Решение № 414 от 31.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2140/2011 г.

Решение № 414 от 31.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2140/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Кети Маркова Производството е образувано на основание искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНАД № 34/2011 г., по описа на Окръжен съд - гр. Смолян, отменяване на постановеното по същото дело решение № 44 от 3.05.2011 г. и решение № 29 от 24.02.2011 г., по НАД № 18/2011 г., на Районен съд - гр. Чепеларе, и връщане делото за ново разглеждане- на Районна прокуратура - гр. Чепеларе, за действия след извършване на разследването, на основание чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 1 и 3, вр. чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, по изложените в него съображения. Осъденият С. С. С., редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция и не изпраща процесуален представител. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид доводите в искането, данните по делото, и в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на Главния прокурор на Република България е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от компетентен орган, и в рамките на сроковете по чл. 421 НПК. Разгледано по същество, е основателно. С решение № 29 от 24.02.2011 г., постановено по НАД № 18/2011 г., Районен съд - гр. Чепеларе, е признал С. С. С., от [населено място], за виновен в това, че на 12.11.2010 г., в [населено място], без разрешение на лицето, администриращо компютърна система, добавил компютърни данни, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 319б, ал. 1 НК, и чл. 78а НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание - глоба в размер на 1000 лв., като го е оправдал по обвинението по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Присъдил е в полза на държавата направените по делото разноски и държавна такса за издаване на изпълнителен лист, възложени на административнонаказаното лице. С въззивно решение № 44 от 3.05.2011 г., Окръжният съд - гр. Смолян, е потвърдил изцяло цитираното първоинстанционно решение. Решението, като не подлежащо на обжалване и протест, не е проверявано по касационен ред и е влязло в сила. Основателен е доводът, релевиран в искането на Главния прокурор, а именно, че съдебното първоинстанционно производство в случая незаконосъобразно е завършило с постановяване на решение по чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, в рамките на диференцираната процедура по глава ХХVIII НПК, предвид нарушената родова подсъдност. Прегледът на данните по делото показва, че съдебното производство пред РС- гр. Чепеларе е образувано въз основа на постановление на прокурор от РП- гр. Чепеларе за освобождаване на С. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, за извършено от същия престъпление по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1 НК. След като е разгледал делото в открито съдебно заседание, районният съд е постановил атакуваното решение, с което е освободил дееца от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание по чл. 78а, ал. 1 НК, но за извършено престъпление по чл. 319б, ал. 1 НК. Приел е, че престъпното деяние, извършено от С., е по чл. 319б, ал. 1 НК, а не с предложената в постановлението на прокурора правна квалификация - по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1 НК, по която е намерил същото за несъставомерно. Не е съобразил обаче, че наказателните дела за престъпления по чл. 319б, ал. 1 НК са подсъдни на окръжния съд, като първа инстанция, съгласно чл. 35, ал. 2 НПК, при което положение районният съд е разгледал и се е произнесъл по дело, по което не е компетентен, при очевидно нарушена родова подсъдност. След като е констатирал, че на съдебното следствие са били събрани доказателства, сочещи на осъществено друго- еднакво или по- леко наказуемо престъпление, първостепенният е следвало да прецени дали той е компетентният да се произнесе по делото, или в противен случай да упражни правомощието си по чл. 288, т. 2 НПК, като прекрати съдебното производство и изпрати делото на Окръжния прокурор. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК, тъй като делото е разгледано от незаконен състав, който е постановил и съдебния акт. Идентично е положението и във въззивното производство- окръжният съд се е произнесъл като въззивна, вместо като първа инстанция по конкретното дело. Изложеното до тук, съобразно правомощията на настоящата инстанция по чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, налага проверяваните първоинстанционно и въззивно решения да бъдат отменени по реда на възобновяването на наказателните дела и делото бъде върнато за ново разглеждане - на Районна прокуратура-гр. Чепеларе, от стадия "Действия на прокурора след завършване на разследването". За разлика от правомощията на ВКС в редовното касационно производство, ограничението, въведено с изменението на чл. 354, ал. 3 НПК, по отношение на възможността след отмяна на съответния съдебен акт делото да бъде връщано единствено на съда- първоинстанцонен или въззивен, но не и на прокурора, в производството по възобновяване на наказателните дела подобно ограничение, визирано в нормата на чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, няма. Ето защо настоящият съдебен състав прие, че няма пречка искането на Главния прокурор относно връщане на делото в съответната фаза и стадий на наказателното производство, да бъде удовлетворено. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение