Решение № 9636 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6827/2018 г.

Решение № 9636 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6827/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Й. Сърбов, понастоящем в Затвора – [населено място], чрез адв. А. Димчева срещу решение № 154 от 15.03.2018 г., постановено по адм. д. № 304/2017 г. по описа на Административен съд – Плевен в частта му, в която предявеният от Сърбов иск срещу ГДИН-София за неимуществени вреди / претърпени болки и страдания, унижения, влошаване на здравословното му състояние- поява на задух, влошаване на зрението/ в резултат на лошите битови условия в следствения арест –[населено място] в периода 22.02.2016 г. -10.02.2017 г. поради липса на слънчева светлина, пренаселеност на арестантската килия липса на достъп до естествено проветрение и вентилация, липса на достъп до престой на открито през почивните дни, липса на санитарен възел и течаща вода в килията и др., е отхвърлен за сумата над 1000 лв до пълния му предявен размер от 8000 лв. Касационният жалбоподател Й. Сърбов твърди неправилност на съдебното решение в атакуваната от него част като постановено в противоречие с материалния закон досежно определеният размер на дължимото обезщетение – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в тази част да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи исковата претенция на Сърбов в пълния претендиран размер. Срещу същото съдебно решение, но в осъдителната му част, е предявена и втора касационна жалба от ГДИН – София с твърдения за неправилност на същото в тази част като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост. Моли решението в тази част да бъде отменено, а исковата претенция на Сърбов – отхвърлена изцяло като неоснователна. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Й. Сърбов, не се явява и не се представлява. От същия чрез пълномощника му по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба на ГДИН с подробно развити в него доводи за неоснователност на тази жалба, съответно – за правилност на съдебното решение в осъдителната му част. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, ГДИН- София, не се представлява. От същия чрез процесуалния му представител юриск. Н. Учанов е постъпил писмен отговор на касационната жалба на Й. Сърбов и становище по същество с подробно развити в тях доводи за основателност на касационната жалба на ГДИН, съответно – неоснователност на жалбата на първия касатор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Сърбов и частична основателност на касационната жалба на ГДИН по отношение размера на присъденото обезщетение. Настоящият касационен състав на ВАС, Трето отделение намира и двете касационни жалби за допустими като предявени от надлежни страни, за които съдебното решение в атакуваните от тях части е неблагоприятно и в срока за оспорване. Разгледана по същество, касационната жалба на Й. Сърбов е неоснователна, а касационната жалба на ГДИН е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение АС - Плевен е осъдил ГД "Изпълнение на наказанията"- София да заплати на Й. Сърбов, понастоящем в Затвора – [населено място]сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди (претърпени болки и страдания, унижения, влошаване на здравословното състояние – поява на задух, влошаване на зрението) в резултат на лошите битови условия при престоя му като "чужда делегация" в следствения арест на ОСИН – Силистра за не повече от 14 денонощия всеки месец през периода от 22.02.2016 г. -10.02.2017 г., изразяващи се в следното: липса на слънчева светлина 24 ч. в денонощието; размера на килията (6 кв. м.), в която са настанени 6 лица извън законово допустимия брой; неосигуряване на престой на открито в почивните дни; неработеща аспирация, в резултат на което не достигал въздух и през лятото е много горещо; ползването на банята е било 1 път седмично, вместо 2 пъти; удовлетворявал е физиологичните си нужди в пластмасови бутилки, като е отхвърлил иска на Й. Сърбов срещу ГДИН за сумата над 1000 лв. до пълния му предявен размер от 8 000 лв. като неоснователен. За да стигне до този правен резултат, Административен съд – Плевен, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е заключил, че предявеният иск се явява частично основателен, доколкото са осъществени всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС по отношение на част от наведените с исковата молба основания, а именно: по отношение незаконосъобразните бездействия на служителите в следствения арест на ОСИН – [населено място] да осигурят на задържания достатъчно жилищна площ през част от исковия период; приток на дневна светлина и свеж въздух и достатъчно проветрение през целия период; ненакърняващи човешкото му достойнство условия за удовлетворяване на физиологичните му нужди и за поддържане на личната му хигиена. Видно от представените от ГДИН справки, килиите, в които Сърбов е настанен при престоя му като "чужда делегация" в следствения арест на ОСИН – [населено място] през исковия период, не са снабдени със самостоятелен санитарен възел, нямат прозорци за директен достъп на дневна светлина и приток на свеж въздух. Килиите в следствения арест не разполагат със самостоятелен санитарен възел и течаща вода. Административният съд е приел за недоказани другите, твърдени от Сърбов незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН да осигури на задържания естествено проветрение и достатъчна жилищна площ. В тази връзка е приел, че ищецът не е пребивавал в следствения арест през най-горещите летни месеци – юни, юли и август, когато е било най-задушно, а периодите на престой са непродължителни и с прекъсване от по 3-4 до 8-12 дни, поради което е направил извод, че липсата на естествено проветрение и пренаселеността на помещението през отделни периоди на реалното му пребиваване в Ареста – Силистра не е оказало обективно значителен дискомфорт и въздействие върху здравето на ищеца. Приел е още, че предоставянето на час и половина престой на открито през седмицата компенсира неблагоприятното въздействие от непредоставянето на престой на открито през почивните дни, което се налага по обективни причини поради недостатъчния брой надзиратели и с приоритет за осигуряване сигурността в ареста. Предвид приетото за установено и изхождайки от характера на вредите, времетраенето им и техния интензитет, АС - Плевен е определил по справедливост обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв. и е отхвърлил исковата претенция на Сърбов над тази сума до пълния й предявен размер от 8 000 лв. Съдебното решение е частично неправилно. Обосновано и в съответствие с детайлно анализираните от него доказателства по делото – поотделно и в тяхната цялост, административният съд е заключил, че исковата претенция на Й. Сърбов е частично основателна. Престоят на ищеца в условията на "чужда делегация" в следствения арест на ОСИН – Силистра при установена липса на достатъчно жилищна площ през част от исковия период, липса на приток на дневна светлина и свеж въздух и недостатъчно проветрение през целия период, липса на условия за удовлетворяване на физиологичните нужди и за поддържане на личната хигиена, безспорно поставя задържания в лоши битови и хигиенни условия и води до изтърпявана на наказанието "лишаване от свобода" в нарушение на императивните изисквания на чл. 3 от ЗИНЗС - в резултат на гореописаните незаконосъобразни фактически бездействия на администрацията при Следствения арест – [населено място] да осигури на задържаните подходящи битови условия, Сърбов се явява подложен на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, надвишаващи нормалния праг на неудобствата, обусловени от самото задържане под стража. Тези незаконосъобразни фактически бездействия са причинили твърдените от ищеца вреди – претърпени болки и страдания, унижения, влошаване на здравословното състояние – поява на задух, влошаване на зрението и са основание за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 284 и сл. от ЗИНЗС във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не могат да бъдат споделени оплакванията на ГДИН за недоказаност на иска по основание. Видно от разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, приложима с оглед препращащата норма на § 49 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС (ДВ бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) към настоящото дело, неимуществените вреди, претърпени от лошите хигиенно-битови условия в местата за лишаване от свобода, се предполагат до доказване на противното. Ответникът в исковия процес не е провел обратно пълно доказване на обстоятелството, че условията на живот в следствения арест на ОСИН – [населено място]за исковия период отговарят на установените стандарти, поради което претърпените от лошите условия на живот неимуществени вреди се предполагат. По горните съображения АС- Плевен е стигнал до правилния извод за основателност на исковата претенция на Сърбов за причинени му неимуществени вреди, явяващи се резултат от незаконосъобразните фактически бездействия на затворническата администрация от следствения арест на ОСИН – [населено място]да осигури на ищеца нормални хигиенни и битови условия в мястото на лишаването му от свобода, гарантиращи физическото и психическото му здраве и човешкото му достойнство– задължения, пряко произтичащи по закон от разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС. Частично основателна, и то само по отношение размера на присъденото в полза на Сърбов обезщетение за неимуществени вреди, е касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София. Настоящата касационна инстанция приема, че с оглед кумулативния ефект на лошите битови условия, в които е поставен ищецът, времетраенето и интензитета на неимуществените вреди справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен на 200 лв. Съдебното решение в осъдителната му част за сумата над 200 лв. до пълния присъден размер от 1000 лв. следва да бъде отменено като неправилно и вместо него, ВАС следва да постанови друго по същество, с което да отхвърли иска на Й. Сърбов срещу ГДИН за сумата над 200 лв. до присъдените 1000 лв. като неоснователен. Предявената срещу отхвърлителната част на съдебното решение касационна жалба на Й. Сърбов е изцяло неоснователна, а съдебното решение в тази му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е искането на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ съдържа изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон. Специалната законова регламентация на отговорността за разноски по ЗОДОВ изключва приложението на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК за настоящия случай. Законодателят е регламентирал изрично и в отклонение от общия принцип на отговорността за разноски съразмерно на уважената част от иска - чл. 78, ал. 1, 2, 3, 4 и 8 ГПК, съответно чл. 143, ал. 1, 2, 3 и 4 АПК, задължението за разноски в специалния ЗОДОВ. Предвид това в хипотеза като спорната ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение