Решение № 2023 от 2.3.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7927/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна и частна жалба, подадени от Комисия за енергийно и водно регулиране чрез гл. юрк. Р. Райков, срещу Решение 2331 от 08.04.2021 г., постановено по адм. дело 8388/2020 г. по описа на Административен съд София-град и срещу Определение 4039 от 04.06.2021 г., постановено по същото дело.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като неправилно постановено при нарушения на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли същото да бъде отменено и вместо него ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да потвърди оспореното негово решение. Претендира присъждане разноски.

Ответникът по касационната жалба Вентус България ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Приморски парк, представлявано от управителя А. Линков, чрез пълномощника си адв. К. Линкова, в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде потвърдено като правилно и обосновано. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба Национална електрическа компания ЕАД, чрез процесуалния си представител ст. юрк. И. Маринова в писмено становище излага доводи за допустимост и основателност на касационната жалба. Моли същото да бъде отменено и вместо него ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да потвърди оспореното решение на КЕВР.

Ответникът по касационната жалба Фонд "Сигурност на електроенергийната система" гр. София не изразява становище.

Частният жалбоподател Комисия за енергийно и водно регулиране, твърди неправилност на обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, иска отмяната му и произнасяне на ВАС по същество, като молбата му за изменение на съдебното решение в частта за разноските бъде уважена.

Ответникът по частната жалба, Вентус България ЕООД, чрез пълномощника си взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Моли да бъда оставено в сила, оспореното определение.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалба.

Касационната и частната жалби са подадени в срока по чл. 211, съответно чл.230 АПК от надлежна страна, за която съдебните актове са неблагоприятни, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, касационната и частната жалба са основателни.

1. По касационната жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране.

Производството пред административния съд е образувано по жалба от Вентус България ЕООД, срещу Решение Ц-35/13.08.2020 г. на КЕВР, в частта му по т. 1, относно определянето на нетно специфично производство на електрическа енергия, в размер на 1 860 kWh/kW, считано от 01.07.2012 г.

С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на Решение Ц-35/13.08.2020г. на КЕВР, в частта му по т. 1, относно определянето на нетно специфично производство на електрическа енергия, в размер на 1 860 kWh/kW, считано от 01.07.2012 г., с придадено обратно действие на определянето на нетно специфично производство на електрическа енергия, считано от 01.07.2012 г. до 13.08.2020 г. и е осъдил КЕВР да заплати на Вентус България ЕООД разноски по делото в размер на 5 500 лв.

За да постанови този резултат е приел, че решението е издадено от административен орган, който има материална компетентност за издаването му, но при пълна липса на правно основание за издаването му и извън срока, определен в § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 56/2015 г.) 31.07.2015 г. При това положение съдът е направил извод, че допуснатото нарушение на материалния закон е толкова съществено, че прави акта нищожен.

Отделно от това е приел, че оспореното решение е постановено при неспазване на указанията, дадени с Решение 5209 от 09.08.2018 г. и Решение 5503 от 27.09.2018 г. постановени по адм. дело 13565/2017 г. по описа на АССГ, оставени в сила с Решение 2539 от 18.02.2020 г. постановено по адм. дело 13280/2018 г. по описа на ВАС и в нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, според която актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни.

Решението е валидно и допустимо, но е неправилно, поради което ще следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд по следните съображения:

Съгласно константната съдебна практика, за да бъде нищожен административният акт той следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводсвените правила, че практически липсва волеизявление. Противоречието с материалния закон може да обоснове нищожност само когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. (виж адм. дело 3082/2019 г. по описа на ВАС).

В случая по отношение на приетото от КЕВР Решение Ц-35 от 13.08.2020 г. не е налице нито един от изчерпателно изброените по-горе пороци. В тази връзка основателен се явява доводът за необоснованост на съдебното решение.

Основния спорен въпрос, който се поставя в този спор е, преклузивен ли е срокът по §17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ и произнасянето на КЕВР след 31.07.2015 г. води ли до произнасяне при липса на материална компетентност и липса на правно основание. Правните изводи на АССГ при разрешаването му са неправилни.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от Закона за енергията от възобновяеми източници (Изм. ДВ, бр. 29/2012 г., в сила от 10.04.2012 г., бр. 109/2013 г., в сила от 1.01.2014 г., изм. и доп., бр.17/2015 г., в сила от 6.03.2015 г., изм., бр.56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1. по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР; 2. по цена за излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по т. 1. Съответно с § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр.56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) е прието, че в срок до 31 юли 2015 г., в съответствие със ЗЕВИ, Комисията за енергийно и водно регулиране приема решение, с което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон, като в този случай чл. 14 не се прилага. Едва с приемането на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ (изм., бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) е възприето ограничено изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници на преференциална цена по нов критерий - до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, което налага и регулацията на съществуващите отношения съгласно §17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ.

В изпълнение на § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ Комисията за енергийно и водно регулиране приема Решение Ц-29/16.11.2017 г., което в относимата в случая част т. 1 е отменено с влязло в сила съдебно решение (адм. дело 13565/2017 г. по описа на АССГ и адм. дело 13280/2018 г. на ВАС). След отмяната му е прието оспорваното Решение Ц-35/13.08.2020 г., с идентичен предмет на регулация.

При посочената относима правна регламентация изводът на решаващия съд, че оспореното пред съда решение Ц-35 е нищожно, като постановено извън времевата компетентност на административния орган - 31.07.2015 г., е несъответен на закона. Разпоредбата на § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ ако и да въвежда за КЕВР срок за изпълнение на вменено от закона задължение, не установява изрично времева компетентност на административния орган, а цели своевременно регулиране на нововъведените с изменението на чл. 31, ал. 5 от с.з. отношения. Следва да се отбележи, че в съответствие със законовото изискване КЕВР е приела в срок решение, чиято отмяна от съда не я лишава от компетентност да установи количеството електрическа енергия, подлежаща на изкупуване по вече установени с влязло в сила нейно решение преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници.

От друга страна съдът не се е съобразил и с Постановление 4/1976 г. на Пленума на ВС, което е запазило своето действие и след влизането в сила на АПК, съгласно Тълкувателно решение 1 от 17.09.2018 г. по ТД 4/2016 г. на Общото събрание на съдиите на ВАС. В т. 8 от Постановлението е прието, че за административния орган сроковете по чл. 8 ЗАП (отм.) са инструктивни и с изтичането им не се преклудира възможността органът да се произнесе по искането, тъй като неспазването им няма за последица погасяване на материалната му компетентност. Както се посочи по-горе компетентността в случая произтича от закона и изтичането на определен времеви период, с изключение на мандатността, не лишава органа от нея. След изтичането на сроковете органът не губи правото си да се произнесе. При изтичането на преклузивен срок последицата е различна - прекратява се неупражненото в срок правомощие и извършените след срока действия са недействителни. Тези правни последици обаче следва изрично да са разписани в закона, за да се приеме срока за преклузивен, а такива в случая липсват.

Изложеното обуславя отмяната на съдебното решение и доколкото в решението на АССГ, предмет на касационната проверка не се съдържат мотиви в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК относно наведените в жалбата на търговското дружество доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал, което в случая АССГ не е сторил.

Изложените от съда мотиви в обжалваното решение са свързани с доводите за нищожност, но не и относно твърдяната незаконосъобразност на решението на КЕВР. Затова и следва да се приеме, че обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му, поради което следва да бъде отменено.

По горните съображения касационната жалба се явява основателна, а съдебното решение на АССГ неправилно, поради което ще следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.

1. По частната жалба:

Предмет на обжалване с частната жалба е Определение 4039 от 04.06.2021 г. постановено по адм. дело 8388/2020 г. по описа на АССГ, с което, в производство по чл. 248 от ГПК, АССГ е оставил без уважение искането на КЕВР за изменение на Решение 2331 от 08.04.2021 г., по делото в частта му за разноските за намаление на присъдената в полза на Вентус България ЕООД сума в размер от 5 500 лв. разноски по делото.

Частната жалба е основателна, но по различни от изложените мотиви, а атакуваното с нея определение на АССГ е необосновано и ще следва да се отмени.

Видно от пълномощното приложено по делото пред първата инстанция (л. 57) дружеството е упълномощило адвокат К. Линкова да го представлява в производството пред АССГ и ВАС. По делото в производството по адм. дело 8388/2020 на АССГ са представени: списък по чл. 80 ГПК (л. 671), договор за правна защита и съдействие (л. 672), фактура (л. 673), преводно нареждане (л. 674) и разписки (л. л. 675, 676, 677), от които е видно, че сумата в размер на 5 400 лв. дружеството изрично е уговорило и заплатило по банков път. Посочените писмени доказателства, доказващи твърдените разходи на ответната страна, както и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът не е обсъдил в мотивите си, а бланкетно е направил извод, че делото се отличава с фактическа и правна сложност поради, което е присъдил изцяло претендираните суми. Съдът е следвало да съобрази и разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което също не е направено. При произнасянето си в частта за разноските, при новото разглеждане на делото, съдът ще следва да се съобрази с изхода от правния спор, с представените по делото писмени доказателства, да обсъди възраженията на страните, след което отново да прецени фактическата и правна сложност да делото.

При този изход на спора и на осн. чл.226, ал. 3 АПК по искането на касатора КЕВР за присъждане на разноски ще следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, трето отделение