Решение № 15982 от 29.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7575/2019 г.

Решение № 15982 от 29.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7575/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационен протест на зам. -окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Търговище срещу Решение № 77/21.05.2019 г. на Административен съд – Търговище по адм. дело № 68/2019 г., с което е отхвърлен протеста с искане за отмяната на чл. 30, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища, собственост на община Антоново (за краткост – Наредбата), приета с Решение № 178 по Протокол № 5/31.05.2005 г. на Общински съвет – гр. Антоново.

Ответникът Общински съвет – гр. Антоново не взема участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на протестираното решение.

Касационният протест е допустим и основателен.

I. При извършената по повод на протеста служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК се констатира, че атакуваното решение е засегнато от касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил протеста извън оспорената част от разпоредбата на Наредбата.

1. С подадения до административния съд протест е формулирано искане за отмяната на ал. 4 на чл. 30 от Наредбата в частта "застрашени са от самосрутване". Същият петитум е поддържан от прокурора и в хода на устните състезания. Съдът е отхвърлил протеста срещу разпоредбата в нейната цялост, въпреки че тя е била оспорена частично.

1. В частта, с която съдът се е произнесъл по законосъобразността на разпоредбата в неоспорената й част, т. е. свръхпетитум, решението е недопустимо – чл. 185, ал. 2 вр. чл. 126 АПК, което налага обезсилването му и прекратяването на делото в тази част - чл. 221, ал. 3 АПК.

II. В останалата му част, съответстваща по обхват на заявеното оспорване, съдебното решение е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК.

1. Според чл. 45, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост в резервните жилища се настаняват под наем за срок не по-дълъг от две години лица, жилищата на които са станали негодни за обитаване в резултат на природни и стихийни бедствия и аварии или са застрашени от самосрутване. Текстът на чл. 30, ал. 4 от Наредбата е със следното съдържание: "Не се допуска настаняване в общински резервни жилища на лица, чиито собствени жилища са станали негодни за използване поради естествено износване, застрашени са от самосрутване, вредни са в санитарно - хигиенно отношение или загрозяват и поради това, че не могат да се поправят или заздравят подлежат на премахване по реда на Закона за устройство на територията".

1. Разпоредбата на Наредбата в атакуваната й част, противно на мотивите на първостепенния съд, е в противоречие с чл. 45, ал. 1, т. 1 ЗОС.

а. Разпоредбата на закона, освен срока за настаняване в резервните общински жилища, очертава кръга на правоимащите лица, в които попадат и тези, чиито жилища са застрашени от самосрутване. Действително, в обхвата на текста от Наредбата се включват застрашените от самосрутване жилища във връзка с уредбата на условията за настаняване в резервни жилища. Съдът обаче не е припознал действителното съдържание на правилото в неговата цялост, чието разкриване е възможно посредством граматическото тълкуване. Езиковият смисъл на нормата се изяснява от въвеждането на забрана за настаняване на лица, жилищата на които са застрашени от самосрутване, изразена с думите "Не се допуска настаняване".

б. При регламентацията на идентични хипотези с оглед обективното състояние на жилищата на кандидатите за настаняване в жилища от общинския фонд, ЗОС и Наредбата дават противоположни разрешения. Докато чл. 45, ал. 1, т. 1 ЗОС свързва със застрашеността от самосрутване на жилищата на нуждаещите се възникването на положителна предпоставка за правото на настаняване, разпоредбата на ал. 4 на чл. 30 от Наредбата изключва точно тази категория лица от кръга на субектите на правото.

в. Следователно Наредбата установява непредвидена в закона забрана, която по хипотеза надхвърля и делегираната от чл. 45а ЗОС компетентност на общинския съвет. Несъответствието на разпоредбата в спорната й част със закона е материалноправно основание за отмяната й - чл. 15, ал. 1 ЗНА.

1. Изложеното мотивира отмяната на протестирания съдебен акт в допустимата му част и решаването на спора по законосъобразността на разпоредбата от Наредбата по същество с нейната отмяна в оспорената й част – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение