Решение № 15915 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4752/2013 г.

Решение № 15915 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4752/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Недялко Ангелов Неделчев, с адрес в гр. В . Търново, срещу решение № 20 от 29.01.2013 г. по адм. д. № 1089/2012 г. на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена подадената от него жалба против устни разпореждания на младши автоконтрольор в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност", сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Велико Търново, отразени в протоколи на "ОДПГ" ЕООД - Велико Търново, за наложени принудителните административни мерки "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". Излагат се касационни основания за неправилност на решението, с доводи, че моторните превозни средства негова собственост са били паркирани пред дома му и съобразно наредбата на Общински съвет гр. В. Търново, съответно не е извършено нарушение на ЗДвП и дори да е установено нарушение по чл. 94, ал. 3 и чл. 98, ал. 1 от ЗДвП не е основание за принудително преместване на автомобилите, негова собственост. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че в случая в констативните протоколи са отразени две нарушения, - на чл. 94, ал. 3 и на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Първото основание, дори и да се приеме за установено от материалите по преписката и събраните по делото доказателства не може да обоснове прилагането на процесните мерки, тъй като разписаната в чл. 171, т. 5, б. б от ЗДвП мярка има преустановителен характер. Нарушението на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП принципно е съставомерно по разпоредбата на чл. 180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, респ. по чл. 183, ал. 2, т. 1 от с. з. и се санкционира с наказание глоба, но не е предвидено като основание за репатриране на неправилно паркирано МПС по реда на чл. 171, т. 5 от ЗДвП, но проявлението на фактическите обстоятелства, водещи до посоченото второ основание - чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП обуславя прилагането на принудителна административна мярка. От показанията на свидетеля, приложения снимков материал и обясненията на ответника е установено, че и двете МПС - собственост на жалбоподателя, са били паркирани, като две от четирите им колела са били разположени върху тротоара на улица Иван Вазов. Законът допуска престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. В процесният случай посоченото разстояние е далеч по-малко, поради което по начина, по който са били паркирани двете МПС на жалбоподателя, те обективно са създали опасност за пешеходците (обективно принуждавайки ги да преминават през пътното платно) от една страна и от друга са направили невъзможно тяхното преминаване - обстоятелства, попадащи в състава на чл. 171, т. 5, б. б от ЗДвП. В този случай органът е бил длъжен да действа с оглед на това, че става въпрос за издаване на принудителна административна мярка в условията на обвързана администрация, като са били налице визираните от закона предпоставки за това и при наличие на нормативнопредвидените изисквания към датата на обективирането на устното разпореждане. Решението е правилно. Правилно е прието от съда, че е констатирано нарушение, което дава основание за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б."б" от ЗДвП. Записаният в протокола текст на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда, че престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Член 171, т. 5 от ЗДвП предвижда налагане на принудителна административна мярка - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В случая от събраните доказателства е установено, че моторните превозни средства са паркирани по начин който създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Не е било спорно, че моторните превозни средства са били паркирани върху тротоара, като откъм страната на сградите не е имало изискващото се разстояние от 2 метра, а далеч по- малко, което обективно е създавало опасност за пешеходците, принуждавайки ги да преминават през пътното платно, създавало е невъзможност за тяхното преминаване, поради което е налице втората хипотеза на чл. 171, т. 5, б."б" от ЗДвП, даваща основание за налагане на оспорената пред съда принудителна административна мярка. Доводите на жалбоподателя, че Наредбата на Общински съвет гр. В. Търново от 2011 г. за реда за спиране, паркиране и престой на моторни превозни средства на територията на гр. В. Търново е указано, че собствениците могат да паркират пред домовете си не води до други изводи, след като паркирането е било извършено по начин, който създава опасност за участниците в движението. Възможността за налагане на санкция по ЗАНН за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, както е приел съдът, не води до незаконосъобразност на наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б."б" от ЗДвП, след като са налице фактическите основания за налагането й и която мярка има преустановителен характер. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение