Решение № 6785 от 22.6.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия , в съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - София, подадено чрез нейния председател, за отмяна на основание чл.239, т. 4 АПК на влязлото в сила Решение 411 от 16.01.2023 г. по адм. дело 1887/2022 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение в частта, с която е отменено Решение 4452 от 05.07.2021 г., постановено по адм. д. 13172/2018 г. по описа на Административен съд София град и вместо него Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Делектра" ЕООД обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 152 416,20 лева за периода от 01.04.2011 г. до 17.12.2013 г. от незаконосъобразен административен акт - т. 7 на Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР ; обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 411250,24 лева за периода от 18.12.2013 г. до 30.11.2018 г. от незаконосъобразен административен акт - Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР; обезщетение в размер на законната лихва за забава в размер на 82 227,67 лв., за периода от 17.12.2013 г. до 14.12.2018 г.; обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главниците от 152 416,20 лева и 411 250,24 лева, считано от 14.12.2018 г. до пълното изплащане на дължимите суми, както и в частта на присъдените в полза на Делектра ЕООД разноски в размер на 1 478 лева. В искането се твърди, че решението на тричленния състав на ВАС, III - то отделение в тази част е неправилно и противоречи на други влезли в сила съдебни решения, а именно: Решение 5129/23.07.2019 г. по адм. д. 4506 от 2019 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение 492/14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. 13432 от 2019 г.; Решение 13785/12.11.2018 г. по адм. д. 12851/2017 г. на ВАС, оставящо в сила Решение 4039/15.06.2017 г. на АССГ по адм. д. 2596/2015 година в частта за отмяна на Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР и връщане на преписката на КЕВР за ново разглеждане. Молителят допълнително поддържа, че по идентични казуси съдилищата са постановявали решения, в чиито мотиви приемат, че не е възникнала отговорността по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата за вреди /ЗОДОВ/ - Решение 7410 от 25.07.2022 г. по адм. дело 693/2022 г. по описа на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила Решение 5193 от 16.08.2021 г. по адм. дело 13158/2018 г. по описа на АССГ; Решение 11733 от 17.11.2021 г. по адм. дело 4352/2021 г. по описа на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила Решение 484 от 29.01.2021 г. по адм. дело 13166/2018 г. по описа на АССГ; Решение 4307 от 02.04.2021 г. по адм. дело 5510/2020 г. по описа на ВАС ,трето отделение, с което е оставено в сила Решение 646 от 04.02.2020 г. по адм. дело 13157/2018 г. по описа на АССГ; Решение 689/19.01.2021 г. по адм. д. 906/2020 г. на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила Решение 6849 от 14.11.2019 г. по адм. дело 3003/2019 г. по описа на АССГ; Решение 480 от 13.01.2020 г. по адм. дело 12918/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила Решение 4783 от 06.07.2015 г. по адм. дело 2450/2014 г. по описа на АССГ; Решение 3620 от 30.03.2016 г. по адм. дело 7329/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила Решение 3008 от 29.04.2015 г. по адм. дело 6139/2014 г. по описа на АССГ. Според молителя посочените решения се отнасят до идентични правни спорове за обезщетение за вреди, на основание чл. 1 , ал. 1 ЗОДОВ, повдигнати от производители на електрическа енергия от възобновяеми източници МВЕЦ под 10 Мвт, попадащи в обхвата на т. 7 от Решение Ц 010 от 30.03.2011 г., съответно Решение Ц-5 от 20.02.2015 г., против КЕВР. В обобщение се иска отмяната на Решение 411 от 16.01.2023 г. по адм. дело 1887/2022 г. по описа на ВАС, трето отделение в съответната му част. Молителят, чрез процесуалния си представител юрк. Методиева, в открито съдебно заседание поддържа искането и претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по искането за отмяна Делектра ЕООД, чрез адв. Церовски изразява становище за неговата неоснователност. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, прецени искането за отмяна на горепосоченото решение на ВАС, трето отделение в частта, с която в полза на Делектра ЕООД са присъдени обезщетения за имуществени вреди и законна лихва за забава, като процесуално допустимо - подадено е в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и от страна, за която процесният съдебен акт в посочената част е неблагоприятен. Разгледано по същество искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК е неоснователно по следните съображения: Предмет на искането за отмяна е Решение 411 от 16.01.2023 г. по адм. дело 1887/2022 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение в частта, с която е отменено Решение 4452 от 05.07.2021 г., постановено по адм. д. 13172/2018 г. по описа на Административен съд София град и вместо него Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Делектра" ЕООД обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 152 416,20 лева за периода от 01.04.2011 г. до 17.12.2013 г. от незаконосъобразен административен акт - т. 7 на Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР ; обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 411250,24 лева за периода от 18.12.2013 г. до 30.11.2018 г. от незаконосъобразен административен акт - Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР; обезщетение в размер на законната лихва за забава в размер на 82 227,67 лв., за периода от 17.12.2013 г. до 14.12.2018 г.; обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главниците от 152 416,20 лева и 411 250,24 лева, считано от 14.12.2018 г. до пълното изплащане на дължимите суми, както и в частта на присъдените в полза на Делектра ЕООД разноски в размер на 1 478 лева. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на глава Четиринадесета от АПК е извънреден способ за защита, приложим само при наличие на някое от изчерпателно предвидените в чл.239, т. 1 6 АПК основания. В процесния случай молителят се позовава на основание по чл. 239, т. 4 АПК. Съгласно посочената разпоредба влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Това означава, че отмяната по чл.239, т. 4 АПК предполага установяване на пълно съвпадение между страните, основанието и искането за защита/съгласно мотивите на Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г. по тълкувателно дело 4/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд/. В настоящия случай така въведеното с искането за отмяна, подадено от КЕВР основание по чл. 239, т. 4 АПК, не е налице. На първо място, с влязло в сила Решение 5129/23.07.2019 г. на АССГ по адм. д. 4506/2019 г., оставено в сила с Решение 492/14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. 13432/2019 г., по жалба на "Геа - консулт" ООД е обявена нищожността на решение Ц - 14/03.04.2019 г. на КЕВР, с което се определя, считано от 01.04.2011 г. преференциална цена в размер на 112, 48 лв. /МВтч без ДДС при средногодишна продължителност на работа 2500 часа за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ВЕЦ с инсталирана мощност под 10 MW, които са въведени в експлоатация до влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата /отм./, и административната преписка е върната на КЕВР за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на закона. С влязло в сила Решение 4039/15.06.2017 г. на АССГ по адм. д. 2596/2015 г., оставено в сила с Решение 13785 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. 12851/2017 г., е отменено решение Ц - 5/20.02.2015 г. на КЕВР, с което се определя, считано от 01.04.2011 г. преференциална цена в размер на 112, 48 лв. /МВтч без ДДС при средногодишна продължителност на работа 2500 часа за изкупуване на електрическа енергия, произведена от съществуващи ВЕЦ с инсталирана мощност до 10 MW по смисъла на пар. 3, ал. 1, т. 1 ПЗР на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата /отм./, и административната преписка е върната на КЕВР за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на закона. Видно е, че не е налице идентитет между диспозитивите на решението, чиято отмяна се иска, и горепосочените решения на АССГ, описани от искателя, с които съответно се прогласява нищожност и се отменя решение на КЕВР. Влезлите в сила съдебни решения не са постановени между същите страни и на едно и също правно основание, т. е. не е налице идентичност нито в предмета на делата, нито в страните. На второ място, всички описани в т.2.2. от искането влезли в сила решения се отнасят за различни правни спорове досежно обезщетение за вреди въз основа на предявени от различни производители на електрическа енергия от възобновяеми източници МВЕЦ под 10 Мвт искове срещу КЕВР. Следователно, не е налице както пълно тъждество в предмета и основанието, така и в субектите по цитираните съдебни актове. С влязлото в сила решение 5193 от 16.08.2021 г. на АССГ по адм. д. 13158/2018 г., оставено в сила с решение 7410 от 25.07.2022 г. на ВАС по адм. д. 693/2022 г., са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 203 АПК, предявени от "Центриом ООД против КЕВР за пропуснати ползи от отменени незаконосъобразни административни актове на ДКЕВР, а именно т. 7 от решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР и решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на ДКЕВР. С влязлото в сила решение 484 от 29.01.2021 г. на АССГ по адм. д. 13166/2018 г., оставено в сила с решение 11733 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. д. 4352/2021 г., са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 203 АПК, предявени от "Ветос ЕООД против КЕВР за пропуснати ползи от отменени незаконосъобразни административни актове на ДКЕВР, а именно т. 7 от решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР и решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на ДКЕВР. С влязлото в сила решение 646 от 04.02.2020 г. на АССГ по адм. д. 13157/2018 г., оставено в сила с решение 4307 от 02.04.2021 г. на ВАС по адм. д. 5510/2020 г., са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 203 АПК, предявени от "Черна места" ООД против КЕВР за пропуснати ползи от отменени незаконосъобразни административни актове на ДКЕВР, а именно т. 7 от решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР и решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на ДКЕВР. С влязлото в сила решение 6849 от 14.11.2019 г. на АССГ по адм. д. 3003/2019 г., оставено в сила с решение 689 от 19.01.2021 г. на ВАС по адм. д. 906/2020 г., са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 203 АПК, предявени от "Победа" ООД против КЕВР за имуществени вреди от отменени незаконосъобразни административни актове на ДКЕВР, а именно т. 7 от решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР и решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на ДКЕВР. С влязлото в сила решение 4783 от 06.07.2015 г. на АССГ по адм. д. 2450/2014 г., оставено в сила с решение 480 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. 12918/2015 г., е отхвърлен искът с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 203 АПК, предявен от "Ариел ТН" ЕООД против ДКЕВР за имуществени вреди от отменен незаконосъобразен административен акт на ДКЕВР, а именно т. 7 от решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР. С влязлото в сила решение 3008 от 29.04.2015 г. на АССГ по адм. д. 6139/2014 г., оставено в сила с решение 3620 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. 7329/2015 г., е отхвърлен искът с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 203 АПК, предявен от "Райтър" ЕООД против ДКЕВР за имуществени вреди от отменен незаконосъобразен административен акт на ДКЕВР, а именно т. 7 от решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР. Следователно, между цитираното в искането решение и описаните в т.2.2. съдебни решения не е налице идентитет по отношение на предмета, основанието и страните. В производствата по горецитираните дела КЕВР е била ответник по искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от едни и същи отменени нейни административни актове, но липсва идентичност между страните предвид на несъвпадащите дружества - ищци. Едновременно с това не е налице идентитет в предмета на делата, тъй като по всяко едно дело предметът е определян съобразно основанието и петитума на иска. Обезщетенията за имуществени вреди по цитираните дела са претендирани при различни фактически установявания. В тази връзка следва да се посочи, че съдебната практика, формирана по искове за обезщетение по сходни казуси, не е основание да прилагане на извънинстанционния способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Твърдението за наличие на противоречива практика по дела със сходен предмет за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е неотносимо към предмета на настоящия спор и чрез неговото разрешаване тази практика не може да бъде уеднаквявана. С оглед на гореизложеното, твърдяното от КЕВР основание за отмяна по чл.239, т. 4 АПК не е налице, което обосновава извод за неоснователност на искането за отмяна. По изложените съображения и на основание чл.244, ал.1, предл. първо АПК и чл. 244, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия