Решение № 11865 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6000/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение 3020 от 15.04.2024 г., постановено по адм. дело 2020/2023 г. Административен съд (АС) Бургас е отменил по жалба на Лидикар ООД, с ЕИК: 147015017, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, [адрес], Решение 32-608760/27.10.2023 г., издадено от за директор на Териториална Дирекция (ТД) Митница Бургас при Агенция Митници , с което по митническа декларация (МД) MRN 20BG001007025781R1/26.11.2020 г. за внесената и допусната до свободно обращение стока са определени допълнителни задължения за мито в размер на 1 212,69 лева и данък добавена стойност (ДДС) в размер на 2 667,93 лева. С решението в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 980,00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на ТД Митница Бургас, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт К. П. Гелова. В същата се прави оплакване, че решението на АС - Бургас е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Бургас и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Лидикар ООД, представлявано от управителите К. К. и Л. К., чрез адв. Р. Василева от БАК, взима становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в становище. Представят се и писмени бележки. Претендират се разноски за касационното производство по представен списък и доказателства за заплащането им. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Бургас е законосъобразността на Решение 32-608760/27.10.2023 г., издадено от за директор на ТД Митница Бургас при Агенция Митници , с което на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ), чл. 74, § 3, чл. 77, § 1, буква а и § 2, чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС и чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, за стока по МД с MRN 20BG001007025781R1/26.11.2020 г. на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена нова митническа стойност (МС) в размер на 15 669,74 лева, спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания както следва - за мито в размер 1 212,69 лева и ДДС в размер на 2 667,93 лева. Като солидарни длъжници за заплащане на посочените задължения са определени С. Н. С. и Лидикар ООД. Административен съд Бургас е приел от фактическа страна, че на 27.10.2023 г. е подадена в МП Пристанище Бургас Център митническа декларация с MRN 20BG001007025781R1, с която е деклариран внос на стока под митнически режим допускане за свободно обращение. Стоката е описана като катастрофирало бъги, марка: POLARIS; модел: RZR4 900 ХР; тип: бензин; бр. места: 2; товароносимост: 0; първа регистрация: 01.01.2014 г.; цвят: бял; раб. обем: 875 куб см; мощност: 60 НР8АЕ; двиг. : не се чете; шаси : 4XAXT9EA7EF263030 , код на държавата на изпращане/износ Канада (кл. 5/14); условие на доставка CFR Стойност и навло (кл. 4/1); метод за определяне на стойността Договорна стойност на внасяните стоки (кл. 4/16); цена на стоката и валута 2 818.00 CAD (кл. 4/14 и кл. 4/10), идентификационен номер на контейнер MSDU7300566 (кл. 7/10), декларирани разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане 125.00 лева (кл. 4/9). В 3/15 от MRN като косвен представител по осъществения внос е посочено дружеството Лидикар ООД, а в кл. 3/15 като вносител е посочено лицето С. Н. С.. При подаване на декларацията пред митническите органи (МО) са представени: фактура RA-E2 0092801/28.09.2020 г., издадена от 9396-9053 QUEBEC Inc. , 7405С rue Verite, Pierrefonds,Q.C H9J3R9, Канада, опаковъчен лист RA- Е20092801, издаден от 9396-9053 QUEBEC Inc 7405С rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада, OFF - ROAD VEHICLE PERMIT-VEHICLE PORTION CERTIFTCAT Т2106163; Морска товарителница MEDUMC806533, фактура (терминални такси) 0000003192/19.11.2020. За извършения внос са начислени мито в размер на 354,28 лева и ДДС в размер на 804,41 лева, при митническа стойност в размер на 2 818,00 лева (1,25720 BGN/CAD) и данъчна основа за ДДС 4 022,07 лева (включваща митническата стойност, начисленото мито и декларираните разходи). Решаващият съд е описал подробно извършения последващ контрол, издадените впоследствие писма и разменена кореспонденция между страните, а също и основанията на митническите органи да отхвърлят декларираната МС на стоките и да приемат, че поради изчерпването на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. а - б. г от Регламент (ЕС) 952/2013, следва приложимост на резервния метод по чл. 74, § 3 от същия Регламент при съобразяване принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията и на Глава 3 от Регламента. Първоинстанционният съд е приел, че митническият акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му и при спазване на изискването за форма и съдържание. Прието е още, че при издаването на акта са допуснати нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в липсата на заповед за възлагане на проверка в рамките на последващия контрол по реда на чл. 84 от ЗМ обстоятелство, представляващо според съда самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт. Наред с това, АС Бургас е приел, че оспореното митническо решение е издадено в противоречие с материалния закон, като мотивите му в тази посока се свеждат до следното: 1. Дадено е тълкуване на относими правни разпоредби, в това число за методите за определяне на митническата стойност, при кои хипотези са налице основателни съмнения , кой носи доказателствената тежест и т. н. 2. Съпоставяйки правната рамка към фактите по делото е посочено, че внесеното с процесната МД Бъги катастрофирало, е било предмет на последващ контрол относно верността на данните за реално платената цена на придобиване на бъгито, тъй като у митническия орган са възникнали съмнения относно декларираната цена на придобиване. 3. Съдът е приел, че съмненията на митническите органи в декларираната МС по МД с MRN 20BG001007025781 R1/26.11.2020 г. са обосновани и доказани, като митническите органи са се позовали от една страна на информация, получена с писмо с рег. 32-441111/16.12.2022 г., препратено в ТД Митница Бургас под 32-17346/13.01.2023 г., в която са включени данни за стоката по процесната МД, вписани в канадската система за деклариране на износ CERS, в която износителите подават документи електронно, а от друга - и на прикрепения към него файл BG_ExportDeclaration-9396-9053 Quebec Inc.xlsx . Митническите органи са установили, че в предоставената информация, на ред 258 от таблицата с данни за деклариран внос на различни стоки, е налице запис на бъгито, като в колоната Total value (Обща стойност) е записана цифрата 12 464 във валута - канадски долари. Според съда, при сравняването с декларираната при вноса стойност - 2 818 канадски долари, е прието за обосновано възникването на основателни съмнения, тъй като информацията е предоставена по официален ред, от компетентен орган, при осъществяване на международно сътрудничество, следователно представлява годно доказателство за данните, които износителят е декларирал пред канадските митнически власти. Същото е прието и за представените по делото от ответника извадки от файла BG_ExportDeclaration-9396-9053 Quebec Inc.xlsx . 4. Прието е, обаче, че при определяне на новата МС е нарушен материалният закон по причина, че мотивите, с които вторичните методи по чл. 74, § 2 са отхвърлени като неприложими, според съда са общи и съдържат недоказани констатации. В тази връзка съдът е приел, че липсата на ангажирани доказателства, ведно с бланкетното посочване, че от извършена справка в МИСЗА не се установява информация за внос на сходни или идентични стоки за конкретно посочен период, не би могло да мотивира последователно изключване прилагането на методите по чл. 74, § 2, б. а и б. Освен това, според съда в МД и придружаващите я документи са налице конкретни данни, относими към дефинициите за идентични или сходни стоки по чл. 1, § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, но не са налични доказателства тази информация да е взета предвид от митническите органи обстоятелство, довело съда до отхвърляне изводите на митническите органи за неприложимост на посочените вторични методи. 5. Идентични са изводите на съда по отношение неприложимостта и на другите два метода - по чл. 74, § 2, б. в и г . 6. Предвид изложеното съдът е приел за необосновано преминаването от страна на МО към резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за определяне на МС на внесената стока. 7. От друга страна са изложени и аргументи за неправилното му прилагане, тъй като според съда получените данни, предоставени от канадските митнически власти относно износната стойност на бъгито, не могат да бъдат приравнени на налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В тази връзка е прието, че въпреки официалния характер на предоставената при осъществяване на международно сътрудничество информация, доколкото същата не е придружена от съответните документи, въз основа на които е съставена от износителите, тя представлява годно доказателство, удостоверяващо единствено данните, така както са декларирани от тях пред канадските митнически власти, но не и истинността на тези данни. Поради липсата на допълнителна проверка от страна на административния орган в тази посока, е прието, че представена обобщена информация за износ на дадена стока не води до несъмнения извод, че именно декларираната при износа стойност е действителната стойност, а не тази декларирана при вноса. 8. На последно място според съда макар теоретично да е отрекъл приложението на първичния метод за определяне на МС по чл. 70, § 1 от МК, преминавайки след това към следващите методи на определяне на МС, доколкото е счел за действителната цена на договора тази, декларирана при износа, то според съда МО е приложил именно този метод. По изложените съображения съдът е направил извод, че незаконосъобразно от страна на митническите органи е определена нова МД на стоката единствено съобразно предоставената информация от митническа система на трета държава - CERS - Canadian export reporting system, поради което е приел, че директорът на ТД Митници Бургас е постановил незаконосъобразен административен акт. Решението е неправилно. Неправилно административният съд е приел наличие на съществено нарушение на производствените правила, изразяващо се в липса на заповед за възлагане на последващ контрол. В настоящия случай, по отношение на митническата декларация е извършен последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, т. е. проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи. За този вид проверка не е предвидено издаване на нарочна заповед за възлагане. Такава заповед според разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗМ се издава, съответно - връчва на декларатора при извършване на последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ, където не попада настоящият случай. Неправилно е и решението по същество на спора. Наличните доказателства по административната преписка, послужили за издаването на оспорения митнически акт, както и допълнително представените такива, са подробно възпроизведени в мотивите на съдебното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. С оглед на становищата и позициите на страните правилно е очертан и спорният въпрос при издаването на оспорения акт правилно ли е приложен материалният закон. Даденият отрицателен отговор от страна на АС - Бургас не се споделя от настоящата съдебна инстанция, която го намира за необоснован на фактите по делото и при неправилно тълкуване и прилагане на същия. С подадената МД задълженото лице е посочило пазарна стойност на внесеното бъги в размер на 2 818 CAD (канадски долара), равностойни на 3 542,79 лева, на база на което е заплатено мито в размер на 354,28 лева и ДДС в размер на 804,41 лева. В конкретния случай основателните съмнения на митнически орган по смисъла на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 са обосновани с това, че по линия на международното сътрудничество е получена информация от компетентните власти на изпращащата държава Канада, че цената на процесното бъги, деклариран при изнасянето му от Канада, е различна от декларираната цена при вноса. При осъществен последващ контрол на декларирането на основание чл. 48 от МКС и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ във връзка с възникналото съмнение е установено съответствие в описанието на същия марка, модел, номер на шаси и прочее, като е налице несъответствие единствено в декларираната цена в митническата декларация при внос е посочена цена 2 818 CAD CAD, а в износната в Канада 12 464 CAD. Безспорно - Канадска система за деклариране на износа (CERS) съдържа в себе си официална информация относно декларираната пазарна стойност на изнасяната стока/вещ. Официалният характер на информацията не се компрометира от обстоятелството, че това е уеб портал на самообслужване, позволяващ на износителите да подават документи по електронен път, тъй като публикуването на информация на портала изисква регистрация с валиден бизнес номер с определена сметка за внос или износ, като износителят остава отговорен за това да гарантира, че истинската, точна и пълна информация е предоставена в предписаните срокове. Писмото и информацията, предоставени от канадските митнически власти, представлява официален документ, получен по линия на международното сътрудничество, поради което съдържащата се в него информация притежава висока степен доказателствена стойност относно идентификацията на износната стока, както и декларираната от износителя/продавача стойност. Въпреки дадената им възможност, адресатите на акта не са оспорили така посочената стойност. Доказателствената стойност на предоставената информация от канадските митнически власти следва да се преценява съвкупно с всички останали доказателства по делото. С оглед на другите събрани доказателства по делото настоящата съдебна инстанция намира, че следва да се кредитира въпросната информация от канадските митнически власти с аргументи, че тя не е оспорена от задълженото лице, че тя е на база декларация, подадена от лице, което не е заинтересовано от посочването на размера на покупната (пазарната цена) - така или иначе за износителя/продавача не възникват митнически задължения, че липсват данни за това каква цена е заплатил купувачът. Поради изложеното правилно АС - Бургас е приел, че наличието на основателни съмнения е доказано от административния орган при спазване на изискванията на чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и че т. н. основателни съмнения относно достоверността на декларираната митническа стойност са обосновани на база на официално издадени документи. Не могат обаче да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, че митническият орган не е изпълнил вмененото му задължение преди да прибегне към определяне на митническата стойност по процесната декларация по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 да изчерпи визираните в чл. 74, § 2 вторични методи, съответно - че изложените мотиви за неприлагането им sa общи, без да са налице данни, че е била събирана информация, насочена към ползване на въпросните методи и как е била събрана. Принципно и в съответствие с материалния закон съдът е описал методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а до г от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г , докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена. При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, § 2, б. а от регламента за наличие на идентични стоки административният орган е стигнал до извода, че не може да определи митническата стойност въз основа на такива, тъй като липсва информация в митническата информационна система МИСЗА за период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне за допуснати за свободно обращение стоки, за които са приети договорки стойности и които са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение, включително: техническо състояние и характеристики, степен на установена щета, изминат пробег, допълнителни екстри, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки и допуснати за свободно обръщение в същия момент или по същото време. Посочено е също така, че описанието на стоката в МД е недостатъчното и напълно, включително и по отношение на документите за техническото състояние на декларираното бъги. В резултат на проверката митническият орган не е установил стойности на стоки със същите характеристики, поставени под режим допускане за свободно обращение в други митнически учреждения на територията на Република България. Административният орган е разгледал дали е възможно митническата стойност да се определи чрез следващия метод, регламентиран в чл. 74, § 2, буква б . Посочено е, че претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до характеристики на засегнатото бъги, които го отличават от всички останали бъгита от същата марка и модел, произведени или внесени в приблизително същото време обстоятелство препятстващо извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други бъгита от тази марка и модел. Административният орган е приел, че в случая е неприложим и третия метод за определяне на митническата стойност на стоките, регламентиран в чл. 74, § 2, буква в от Регламент (ЕС) 952/2013 поради това, че липсва база данни за единичната цена, на която внесените стоки или внесените идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на Съюза в състоянието, в което са внесени по време или почти по време на внасянето на стоките от проверяваното дружество, като тази цена се намалява с разходите, свързани с допускането на стоките за свободно обращение и продажбата им при определени условия. Прието е също, че в конкретния случай разпоредбата на чл.74, § 2, буква г от Регламент (ЕС) 952/2013 също не може да бъде приложена, предвид това, че няма представена информация от вносителя за размера на разходите за материали, използвани за производството на декларираната стока, преки и косвени разходи за труд, разходи за опаковане, разходите за производство, както и на допълнителните елементи, като стенен на амортизация, коефициент на щета и други. Изложените в оспорения акт мотиви относно невъзможността да бъдат използвани вторичните методи за определяне на новата митническа стойност се споделят от настоящата съдебна инстанция. В случая няма спор, че процесното бъги е такова с щети, не се касае за серийни производствени дефекти, претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатото превозно средство, които го отличават от всички останали от същата марка и модел, произведени или внесени по едно и също време с него. Затова повредите не позволяват извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други превозни средства от тази марка и модел, доколкото във всички случаи водят до определяне на такава стойност на вещта, която е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Това обяснява невъзможността да се установят превозни средства с абсолютно едни и същи повреди като условие за определяне на МС по посочения по-горе ред. Следва да бъдат споделени и аргументите на митническия орган за определяне на новата МС по реда на чл. 74, § 3 от МК. Тази разпоредба предполага по-голяма гъвкавост от страна на митническата администрация, като препоръката е да се използват разумни способи, които да кореспондират с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него и Глава 3 Стойност на стоките за митнически цели от Регламент (ЕС) 952/2013. Целта е новообразуваната митническа стойност в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за нейното придобиване. Предвид изложеното неправилни са изводите на АС - Бургас, че новата МС е определена незаконосъобразно и че административният орган всъщност е приложил първичния метод за определяне на митническата стойност по чл. 70, § 1 от МК, приемайки, че това е действителната договорена цена, макар теоретично да е отрекъл приложението на този метод, преминавайки към следващите методи на определяне на МС. Митническата стойност е определена на база наличните данни на територията на Съюза (представляващи електронна информация за износ от системата на канадските власти за превозни средства, декларирани за износ в Канада). На основание гореизложеното следва да бъде прието, че от страна на митническия орган е обосновано приложението на чл. 140, във връзка с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което, като не е приета декларираната договорна стойност по MRN 20BG001007025781R1/26.11.2020 г. и правилно е определена нова такава, въз основа на която са начислени държавни вземания, дължими от солидарните длъжници С. Н. С. и Лидикар ООД, в посочения в решението размер. По този начин директорът на ТД Митница Бургас е постановил законосъобразен административен акт. Като е приел друго и е отменил постановеното митническо решение, АС-Бургас е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Лидикар ООД против Решение 32-608760/27.10.2023 г., издадено от за директор на Териториална Дирекция Митница Бургас при Агенция Митници , с което по митническа декларация с MRN 20BG001007025781R1/26.11.2020 г. на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена нова митническа стойност (МС) в размер на 15 669,74 лева, спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания както следва - мито в размер 1 212,69 лева и ДДС в размер на 2 667,93 лева, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответното по касация дружеството следва да бъде осъдено да заплати на Агенция Митници в качеството си на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган касатор, разноски по делото в размер на 200,00 лева, включващо юрисконсулско възнаграждение за касационната инстанция, определено при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,