Решение № 3090 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9008/2016 г.

Решение № 3090 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9008/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Г. К. Г. от гр. Б. против решение № 1234/27.06.2016 г., постановено по адм. дело № 127/2016 г. по описа на Административен съд-Б., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-ЮИР-16/27.07.2015 г. на началника на РДНСК - ЮИР за премахване на незаконен строеж - едноетажна пристройка -гараж към съществуваща жилищна сграда в УПИ ХVI-936, кв. 57 по плана на жк "Меден рудник", Зона Г, гр. Б.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество за отмяна на оспорената заповед, евентуално за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответната страна началник на РДНСК ЮИР оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че разпореденият за премахване строеж не е гараж по предназначението си и за него е неприложима нормата на чл. 225, ал. 1, т. 11 ППЗТСУ (отм.), допускаща извършването му без одобрени инвестиционни проекти. Счетено е, че оспорващият не е оборил констатациите на административния орган за започване на строежа през 2005 г. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Въз основа на събраните доказателства и неоспорено от страните заключение на вещо лице е установено, че разпореденият за премахване строеж представлява пристройка към жилищна сграда, чиято ограждаща стена е плътната ограда на западната имотна граница, а покривната плоча е стоманобетонова и се ползва като тераса. Пристройката не може да се ползва като гараж, тъй като подхода до нея е с размери, които са технически недостатъчни за преминаване на автомобил. Ползва се за складово помещение. При тези данни пристройката следва да се квалифицира като строеж от допълващото застрояване, за който не се изисква одобряване на план за застрояване, както по правилата на ЗТСУ (отм.), така и по ЗУТ. Няма спор относно разположението на пристройката, размерите и характеристиките й, поради което описанието й в констативния акт и заповедта е достатъчно за точното индивидуализиране на обекта, предмет на премахване. Неточното посочване на предназначението му за гараж не представлява съществено нарушение във формата на акта и не е самостоятелно основание за отмяна, както неоснователно твърди касаторът. От показанията на св. Д. се установява пристройката е извършена през 1996 г. -1997 г., след изграждането на жилищната сграда и плътната ограда, между които е извършена покривната плоча. В тежест на административният орган е доказване съществуването на фактическите основания за издаване на заповедта- чл. 170, ал. 1 АПК. Констативният акт, въз основа на който е издадена заповедта, не се ползва с доказателствена сила. Няма такава и акта към заповедта от 2010 г. за спиране изпълнението на всички строително и монтажни работи, издадена на основание чл. 224 ЗУТ. Административният орган не ангажира доказателства относно времето на извършване на пристройката. Затова следва да се кредитират показанията на св. Д., която е непосредствен съсед на имота и за която липсват данни за пристрастност в полза на оспорващия. По делото е представено разрешение за строеж № 20/22.01.1993 г., издадено на оспорващия за изграждане на жилищна сграда на два етажа и гараж на един етаж заедно с одобрени инвестиционни проекти за сградата, не и за гаража. Одобряването на такива не се е изисквало съгласно чл. 225, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) за едноетажни второстепенни, стопански, селскостопански, спомагателни или обслужващи постройки, когато се предвиждат в действащия ПУП, както и за местата за паркиране в частни имоти. Отделно от това, съгласно чл. 225, ал. 3 ППЗТСУ (отм.) Общинският съвет - Б. е определил с решение по протокол № 5/15.03.1996 г., че не се изисква и разрешение за строеж за огради с височина до 2 м. и за места за паркиране в частни имоти. При тези данни следва да се приеме, че извършването на процесната пристройка е разрешено, а използването й за складово помещение, а не за гараж, не е основание за квалифицирането й като незаконен строеж. Като е приел противното първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество за отмяна на незаконосъобразната заповед. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният администартивен съд, второ отделение,