверка за допустимост и формална редовност на жалбата, както и да изготви становище за вземане на решение по жалбата. В представената административна преписка не са ангажирани доказателства за становището на назначения тричленен състав по допустимостта и основателността на жалбата.

Независимо от липсата на доказателства за становището на тричленния състав, председателят на Патентно ведомство е постановил Решение РС-116-(1) от 06.04.2021 год. В постановеното решение са възприети изводите от решението за пълен отказ на регистрация на марката от 27.02.2020 год., съгласно които, марката не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМГО, доколкото същата е лишена от отличителност и се състои от знак, който директно указва (описва) характеристиките на предлаганите услуги. В мотивите на решението, административният орган е формирал и извод за наличие и на друго допълнително абсолютно основание за отказ за регистрация на марка, а именно това по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗМГО знаците от марката са общоизвестни на територията на страната. Така констатираното допълнително абсолютно основание за отказ е мотивирало председателя на Патентно ведомство да приеме наличието на предпоставките по чл. 75, ал. 2 от ЗМГО за отмяна на решението и връщането му за ново произнасяне. В съответствие с тези мотиви, административният орган е постановил Решение РС-116-(1) от 06.04.2021 год., в което е формулирал два диспозитива, както следва:

1. На основание чл. 75, ал. 1, т. 1 от ЗМГО оставя без уважение жалба вх. 70-00-2083/30.04.2020 г. срещу решение от 27.02.2020 г. за пълен отказ за признаване действието на територията на Република България на международна регистрация на марка с 1460038 $, фигуративна;

1. На основание чл. 75, ал. 2 от ЗМГО отменя решение от 27.02.2020 г. за пълен отказ за признаване действието на територията на Република България на международна регистрация на марка с 1460038 $, фигуративна и връща преписката за повторно разглеждане.

В съответствие с така постановеното решение и на основание чл. 107, ал. 7, т. 1 от ЗМГО, Патентното ведомство е изпратило съобщение до Международното бюро по Мадридската спогодба.

В кориците по делото се съдържа и опозиция рег. 70-00-2163/17.12.2019 год., подадена от Mastercart International Incorporated, САЩ срещу признаване действието на територията на Република България на процесната марка. Така подадената опозиция законосъобразно е приета от първоинстанционния съд, като неотносима към предмета на спора, доколкото в съответствие с чл. 107, ал. 6 от ЗМГО такава се подава само след изпращане на съобщение до Международното бюро, че марката отговоря на съответните разпоредби от ЗМГО и се дават съответните указания за възможността за подаване на възражения и опозиции, каквато хипотеза в случая не е налице.

В съответствие с така описаните фактически установявания, първоинстанционния административен акт е постановил своето решение, с което е отменил Решение РС-116-(1) от 06.04.2020 год. на председателя на Патентно ведомство на Република България и е върнал административната преписка на административния орган за ново произнасяне в съответствие с указанията, дадени в мотивите на съдебния акт. Като доводи в подкрепа на този правен резултат, съдът е посочил, че оспорения административен акт е постановен от компетентен орган. След анализ на относимата правна регламентация, съдът е посочил, че в случая, административният орган е приел за правилни дадените основания за отказ чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМГО, но е счел, че същите следва да се допълнят с още едно това т. 9. В този смисъл, съда е формулирал извод, че в закона липсва изрична регламентация за възможността за допълване на основанията. Прието за недопустимо е едновременното упражняване на различни взаимоизключващи се правомощия по отношение на един акт отхвърляне на жалбата, поради правилност на акта и едновременно с това отмяна на този акт. Посочено е, че действително, отмяната и връщане не подлежи на съдебен контрол, по смисъла на чл. 84, ал. 1 от ЗМГО, но по същество в случая се отменя отказа за признаване действието на марката на територията на страната. В съответствие с тези мотиви, съдът е приел, че така констатираното противоречие прави невъзможно да се разбере дали е налице отказ да се признае действието на марката на територията на Република България, доколкото, решението за това е отменено. По мнение на съда, неправилното упражняване на взаимоизключващи се правомощия е довело до неяснота относно разпоредителната част на обжалвания акт, което съставлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК.

В съответствие с така развитите мотиви, съдът е отменил оспореното решение и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне.

При така установената фактическа обстановка, настоящият касационен състав приема решението на първоинстанционния административен съд за валидно, допустимо и правилно.

На първо място, настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, относно компетентността на административния орган.

Законосъобразни са и изводите на съда, относно наличието на допуснато съществено процесуално нарушение, което обосновава незаконосъобразност на административния акт на собствено основание, без необходимост от разглеждане на спора по същество.

Видно от оспореното решение на председателя на Патентно ведомство, същото е постановено на основание чл. 107, ал. 8, във вр. с чл. 75, ал. 4 от ЗМГО. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 4 от ЗМГО, всяка международна регистрация на марка, за която в Патентното ведомство е постъпило уведомление от Международното бюро, подлежи на проверка по чл. 39, ал. 3, чл. 40, ал. 2, чл. 41, ал. 2, чл. 43 и чл. 47. В съответствие с този законов текст на процесната марка с 1460038 $, фигуративна е извършена проверка по реда на чл. 47, ал. 1 от ЗМГО, в хода на която е изготвено експертно заключение за наличие на абсолютните основания за отказ от регистрация по чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМГО. В съответствие с така даденото заключение и след оспорване на същото, както и на основание чл. 47, ал. 3, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМГО е постановено решение за пълен отказ на регистрация на марката.

Разпоредбата на чл. 107, ал. 8 от ЗМГО указва, че когато по международната регистрация е постановено окончателно решение за отказ за признаване на действието й, решението за отказ може да се обжалва при условията и по реда на чл. 69 79. Именно по този процесуален ред притежателят на марката е оспорил решението на държавния експерт за пълен отказ пред председателя на Патентно ведомство. В тази хипотеза, правомощията на председателя на Патентно ведомство са регламентирани в чл. 75, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМГО, съгласно които: след приключването на проверката за допустимост и формална редовност на жалбите по чл. 69, ал. 1, т. 1 и 2 те се разглеждат от състава по спорове, който изготвя становище за вземане на решение, с което: 1) оставя без уважение жалбата срещу решение за отказ на регистрацията на марка или срещу решение за прекратяване на производството; 2) отменя решението за отказ на регистрацията на марка или на решението за прекратяване на производството и връща заявката за повторно разглеждане, за публикация или за възобновяване на производството. Анализът на цитирания текст показва, че правомощията на административният орган са или да отхвърли жалбата, когато приеме, че същата е неоснователна или да отмени решението, в случай, че приеме оспорването за основателно. В текста на чл. 75, ал. 2 от ЗМГО е предвидена и възможността, когато при разглеждането на жалбите по чл. 69, ал. 1, т. 2 се прецени наличието на основания за отказ на регистрацията на марка, различни от тези в обжалваното решение, или се прецени наличието на основания за отказ на регистрацията за стоки или услуги, различни от отказаните, решението по чл. 47, ал. 3 се отменя и заявката се връща за повторно разглеждане. Чл. 75, ал. 4 от ЗМГО изрично указва, че решенията по цитираните правни норми се вземат от председателя на Патентно ведомство или упълномощен от него заместник-председател.

Анализът на мотивите, обективирани в решението на председателя на Патентно ведомство показват, че той е възприел становището, относно наличието на указаните в чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМГО абсолютни основания за отказ за признаване действието на марката на територията на страната. Едновременно с това, административният орган е приел наличието и на още едно абсолютно основание за отказ това по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗМГО.

В съответствие с тези си констатации, председателят на Патентното ведомство е постановил оспореното решение, с което от една страна на основание чл. 75, ал. 1, т. 1 от ЗМГО оставя без уважение жалбата, а от друга страна на основание чл. 75, ал. 2 от ЗМГО отменя решението и връща преписката за повторно разглеждане.

С оглед горното, законосъобразен се явява извода на първоинстанционния съд за наличието на два взаимоизключващи се диспозитива на административния акт, които по същество правят неясна действителната воля на административния орган.

Неоснователни се явяват доводите, обективирани в частната жалба, че в съответствие с разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗМГО, за административния орган съществува процесуалната възможност за отмяна и връщане на преписката за ново поизнасяне. Хипотезата на посочената разпоредба е допустима при наличието на основания за отказ, различни от тези вписани в обжалваното решение. По същество, наличието на правни основания, различни от тези вписани в решението съставлява процесуално нарушение, което обосновава необходимостта от отмяна на решението и връщане на преписката за ново произнасяне. Настоящият случай не е такъв, доколкото посочените в решението основания са приети от председателя на Патентно ведомство за относими към установената фактическа обстановка. Следва да се има също предвид, че прилагайки правомощието си по чл. 75, ал. 2 от ЗМГО за отмяна и връщане на преписката, по същество председателя на Патентното ведомство постановява административен акт, който е благоприятен за жалбоподателя.

В подкрепа на горните доводи следва да се отбележи също, че хипотезата на чл. 75, ал. 2 от ЗМГО е допустима при необходимост от замяна на неправилните правни основания за отказ с правилните такива, докато в настоящия случай, преписката е върната с указания за допълване на основанията, каквато възможност в цитираната правна норма не е предвидена.

Правилни са и доводите на съда относно липсата на яснота по отношение действителната воля на административния орган, който от една страна отхвърля оспорването, а от друга страна отменя оспореното решение. Наличието на диспозитив отменя решението и връща преписката за ново произнасяне обосновава извод, че процесното решение не съществува в правния мир, което налага и новото произнасяне. Този правен резултат изцяло противоречи на предходно постановения такъв, а именно оставя без уважение жалбата, доколкото въпросната жалба е целяла именно този правен резултат отмяна на решението.

Съдът намира за неоснователно развитото в касационната жалба твърдение за недопустимост на съдебното решение, доколкото според касатора, съдът се е произнесъл и в частта на решението, което не е било оспорено. Действително, нормата на чл. 84, ал. 1 от ЗМГО указва, че на обжалване подлежи само решение, с което жалбата се оставя без уважение. В случая обаче, както правилно е приел и първоинстанционния съд, наличието на установеното вътрешно противоречие на административния акт не позволява да се установи действителната воля на административния орган. Вътрешно противоречие се съдържа и в самата касационна жалба, доколко е заявено съмнение относно допустимостта на съдебното оспорване, поради отмяната на решението, независимо от диспозитива, с който жалбата се оставя без уважение и изрично вписаното от административния орган, че на основание чл. 84, ал. 1 от ЗМГО, решението подлежи на оспорване.

Довод за неоснователност на твърдението за недопустимост се съдържа и във вмененото от чл. 168, ал. 1 от АПК задължение, съдът да не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

С оглед така развитите мотиви, законосъобразен се явява извода на първоинстанционния съд за допуснато съществено процесуално нарушение, обосноваващо незаконосъобразност на административния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението. От начина по който е структурирана разпоредителната част на решението на председателя на Патентно ведомство се обосновава извод за нарушаване на цитираната процесуална норма.

По изложените съображения, настоящият касационен състав приема, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,