Решение № 5066 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 604/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ З. Цветков със седалище в [населено място], [община], обл.Враца. Жалбата е против решение 365 от 27.10.2023г., постановено по адм. дело 277/2023г. на Административен съд - Враца. С него е отхвърлена жалбата на ЕТ З. Цветков против решение 06/311/00853/3/01/04/05 от 11.04.2023г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) за налагане на финансова корекция в размер на 66 565,75 лв. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Развива подробни съображения в тази насока и претендира за отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество, с уважаване на жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие , чрез пълномощник адвокат М. Антонова, с подаден писмен отговор и в откритото съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е било решение 06/311/00853/3/01/04/05 от 11.04.2023г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие . С него на основание чл.20а, ал.2 и чл.27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл.46, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.16, ал.2 и чл.2, т.1 и т.3 от Наредба 30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване на неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. (Наредба 30/2008г.; Наредбата), т.8.1 и т.4.4, б. б във връзка с т.4.12 и т.4.18 от договор 06/311/00853 от 06.10.2014г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, чл.73, ал.1, чл.72, ал.1 във връзка с чл.70, ал.1, т.7 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), както и в изпълнение на влязлото в законна сила решение, постановено по адм. дело 574/2021г. по описа на Административен съд - Враца, на ЕТ З. Цветков е определена и наложена финансова корекция в размер 66 565,75 лева, от която сума е приспадната погасената вече такава в размер на 7 770,74 лева, като крайната дължима сума е в размер на 58 795,01 лева. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването против решението за определяне на финансова корекция с мотиви, че то не страда от някой от пороците по чл.146 от АПК. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден от материално компетентен административен орган - изпълнителен директор на ДФЗ, в изискуемата от закона писмена форма и при спазване на нормативно установените изисквания за неговото съдържание. Съдът е счел, че оспореното решение е издадено при спазване на административно-производствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е съобразено с целта на закона. За безспорно установено по делото съдът е приел непостигането на заложените в одобрения бизнес план финансови параметри за финансовата 2017г. Мотивирал се е, че същото представлява неизпълнение на задължението на едноличния търговец по т.4.12 и т.4.18 от договора за безвъзмездна финансова помощ и по чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба 30/11.08.2008г. и неизменно поражда задължението за фонда да пристъпи към събирането на недължимо получената от бенефициера финансова помощ. Съдът е приел, че законосъобразно получената от него помощ е отменена в размер на 18,1% от изпълнителния директор на ДФЗ, чрез налагането на финансова корекция. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна. Няма спор между страните по отношение на установеното от административния орган неизпълнение на бизнес плана. А именно - за една пълна финансова година (2017г.) е установено изпълнение на бизнес плана в размер на 6,90% от заложените приходи. Не се оспорва и размера на наложената от изпълнителния директор на ДФЗ финансова корекция. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Възраженията, свързани с материалната законосъобразност на акта, изложени в жалбата пред настоящата инстанция, са свързани с твърдението, че за административния орган не е била налице законова възможност да наложи финансова корекция. Правилно съдът е приел, че допуснатото от ползвателя нарушение на разпоредбите на приложимата Наредба 30/2008г. и договора за отпускане на финансовата помощ, изразяващи се в неизпълнение на финансовите параметри в бизнес плана е довело до икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите по чл.2 от Наредбата. Изпълнението на бизнес плана е индикатор за постигане на целите на проекта, респективно ефективността на предоставяне на безвъзмездната помощ. Следователно, при преценката за изпълнението на задълженията на едноличния търговец следва да се съобразяват не само клаузите на договора за безвъзмездна финансова помощ, но и изготвения от самия него бизнес план, включително заложените в плана стойности и финансови показатели. Именно въз основа на този бизнес план проектът е одобрен за финансиране, сключен е договорът и е изплатена субсидията по него. Заложените в бизнес плана финансови показатели са точни индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до възможност за коригиране на размера на финансовата помощ. Бизнес планът е задължителен, а не пожелателен и всеки един от показателите от същия следва да бъде изпълнен. В случая фактическото основание за издаване на акта е неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план на търговеца приходи. В мотивите на административния акт установеното нарушение е квалифицирано като неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план индикатори по смисъла на чл. 70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ. След като получателят на помощта не е изпълнил свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, съобразно нормата на чл.46, ал.1 от Наредба 30/2008г., РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. При проверка на изпълнението на проекта изпълнителния директор на ДФЗ е изследвал цялостното изпълнение по бизнес плана, поради което е достигнал до верни изводи за финансовото неизпълнение на плана. Съобразено с т.30 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013г. административният орган правилно е определил размера на подлежащата за възстановяване сума, като следва да се посочи, че възражения в тази връзка касационния жалбоподател не прави. В случая е проведено производство по налагане на финансова корекция, а по него е издаден за трети път административен акт, което е резултат от отмяната от съда на предходните два и връщането на преписката на административния орган. Първоинстанционният съд подробно е описал какви са причините за отмяна на предходните два административни акта, а настоящата инстанция счита, че не следва да ги преповтаря. Но именно във връзка с проведените предходни производства следва да посочи, че указанията на съда по адм. дело 750/2019г. на Административен съд Враца, оставено в сила с решение на ВАС, са били административния орган да се произнесе наново и да определи финансова корекция, като от мотивите на съдебното решение е видно, че е установено извършено нарушение от едноличния търговец, което се изразява в неизпълнение на показателите заложени в бизнес плана. Неоснователни са твърденията на касатора, че е нарушена нормата на чл.6 от АПК, защото не се установява противоречие с принципа за съразмерност, съгласно цитираната разпоредба. В конкретния случай ползвателят на помощта е бил надлежно запознат с последиците от неизпълнение на задълженията си по договора. В конкретната хипотеза договорените между страните последици от неизпълнение на задълженията по договора за безвъзмездна финансова помощ, са приложени в пълно съответствие с относимите правни норми и в законоустановения срок. Поради липсата на наведените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Изходът на спора обуславя основателността на заявената от ответната страна претенция за разноски. На основание чл.143, ал.3 от АПК на ответната страна се дължат своевременно поисканите и доказани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7170,31лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,