Решение № 13808 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10849/2017 г.

Решение № 13808 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10849/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Р. Тотов срещу съдебно решение № 1285 от 17.07.2017 г. постановено по адм. дело № 924 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) – Пловдив. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага, че в настоящия случай следва да се има предвид, че от дълги години притежава, както лично оръжие за самоохрана, така и две пушки за ловни цели. При предходните подадени от него заявления за удължаване на срока за съхранение на късоцевното му оръжие, посочваният от него мотив винаги е бил самоохрана и това е било достатъчно основание за издаване на разрешително. Въз основа на заявление от 19.03.2012 г. му е продължен срокът за съхранение, носене и употреба на законно притежаваното от него късоцевно огнестрелно оръжие пистолет "Макаров". Частта от закона, уреждаща издаването на разрешение не е променяна от 2012 г. Това затвърдило у него убеждението, че посочването на самоохрана е достатъчно условие, предвид наличието и на другите задължително изброени в закона предпоставки, за да бъде продължен срокът на необходимото разрешително. Следва да намери приложение и разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от АПК, където е записано, че фактите известни на органа не подлежат на доказване. Именно такива факти, относно престъпни посегателства над имуществото му, са известни служебно на органите на полицията. За това свидетелстват и показанията на свидетелката Тотова, която в разпита си на 3.05.2017 г. заявява, че при незаконно влизане на първия етаж на дома им е била извикана полиция, имало е следи от обувки в двора им, но не са били намерени извършителите. Предвид посоченото сметнал, че при подаване на документите на 24.01.2017 г. посочването на основанието самоохрана ще бъде достатъчно. Въпреки, че в административната преписка е записано, че на основание чл. 34, ал. 3 от АПК му е дадена възможност да се запознае с нея и да изрази допълнително становище по събраните доказателства и необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие, то не му е обяснено, че за издаване на нужното разрешително следва да посочва конкретни събития с дати и подробно описание на набези над имуществото му. Дори да е спазена формално процедурата по чл. 34 от АПК, това не изключва задължението на административния орган по чл. 35 от АПК. Не е бил наясно в каква насока трябва да бъде допълнено искането му. Неправилно в мотивите на решението е посочено, че не е обосновано по категоричен начин, че съществува опасност за неговия живот, здраве и имущество, което да налага ползването на лично огнестрелно оръжие за сочените граждански цели съгласно чл. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Данните за извършени посегателства спрямо имуществото му, установени от разпита на двамата свидетели, по недвусмислен начин сочат наличие на основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. За жителите на града е известно с какво се занимава семейството му и че са финансово обезпечени, поради което съществува риск от повторни посегателства над имуществото му. Налице е потенциална опасност за него и семейството му. Неоснователно е отбелязването в мотивите на съдебното решение, че поради забраната за ограничаване на плащанията в брой не следва да се кредитират свидетелските показания, че пренася големи суми в брой за разплащане. Суми в размер до 10 000, 00 лв. също са големи и отнемането им би застрашило финансовата сигурност на фирмата и семейството му. Съдът не е обсъдил доводите за липса на мотивираност на административния акт. Описанието в акта се изчерпва с това, че е отпаднала основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Предвид изложеното и по подробни съображения посочени в касационната жалба, прави искане решението да бъде отменено, като бъде отменен и обжалваният отказ. Ответникът - Началникът на Районно управление (РУ) – гр. Стамболийски не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът e отхвърлил жалбата на Р. Тотов срещу заповед УРИ 333 3-30 от 10.03.2017 г. на началник РУ "Полиция" - гр. Стамболийски, с която му е отказано издаване на разрешение за продължаване срока на съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че административното производство е започнало по заявление на Тотов, в което е посочено единствено, че късоцевното оръжие му е необходимо за самоохрана. Предвид липсата в заявлението на конкретни данни, формиращи основателна причина, за продължаване на срока на разрешението за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, в хода на административното производство на жалбоподателя е дадена възможност да изрази допълнително становище по фактите, доказващи необходимостта от огнестрелно оръжие. Като мотив за носене на късо оръжие жалбоподателят е посочил самоохрана и охрана на семейството и близките му, без отново да изложи някаква конкретна основателна причина. С оспорената заповед УРИ 333 3-30 от 10.03.2017 г. началникът на РУ "Полиция" - гр. Стамболийски е отказал издаване на разрешение за продължаване срока на съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие на Тотов. За да постанови акта органът е приел, че мотивировката "самоохрана и охрана на близките му", посочена от жалбоподателя в допълнително изисканите от административния орган мотиви, не е достатъчно основание за издаване на разрешение, т. е. няма основателна причина, която да обоснове по несъмнен начин издаването на разрешение. При така установената фактическа обстановка и след анализ на относимите разпоредби от ЗОБВВПИ, съдът е достигнал до извод за законосъобразност на административния акт. Приел е, че той е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия, при спазване на административно-производствените правила и съдържа фактически и правни основания. Наред с това е достигнал до извод, че оспорвания отказ е материално законосъобразен. Съдът е приел, че предвид нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, отсъствието на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение, е основание за постановяване на отказ за издаването му. Посочил е, че в хода на административното производство от жалбоподателя не е посочено някакво конкретно основание, обосноваващо нуждата да му бъде издадено исканото разрешение, нито са ангажирани доказателства, въпреки дадената му допълнително възможност за това. От показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът е достигнал до извод за наличието на битова престъпност под формата на кражби по домовете в гр. Перущица, където живее Тотов, но е счел, че това обстоятелство, само по себе си, не може да обоснове реалната необходимост той да притежава огнестрелно оръжие за самоотбрана. Счел е, че съхраняването на големи суми у дома на жалбоподателя и носенето на такива суми във връзка с осъществяваната от него бизнесдейност също не обосновава разрешаването на носенето на оръжие при съществуващата развита банкова система в страната и наличната забрана за разплащане в брой в чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ). Решението е правилно. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели така, както са посочени в чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното посочено от него основание, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. В настоящия случай, както правилно е посочил първоинстанционният съд, в заявлението си Р. Тотов е посочил: самоохрана и охрана на семейството и близките му, без обаче да мотивира наличието на основателна причина за нуждата от притежаване на оръжие. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката и въз основа на приобщените писмени доказателстава изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Тотов е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е посочил и доказал основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Събраните в хода на първоинстанционното доказателства, а именно свидетелските показания на Тотова и Крушаров, установяват наличието на кражби в населеното място, включително в дома на касационния жалбоподател, в неуточнен, значително предхождащ заявлението период. Заплахата от действия с такъв характер съществува за всеки гражданин, поради което предотвратяването на потенциални посегателства над имуществото на Тотов не е от естество да мотивира нуждата от самоотбрана. В останалата си част показанията на свидетелите касаят необходимостта от издаване на разрешително, предвид търговската дейност на Тотов, местоположението на цеха в който се осъществява тя и необходимостта да разполага с парични средства в брой, с цел разплащания. Видно обаче от заявлението на касатора и допълнително дадените пояснения, причините, поради които е искал продължаване на срока на разрешителното не са обосновани с търговската дейност, която осъществява. С оглед на това, че искането не е за издаване на разрешително за служебни цели, сочените мотиви не могат да обосноват лични цели за самоотбрана по смисъла на чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Противно на изложените в касационната жалба съображения, наличието на предходно издадено разрешително не освобождава заявителя от задължението да представи и да докаже при всеки случай, с всяко следващо заявление, съществуването на обстоятелствата за издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие. Законът не въвежда различни условия, на които следва да отговаря лицето в случаите, в които вече му е било издавано такова разрешение за предходен период. Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона се прилагат за всяко следващо отправено искане. Противното би означавало, че разрешението не би следвало да е скрепено със срок. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. Напротив, същият е длъжен при липса на предпоставките за подновяването му да издаде отказ, както е направил и в настоящия случай. Неоснователни са и изложените от касационния жалбоподател доводи, че съдът не е съобразил наличието на нарушение на чл. 35 от АПК в хода на административното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ органът е длъжен при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде възможност да ги отстрани. Разпоредбата представлява изрично правило в производството по издаване на разрешително и е проявление именно на облагодетелстващия характер на акта, който се иска да бъде издаден. Разпоредбата сочи кога и какво органът е длъжен да укаже на заявителя. Той трябва да му укаже, че представените документи са непълни или несъответни на изискванията, т. е., че липсват изискуеми от закона документи или че представените не отговарят на изискванията. Освен задължението да укаже липсата или несъответствието на изискуем документ законодателят изрично регламентирал и кои релевантни факти органът установява сам, т. е. за кои факти той събира служебно доказателства по смисъла на чл. 36, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 83, ал. 4 от ЗОБВВПИ органът служебно проверява обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, 6 и 7, както и дали срещу лицето има образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер. С тази разпоредба законодателят изрично е разпределил задълженията по събиране на доказателствата между органа и заявителя. Следователно, органът е длъжен, ако при извършената проверка на съответствието на заявлението и на приложените към него документи със законовите изисквания установи, че липсва изискуем документ, в т. ч. документ, изискван с оглед на правния статус на заявителя и на предмета на исканото разрешително или че представен документ е непълен, да уведоми заявителя и да му даде срок да отстрани нередовността на документа. Това негово задължение следва както пряко от чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, така и от разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от АПК. Органът е длъжен, също така, служебно да събере доказателства за посочените в чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ обстоятелства. Органът обаче няма задължение да събира доказателства за обосноваване на причината за исканото разрешително, в това число доказателства за потенциална заплаха за сигурността на заявителя, нито да предполага кои именно конкретни причини са мотивирали лицето да подаде заявление. С оглед изложеното доводите, че издателят на акта допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като не е приобщил към преписката служебно известните на органите на полицията данни за престъпни посегателства над имуществото на Тотов, не съответства на законовите изискания. Не е в тежест на органа е да установи факти и обстоятелства, които доказват заявените от лицето цели за издаване на разрешение. При липса на конкретни посочени от Тотев основания обосноваващи необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, твърдението за немотивираност на акта, предвид непосочване на фактически констатации досежно направения от него извод за наличието на основание за отказ по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ се явява необоснован. Не органът трябва да установява, че е отпаднала основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, а заявителят – че такава е налице към момента на подаване на заявлението му. Съдът правилно установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани правни изводи и правилно е приложил материалния закон. При липса на пороците сочени, като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,