Решение № 12552 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8880/2016 г.
ВАСVII отделение19.10.2017 г.докладчик т Иван Раденков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 695/11.04.2016 г., постановено по адм. дело № 3336/2015 г., по описа на Административен съд П.. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12552 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8880/2016 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Г. Б. от гр. П., против Решение № 695/11.04.2016 г., постановено по адм. дело № 3336/2015 г., по описа на Административен съд П., с което е отхвърлена като неоснователна подадената от него жалба срещу Заповед № 435з - 170/4.12.2015 г., на Началника на Второ РУ на МВР - П., с която на основание чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ е отнето разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие прил. 2 с № 224538 и разрешение за съхранение прил. 4 с № 437 С, валидни до 31.03.2017 г. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът - Началника на Второ РУ на МВР - П., редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в касационната жалба, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд П. е отхвърлил като неоснователна жалбата на А. Г. Б. срещу Заповед № 435з - 170/4.12.2015 г., на Началника на Второ РУ на МВР - П., с която на основание чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ са му отнети разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие прил. 2 с № 224538 и разрешение за съхранение прил. 4 с № 437 С, валидни до 31.03.2017 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед са били налице предпоставките за отнемане на издаденото разрешение. Административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е правилно. В хипотезата на чл. 155, ал. 1, във връзка чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ административният орган действа в условията на обвързана компетентност. На лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие не се издава/отнема се разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие и разрешението за съхранение. ЗОБВВПИ не прави разлика между мерките по чл. 18, ал. 1 от Закона за защита от домашно насилие и тези по чл. 15-16 от същия закон. Относимо обстоятелство е срокът от налагане на мярката. В случая, заповед за незабавна защита е издадена на 18.05.2015 г. и е отменена на 17.12.2015 г. Оспорената заповед № 435з-170/4.12.2015 г. е издадена на 4.12.2015 г., т. е. - при изпълнен фактически състав. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд П. съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение