Решение № 8672 от 17.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12673/2010 г.

Решение № 8672 от 17.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12673/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ВНД Директора на Областна дирекция на МВР Благоевград, срещу решение № 443/13.08.2010 г., постановено по адм. дело № 515/2010 г., по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменена негова заповед № 1510/03.05.2010 г., с която на основание чл. 75, т. 6 от ЗБЛД, на Емил Стоянов Давидков е наложена принудителна административна мярка "Забрана за напускане на Република България до настъпване на законово основание за нейната отмяна" Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Емил Стоянов Давидков, е изразил становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени данните по делото и становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение на Административен съд - Благоевград е отменена Заповед № 1510/03.05.2010 г., на ВНД Директора на Областна дирекция на МВР Благоевград,, с която на основание чл. 75, т. 6 ЗБЛД, на Емил Стоянов Давидков е наложена принудителна административна мярка "Забрана за напускане на Република България до настъпване на законово основание за нейната отмяна". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 75, т. 6 ЗБЛД противоречи на чл. 27 от Директива 2004/38/ЕО, като е приложил актът на вторичното общностно право. Решението е правилно. Целта на всички ПАМ е определена в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Съгласно чл. 23, ал. 3 и чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД, правото за напускане на страната и за завръщане в нея през вътрешната граница с лична карта или паспорт не подлежи на ограничения, освен ако това е предвидено в закон и има за цел защита на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или на правата и свободите на други граждани. По силата на притежаваното от Давидков българско гражданство, съгласно чл. 17 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО), той е гражданин на Европейския съюз и има предоставена по силата на Учредителните договори въз основа на европейското гражданство свобода на движение и пребиваване в рамките на територията на държавите-членки - чл. 18 от ДЕО, свобода на движение на работниците - чл. 39 - 42, свобода на установяване на самонаетите лица - чл. 43 - 48 и свобода на предоставяне на услугите чл. 49 - 55. Нормата на чл. 37, във връзка с чл. 27 и чл. 1 от Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, съдържа забрана за въвеждане на други ограничения по националното законодателство на държавите-членки, освен по силата на предвидените в директивата съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, като същевременно забранява позоваването на такива съображения за икономически цели. От друга страна чл. 30 от директивата дава право на държавите-членки да откажат, прекратят или отнемат право, предоставено със същата, в случай на злоупотреба с права или измама. Правото на свободно напускане на територията на страната е основно човешко право, визирано в чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България. Като такова, то е неотменимо - чл. 57, ал. 1 от Конституцията. Ограниченията, които се допускат по отношение на упражняването му, трябва да са посочени в закон и да са свързани единствено със защита на националната сигурност, народното здраве и свободите на други граждани - ал. 1, изречение 2 на чл. 35 от Конституцията. Съгласно чл. 23, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗБЛД, всеки български гражданин има право да напуска страната и да се завръща в нея с лична карта, респективно - паспорт, или заместващи ги документи. Това право не подлежи на ограничения, освен ако те са предвидени със закон и са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или на правата и свободите на други граждани - чл. 23, ал. 3 и чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД. Така цитираните норми на закона включват освен предвидените в конституционната норма основания за ограничаване на правото на напускане на територията на страната и основанието обществен ред. Освен изложените по-горе съображения, следва да бъде отбелязано и следното: С решение № 2/31.03.2011 г., постановено по конституционно дело № 2/2011 г. е установена противоконституционност на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД. Съгласно чл. 14, ал. 3 от Закона за Конституционен съд (ЗКС), решенията на съда се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им и влизат в сила 3 дни след обнародването им. Решенията на съда са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани - чл. 14, ал. 6 от ЗКС. Решение № 2/31.03.2011 г., постановено по конституционно дело № 2/2011 г. е публикувано в ДВ бр. 32 от 19.04.2011 г. и е влязло в законна сила на 23.04.2011 г. Предвид изложеното, не са налице основания за касиране на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. Разноски в полза на Емил Стоянов Давидков не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства за действително направени такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,