Решение № 3550 от 4.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП срещу решение 2942/03.05.2022 г., постановено по адм. дело 10317/2021 г. по описа на Административен съд, София град, с което по жалба на Л. Живанкин от гр. София е отменен РА Р 22221020000037 091 001/16.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 1408/10.09.2021 г. на директора на посочената дирекция в частта, в която ревизионният акт е изменен за установеното задължение за корпоративен данък за 2015 г. от 91 859,91 лв. на 21 845 лв., ведно със съответните лихви.В касационната жалба се релевират оплаквания, че съдебното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопоризводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Обжалва се решението и в частта за разноски. Твърди се в касационната жалба, че относно преобразувания финансов резултат на едноличния търговец с отчетените приходи от субсидии/финансирания по счетоводна сметка 705 Приходи от финансирания в размер на 290 664,34 лв., но предвид продажбата на имуществото на едноличния търговец на Фелицита 81 ЕООД е следвало тази сметка да бъде дебитирана срещу кредитиране на сметка 123 Печалби и загуби от текущата дейност, което не е сторено, като приходните органи считат, че по този начин лицето е намалило СФР за текущата година, което е довело до отклонение от данъчно облагане. Според касатора съдът не е съобразил относимите за случая законови разпоредби. Твърди се, че не е налице насрещен разход по отношение на горепосочения приход. Касационният жалбоподател излага доводи, че когато една сума, получена като дарение/субсидия срещу същата не стоят никакви разходи и при продажба на актив, в чиято стойност е включена дарената сума, то тя се явява приход и следва да бъде обложена като такъв. При установеното според касатора, че търговецът не я е отчел по посочения начин, а е извършил с нея, както увеличение, така и намаление на СФР за 2015 г., са нарушени разпоредбите на ЗКПО и НСС 20, което приходните органи са регулирали по реда на чл. 78 ЗКПО с ревизионния акт. И като е приел обратното, съдът е постановил незаконосъобразно решение. Иска се отмяна на обжалваното решение и да се потвърди ревизионния акт, като законосъобразен или след отмяна на съдебното решение, делото да се върне за ново разглеждане от Административен съд, София град. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции по 1 509,60 лв. за всяка една от тях или общо 3 219,20 лв. и направените разноски за държавна аткса за касационната инстанция. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Зарева. Ответникът по касационната жалба Л. Живанкин от гр. София чрез адв. З. Димитрова, я оспорва с искане да се остави в сила обжалваното решение по съображения, развити в представения по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, за което представя списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение предвид, че са налице отменителните основания в касационната жалба. Върховният административен съд счита, че постановеното първоинстанционно решение е недопустимо и подлежи на обезсилване поради следните съображения: Изрично в РА Р 22221020000037 091 001/16.03.2021 г. приходните органи са посочили, че ревизията е за данък за годишна данъчна основа на физическото лице Л. Живанкин по чл. 17 ЗДДФЛ и за годишна данъчна основа като ЕТ Л. Живанкин за 2015 г. С решение 1408/10.09.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП при административното обжалване на ревизионният акт, същият е отменен за установените задължения на физическото лице Л. Живанкин за данък по чл. 48, ал.1 във връзка с чл. 17 ЗДДФЛ за 2015 г., а е потвърден в частта за корпоративен данък за 2015 г. на ЕТ Л. Живанкин. В потвърдената част от решаващия орган неправилно е посочено, че се касае за корпоративен данък на едноличния търговец, но това решение представлява само абсолютна процесуална предпоставка за обжалване на ревизионния акт в потвърдената му част съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК, но не подлежи на самостоятелно обжалване пред съд. В съдебното решение и в мотивите, и в диспозитива първоинстанционният съд е посочил, че ЕТ Л. Живанкин е обложен за ревизираната 2015 г. с корпоративен данък, а не с данък по чл. 48, ал.2 ЗДДФЛ. Наистина облагаемият доход на едноличните търговци, какъвто е ответникът по касация за доход за стопанската им дейност е данъчната печалба, формирана по реда на ЗКПО и това изрично е посочено в чл. 26, ал.1 ЗДДФЛ. Следователно за едноличните търговци, които макар по дефиницията, съдържаща се в чл. 56 ТЗ са физически лица, след регистрацията ми като те разширяват своята правосубектност с участието им в търговския оборот. Това обаче не означава, че едноличните търговци се облагат с корпоративен данък, с който съгласно чл.1, т. 1 ЗКПО се облагат местните юридическите лица, какъвто не е ответника по касация. В първоинстанционната жалба изрично е заявен предмета на оспорване на ревизионния акт и в обстоятелствената й част и в петитума и то е облагане на годишна данъчна основа по ЗДДФЛ за физическо лице (в тази част, както се посочи е отменен ревизионния акт от решаващия по смисъла на чл. 152, ал.2 ДОПК орган) и на едноличния търговец. Въпреки това съдът не се е произнесъл по сезирания предмет на жалбата, а е отменил ревизионния акт за корпоративен данък за 2015 г. на ЕТ Л. Живанкин, какъвто с ревизионния акт не е бил установен. Като не се е произнесъл по предмета на правния спор, с който е бил сезиран, първостепенният съд е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване на основание чл. 221, ал. 3 АПК. Ще следва след обезсилване на решението, делото да се върне на Административен съд, София град за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да се произнесе по предмета на спора относно установените задължения на ЕТ Л. Живанкин по чл. 48, ал.2 ЗДДФЛ за дейността му като едноличен търговец за 2015 г. Предвид връщане на делото за ново разглеждане, настоящият съдебен състав не се произнася по претенциите за разноски, а това следва да стори първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК, вкл. и за разноските, направени пред настоящата инстанция с оглед изхода на спора. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение