Решение № 9670 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 913/2012 г.

Решение № 9670 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 913/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, срещу решение № 2011/25.11.2011 г., постановено по адм. д. № 2217/11 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив /АС/, с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1112839 от 11.05.2011 г., издаден от Дияна Димитрова Василева- инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. Пловдив, потвърден с Решение № 681 от 26.07.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, при ЦУ на НАП и преписката е изпратена на ТД на НАП, гр. Пловдив. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, тъй като съдът некоректно е приложил относимите материалноправни разпоредби, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата - Христо Атанасов Драгоев, от гр. Пловдив, чрез пълномощника си адвокат Весела Колева - в писмена защита излага подробни доводи досежно правилността на обжалваното решение. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на разглеждане пред АС е бил АПВ № 1112839 от 11.05.2011 г., издаден от Дияна Димитрова Василева - инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. Пловдив, потвърден с Решение № 681 от 26.07.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с който е отказано възстановяване/прихващане на сумата от 72 797,88 лева, представляваща лихви за възстановен данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 212 630,63 лв. за периода 26.11.2007 г. - 29.02.2008 г., съгласно РА № 161004590 от 14.01.2011 г., за погасяване на изискуеми публични, задължения в размер на 10 767,38 лв., представляващи ДДС по справка-декларация (СД) с № 1600-169-8793 от 11.04.2011 г. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че по отношение на жалбоподателя е започнало ревизионното производство със ЗВР № 800752 от 15.04.2008 г. на Данаил Атанасов Попов - началник сектор "Ревизии и проверки", при ТД - Пловдив на НАП по прилагането на ЗДДС за периода 26.11.2007 г. - 29.02.2008 г. Заповедта е връчена на Христо Драгоев на 18.04.2008 г. Със ЗВР с № 801250 от 18.07.2008 г. е продължен срока за приключване на ревизията до 18.08.2008 г. Заповедта е връчена на ревизираното лице на 18.07.2008 г. Със Заповед № 181 от 12.08.2008 г. ревизионното производство е спряно. Със Заповед № 1004589-В от 24.11.2010 г. производството по ревизията е възобновено, считано от 24.11.2010 г. като е издадена нова ЗВР с № 1004590 от 24.11.2010 г., която е връчена на жалбоподателя на 26.11.2010 г. С влязъл в сила РА № 161004590 от 14.01.2011 г. на жалбоподателя е определен за възстановяване ДДС за периода месец 11.2007 г. - месец 02.2008 г. в размер на 212 630,63 лв. Досежно размера и начина на определянето на данъка, съдът е приел, че няма спор между страните С Искане за прихващане или възстановяване (ИПВ) с Вх. № 16-14713 жалбодателят е поискал прихващане и възстановяване на сумата от 72 797,88 лв., представляваща лихви във връзка с РА № 161004590 от 14.01.2011 г. за периода 21.04.2008 г. - 18.01.2011 г., с приложен към искането лихвен лист. Въз основа на извършена проверка по заявлението е изготвена справка за задълженията на Драгоев към 11.05.2011 г., според която сумата от 212 630,63 лв. е възстановена на Драгоев на 19.01.2011 г., след което е постановен оспореният АПВ. При така установената фактическа обстановка, съдът е обсъдил приложимата разпоредбата на чл. 92, ал. 8 от ЗДДС, редакция в ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г. и разпоредба на чл. 92, ал. 8 съгласно изменение и допълнение на ЗДДС, ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., като съгласно последната, когато е започнала ревизия на лицето, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт, освен в случаите на представено обезпечение, а съгласно чл. 92, ал. 10 от закона /предишна алинея 8, изменена/, данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове, се възстановява заедно със законната лихва за забава, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от спирането и възобновяването на сроковете по данъчното производство. С изменение на ЗДДС, ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., разпоредбата на чл. 92, ал. 10 от закона предвижда, че данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от разпоредбата на ал. 8 и от спирането на данъчното производство. В случая, възстановяването на ДДС за месец 11.2007 г. в размер на 212 630,63 лв. е признато с РА от 14.01.2011 г., а начисляването на лихви върху тази сума е отказано с процесния АПВ от 11.05.2011 г. Възстановяването на ДДС за периода 11.2007 г. е заявено със СД, подадена на 7.12.2007 г., а последната СД за ревизирания период /месец 02.2008 г./ е подадена на 6.03.2008 г., поради което и съгласно чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, съдът е приел, че е следвало да бъде възстановен в 45-дневен срок, считано от подаването на последната СД или до 20.04.2008 г. Доколкото възстановяването на ДДС е признато с РА от 14.01.2011 г., то срокът за възстановяването му е срокът за издаване на ревизионния акт, съгласно чл. 92, ал. 8 от ЗДДС. Извършването на ревизия само удължава срока за възстановяване на данъка, но не преклудира правото на лихви върху възстановения данък, поради което съдът е приел, че лихва се дължи след изтичане на срока по чл. 92, ал. 1, т. 4 от закона, независимо от обстоятелството, че ревизията е приключила на 14.01.2011 г., като в тази насока съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 129, ал. 6, изр. 2 от ДОПК. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Основният спорен момент е свързан с приложението на чл. 98, ал. 10 от ЗДДС, която е в сила от 1.01.2010 г. и няма обратно действие, а ревизионното производство е започнало през 2008 г., към който момент е в сила чл. 92, ал. 8 от ЗДДС. Безспорно е, че възстановяването на ДДС за периода м. 11.2007 г. е заявено със СД, подадена на 7.12.2007 г., а последната СД за ревизирания период /месец 02.2008 г./ е подадена на 6.03.2008 г., поради което и съгласно действащите разпоредби на чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС към момента на подаване на СД, правилно съдът е приел, че данъка е следвало да бъде възстановен в 45-дневен срок, считано от подаването на последната СД или до 20.04.2008 г. Доколкото възстановяването на ДДС е признато с РА от 14.01.2011 г., то срокът за възстановяването му е срокът за издаване на ревизионния акт, съгласно чл. 92, ал. 8 от ЗДДС, като извършването на ревизия само удължава срока за възстановяване на данъка, но не преклудира правото на лихви върху възстановения данък. По спорните въпроси съдът е приел, че удължаването на срока за възстановяване на данъка, не преклудира правото на лихва върху възстановения данък. Позовава се на непротиворечивата уредба по ЗДДС - чл. 92, ал. 8 - ред. ДВ към бр. 108/07 г. и ЗДДС чл. 92, ал. 10, ред. ДВ след ДВ, бр. 108/07 г., идентична по смисъл и с разпоредбата на чл. 92, ал. 10 ЗДДС - ред ДВ бр. 95/09 г., действала към момента на издаване на РА. Приел е, че данъчният субект не следва да бъде санкциониран чрез непризнаване на лихви върху вземане - данък, чието възстановяване е признато, но е удължен срокът за изплащането му, единствено и само поради действията на данъчната администрация. Това правило съдът е извел от разпоредбата чл. 92, ал. 10 ЗДДС /предходна ал. 8 в ред. към 19.12.07 г./, според която данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове, се възстановява заедно със законната лихва за забава, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 129, ал. 6, изр. 2 ДОПК, според която възстановяването на данъка е дължимо заедно с лихвите от деня, в който данъка е следвало да бъде възстановен. Уредбата за дължимост на лихвите върху данъка е специална по отношение на уредбата, касаеща срока за възстановяване на данъка и е съответстваща на един от основните принципи на общностното право - принципът на пропорционалност, в какъвто смисъл е практиката на ВАС Решение № 2500/11 г., по адм. д. № 9761, Решение № 6665/11 г., по адм. д. № 12664/10 г., решение № 2542/11 г., по адм. д. № 9810/10 г. и Решение № 2979/11 г., по адм. д. № 9319/10 г. и др. цитирани в писмените бележки на ответника по касационната жалба, както и Решение от 12.04.2011 г. по д. С 107/10 г. на СЕС. Предвид на изложеното не са констатираха твърдяните от касатора отменителни основания, поради което решението на АС като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния съдебен акт и изричната претенция на процесуалния представител на ответника по касационната жалба, Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, следва да заплати на Христо Атанасов Драгоев, от гр. Пловдив сумата от 3730 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК