Решение № 11973 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13906/2014 г.

Решение № 11973 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13906/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Район "Слатина", Столична община, чрез пълномощника му юрисконсулт Дъбов срещу Решение № 5310/04.08.2014 г., постановено по адм. дело № 7996/2013 г. по описа на Административен съд София град. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Цветанка Колева Стефанова чрез пълномощника си по делото в писмен отговор и съдебно заседание взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна: С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожна, по жалбата на Цветанка Стефанова, Заповед № РД-09-198/21.06.2013 г., издадена от кмета на Район "Слатина", Столична Община, с която на основание чл. 65, ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и чл. 34, ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община е разпоредено изземването на държано от нея и нейното семейство /домакинство/, без правно основание общинско жилище, състоящо се от две стаи и кухня, находящо се в гр. София. За да постанови този резултат съдът е приел, че жилището, чието изземване е разпоредено с оспорената заповед фактически не съществува към момента на издаването и. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. С разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС законодателят е предвидил бърз и ефикасен начин за защита на общинската недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината/района е необходимо наличието на три законови предпоставки: недвижим имот; този имот да е общинска собственост; осъществяване на владение или държане от трето лице без законово основание. В случая, предмет на оспорената пред съда заповед за изземване е недвижим имот, общинско жилище, състоящо се от две стаи и кухня, сграда в гр. София, като собствеността си върху него Столична община основава на акт за частна общинска собственост. Този акт, съставен на 01.08.1999 г., удостоверява правото на собственост на общината върху дворно място от 170 кв. м. и жилищна сграда с площ 58.61 кв. м. Съгласно заповед за настаняване от 22.10.1999 г. и договор за наем от същата дата Цветанка Стефанова и членовете на семейството и са настанени в тази сграда, на прекратяването на който договор за наем със заповед от 17.05.2010 г. на кмета на Район "Слатина, Столична община се основава оспорената заповед по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Безспорно е установено по делото, от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, че сградата, предмет на акта за частна общинска собственост и на оспорената пред съда заповед за изземване по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС не съществува, същата е съборена, като е построена нова, двуетажна масивна жилищна сграда, на два етажа, със застроена площ 95-100 кв. м. Правилен е при установеното по делото извода на административния съд за нищожност на оспорената пред него заповед поради липса на предмет. Общинският имот /общинско жилище/, чието изземване е постановено не съществува, налице е материална незаконосъобразност, в степен, основаваща нищожност на административния акт, тъй като изпълнението му е юридически невъзможно. Наличието на друга, новопостроена сграда, не може да изведе приложението на чл. 65 от ЗОбС, при липса на титул за собственост върху нея на общината. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОбС общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост, какъвто за новоизградената сграда не е представен, а и тази сграда не е предмет на оспорената заповед. Твърдяното в жалбата, че имота, предмет на изземване е съществувал към момента на издаване на административния акт е съществувал, не намира опора в доказателствата по делото. Несериозно и недоказано е твърдяното, че е изградена нова, двуетажна сграда в периода от издаване на заповедта, 21.06.2013 г. до 06.08.2013 г., когато е съставен протокол за изземване. Не са налице нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение, основаващи отмяната му. То съдържа необходимите и изискуеми се от закона фактически и правни съображения. Установени са фактите, относими към конкретния спор, извършена е и преценката им по приложението на относимите законови разпоредби. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка са направени единствено възможните изводи по приложението на закона, като несъгласието на жалбоподателя с тях не основава твърдяната необоснованост на съдебното решение. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение