Решение № 5929 от 12.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10441/2015 г.

Решение № 5929 от 12.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10441/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Столична община чрез юриск. М. Р. срещу решение № 3618 от 25.05.2015 г., постановено по адм. д. № 1280/2014 г. по описа на Административен съд - С. град в частта му, с която този касатор е осъден да заплати на Е. К. Д. от гр. С. обезщетение в размер на 1000 лв за претърпени от него в периода м. март 2013 г. - м. юни 2013 г. неимуществени вреди, причинени от отменен като незаконосъобразен административен акт - Заповед № РД-09-50-80/5/ от 08.06.2011 г. на главния архитект на СО. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в осъдителната му част да бъде отменено като неправилно и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения срещу СО осъдителен иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Срещу същото съдебно решение, но в частта му, в която искът на Е. Д. срещу СО е отхвърлен за сумата над 1000 лв до пълния предявен размер от 10 000 лв, е подадена касационна жалба и от Е. К. Д., който твърди неправилност на съдебното решение в отхвърлителната му част на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в тази част да бъде отменено и ВАС да осъди Столична община да му заплати пълния размер на претендираното от него обезщетение за неимуществени вреди със законните последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Столична община, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество. К. Е. К. Д., редовно призован, не се явява и не се представлява . От същия чрез адв. Р. по делото е постъпило допълнение към касационната му жалба, в което са изложени доводи за основателност на същата и неправилност на съдебното решение в отхвърлителната му част като противоречащо на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно в атакуваните от всеки един от касаторите части, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационната жалба на СО е основателна, а касационната жалба на Е. Д. е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е осъдил Столична община да заплати на Е. К. Д. от гр. С. сумата от 1000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от месец март 2013 г. до м. юни 2013 г. включително, причинени от отменен индивидуален административен акт - Заповед № РД-09-50-80/5/ от 08 юни 2011 г. на главния архитект на Столична община и е отхвърлил иска на Е. Д. срещу Столична община за сумата над 1000 лв до пълния предявен размер от 10 000 лв. За да стигне до този правен резултат и след обстоен анализ на събраните по делото доказателства- писмени, гласни и две съдебно-психиатрични експертизи - поотделно и в тяхната цялост, съдът е заключил, че по делото се доказва наличието на всички, кумулативно предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на Столична община за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение индивидуален административен акт- Заповед № РД-09-50-80/5/ от 08 юни 2011 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ е изменен влязъл в сила ПУП - План за регулация и план за застрояване на УПИ VII-735,737, VIII-738, IХ-1322 и Х-739, кв. 44, м. "Х. С." С.. И. Е. Д. е бил засегнат от незаконосъобразния административен акт като съсобственик на един от УПИ, предмет на отменената заповед. Съдът, базирайки се на свидетелските показания и изслушаните две съдебно-психиатрични експертизи, е приел, че по делото се доказва по безспорен начин настъпването на реални вреди за ищеца от отменената като незаконосъобразна заповед на главния архитект и наличието на причинно-следствена връзка между претендираните вреди и отменения индивидуален административен акт- за процесния период от около три месеца ищецът е бил разсеян, депресивен, тревожен и притеснен от водене на делото срещу обжалваната заповед на главния архитект, страхувал се е, че къщата му ще падне и е страдал от " Протрахирана депресивна реакция с натрапливо тревожно депресивен синдром"- заболяване, причинено му от незаконосъобразната заповед. Изхождайки от принципа за справедливост при репариране на вредите по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и обезщетяването само на вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, АССГ е присъдил за доказания период на търпенето им - около три месеца, обезщетение в размер на 1000 лв и е отхвърлил иска над тази сума до пълния предявен размер от 10 000 лв. Касационната жалба на Столична община срещу осъдителната част на атакуваното съдебно решение е основателна. Настоящата касационна инстанция споделя извода на АССГ за наличие на първата материално-правна предпоставка за ангажиране отговорността на СО за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение индивидуален административен акт - заповедта за изменение на ПУП - ПЗ по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Неправилно, обаче, АССГ е заключил, че по делото е доказано както реалното настъпване на твърдените от ищеца неимуществени вреди, така и обстоятелството, че евентуални вреди от вида на твърдените са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с незаконосъобразната заповед на главния архитект. Твърдените неудобства, притеснения и стрес от водене на административно дело по обжалване на незаконосъобразен индивидуален административен акт са обичайна последица от упражняване на конституционно закрепеното право на гражданина на защита пред съд и не могат да се квалифицират като вреда от незаконосъобразния административен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Твърдените от Д. неимуществени вреди, изразяващи се в загуба на сън, изпадане в депресия и непрестанни притеснения, че построения му дом ще падне в резултат налагащите се от заповедта специални мерки за укрепването му, освен, че не са доказани, не се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменената заповед, тъй като, при извършена консултация с адвокат и предвид съдържанието на изслушаните в рамките на адм. д. 6946/2011 г. по описа на АССГ единична и тройна СТЕ, ищецът би разбрал, че отменената заповед е незаконосъобразна поради допуснати при издаването й съществени нарушения на административнопроизводствените правила - липса на съгласие на всички съсобственици, най-малкото липса на неговото съгласие за изменението на ПУП. Отделно от това, видно от експертизите, е че с процесната заповед не се установява пряко засягане на построената от Д. къща: първо- защото с тази заповед не се променя нито начина, нито характера на застрояването- запазва се свързаното застрояване и параметрите на застрояване от една страна, а от друга- поради това, че дали се налага укрепване на сградата или не, е въпрос на бъдещ инвестиционен проект при възникване на инвестиционна инициатива за бъдещо застрояване, който задължително трябва да съдържа част "Геоложки доклад". Страхът на Д. да не загуби работата си, която изисква висока концентрация и напрежение, не е в пряка причинно-следствена връзка с отменената заповед, нито с воденето на административните дела по оспорването й. Видно и от двете, изслушани и приети по делото съдебно-медицински експертизи, установена е само възможност констатираното психично разстройство на Д. да се дължи на притесненията му по обжалване на процесната заповед . Заключенията на двете вещи лица не доказват по категоричен начин, т. е. със сигурност депресивното състояние на Д. в процесния период да е резултат на отменения като незаконосъобразен административен акт. В производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ причинно-следствената връзка между евентуално настъпилите вреди и незаконосъобразния административен акт/фактическо действие или бездействие подлежи на пълно и главно доказване от ищеца - т. е. не се предполага и не е достатъчно да бъде вероятна, а следва да бъде категорично доказана, каквото по делото не е сторено . По горните съображения съдебното решение в осъдителната му част е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Същото следва да бъде отменено, и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения от Е. Д. срещу СО иск. По изложените по-горе съображения касационната жалба на Е. Д. срещу отхвърлителния диспозитив на съдебното решение е неоснователна. Съдебното решение в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение