Решение № 16721 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8541/2018 г.

ВАСV отделение09.12.2019 г.докладчик т Диана Добрева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2413 от 11.04.2018 г., постановено по адм. дело № 11384/2017 г. от Административен съд София – град. ОСЪЖДА С. Симеонов да заплати на Главна дирекция "Гранична полиция" сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 16721 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8541/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Симеонов, чрез процесуалния си представител адв. Златков, против решение № 2413 от 11.04.2018 г., постановено по адм. дело № 11384/2017 г. от Административен съд София – град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед № 40643-769/20.09.2017 г., издадена от директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" /РДГП/ - Аерогари при Главна дирекция "Гранична полиция" /ГДГП/ - МВР, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от осем месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Касационният жалбоподател смята решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – директорът на РДГП - Аерогари при ГДГП – МВР, чрез юрк. Самуилова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на С. Симеонов против заповед № 40643-769/20.09.2017 г., издадена от директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" /РДГП/ - Аерогари при Главна дирекция "Гранична полиция" /ГДГП/ - МВР. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че с обжалваната пред него заповед, издадена на основание чл. 204, т. 4, чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. чл. 197, ал. 1, т. 3, вр. чл. 200, ал. 1, т. 11 и ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), на младши инспектор С. Симеонов – ст. полицай в 01 група на Граничен контрол – пропускателен пункт – Аерогара София от Гранично полицейско управление – София към Регионална дирекция "Гранична полиция" – Аерогари при Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 8 месеца, за това че на 12.07.2017 г., около 13. 00 ч. е допуснал груби нарушения на изискванията на чл. 61, т. 2 от Инструкция № 8121 з-813/09.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на ГКПП, като не е проверил личната карта на албанския гражданин H. Mirjan за наличието на признаци за фалшифициране или подправяне на документа и не е проверил съответствието между данните от представения документ за пътуване, билета и данните в бордната карта, вследствие на което чужденецът е преминал през ГКПП – Аерогара София с подправена италианска лична карта № [номер], издадена на 17.05.2016 г. на името на Gimelli P. Въз основа на фактическите установявания и събраните доказателства съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти и е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е стигнал до обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция, без да е необходимо да се повтарят. Неоснователно се твърди, че съдът не е констатирал допуснати от административния орган нарушения на процесуалните правила. Дисциплинарното производство е проведено според правилата на ЗМВР - започнало е със заповед на дисциплинарно наказващия орган, с която жалбоподателят е запознат. Проведено е дисциплинарно производство, в което са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, съгласно изискването на чл. 35 от АПК, които факти и обстоятелства са били отразени в изготвената обобщена справка, с която служителят също е бил запознат. В изпълнение на задълженията си по чл. 34 от АПК дисциплинарно наказващият орган е дал възможност на Симеонов да дава обяснения и да представя доказателства в своя защита. Заповедта е издадена в срока по чл. 195, ал. 1 вр. чл. 196 от ЗМВР. Следователно, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С оглед така изведения от първоинстанционния съд законосъобразен резултат, неоснователно е поддържаното в касационната жалба оплакване в противоположния смисъл. Не е налице и другото твърдяно нарушение – необоснованост на съдебния акт. Съдът е изследвал законовите предпоставки на чл. 204, т. 4, чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. чл. 197, ал. 1, т. 3, вр. чл. 200, ал. 1, т. 11 и ал. 2 от ЗМВР, посочени като правно основание за налагане на дисциплинарното наказание "порицание" за срок от осем месеца и представените доказателства и въз основа на правилния им анализ е стигнал до извода, че Симеонов е нарушил чл. 61, т. 2 от Инструкция № 8121 з-813/09.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на ГКПП. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира фактическите установявания, описани в мотивите на обжалваното съдебно решение, за съответстващи на събраните по делото доказателства, напълно логични и последователни. По делото не са събрани доказателства, които да опровергават тези фактически констатации на първата инстанция, поради което доводите за неправилност на съдебното решение са неоснователни и то следва да се остави в сила. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е възведено от законодателя като касационно основание за отмяна на съдебния акт. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение, предвидени в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса /обн. в Държавен вестник, брой 8 от 24.01.2017 г./ Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. За производството по настоящето дело в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 (сто) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

1