Решение № 11092 от 7.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6476/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Х. гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител, назначен на основание чл. 26, ал. 2 от Закона за правната помощ адв. Т. Данова срещу , с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 2659/21.03.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ), с което е отказано предоставянето на бежански статут, както и на хуманитарен статут. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е приел, че за него не се установява наличие на предприето преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ в страната му по произход. Твърди, че е заявил, че там където се намира семейството му има сражения и в резултат на бомбардировките домът им е разрушен. Според касатора не желае да се върне в Сирия, за да получи закрила в България, защото иска да има мир, спокойствие и да учи. В касационната жалба се излага оплакване, че изводите, до които е стигнал съдът, касаещи обстановката в Сирия са формални, необективни и не кореспондират с личната бежанска история, както и че съдът не е изследвал обстоятелствата относно последното местоживеене на жалбоподателя в Сирия и региона на страната, в който същият ще бъде върнат и че териториално обособена вътрешна закрила на практика не е достъпна за него. Касационният жалбоподател не е съгласен и с изводите на първоинстанционния съд в подкрепа приложението на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, според които закрила може да не се предоставя, ако в част от държавата по произход не съществуват основания за опасения от преследване или риск от тежки посегателства и лицето може сигурно и законно да пътува и да се установи там. Излага се и оплакване, че решаващият съд не се е позовал на относима информация за Сирия, въз основа на която да се прецени дали молителят има достъп до закрила в друга част на страната си по произход. В касационната жалба е налице позоваване на решение по дело С 285/2012 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) относно тълкуването на понятието въоръжен конфликт за целите на предоставяне на субсидиарна закрила, като в идентичен смисъл е и позицията на ВКБООН от 16.12.2024 г. с призив държавите да не връщат насилствено сирийски граждани поради продължаващите атаки, насилие, вътрешно разселване, наличие на експлозивни остатъци от войната, опустошена икономика и хуманитарна криза в страната. Според касатора атакуваното решение е издадено в нарушение на изискванията на чл. 8, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС (Директивата). Подробни съображения са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение, както и отмяна и на административния акт. Ответникът по касационната жалба председател на ДАБ, чрез процесуалния си представител юриск. М. Кръстева, я оспорва и моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Представителят на Върховна касационна прокуратура в депозирано по делото писмено заключение счита, че касационната жалба е неоснователна, тъй като не са налице законовите предпоставки за предоставяне на търсената закрила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата на Г. Б. Х. е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, като при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и е материално законосъобразен. Относно претенцията на жалбоподателя за предоставяне на бежански статут, съдът е приел, че в нормата на чл. 8, ал.1 ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец. Според съда освен, че чужденецът следва да се намира извън държавата си по произход, е необходимо да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава, или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна това преследване да е поради някое от алтернативно изброени характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение и принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасения според съда следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата статистически данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост, а според ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Посочено е от съда, че жалбоподателят сам е заявил, че не е имал проблеми с официалната власт в Сирия, както и че не е бил арестуван, задържан или съден в страната си по какъвто и да било начин, както и липсват твърдения за принадлежност към политическо движение или изразено политическо мнение, което било основание за репресивни действия спрямо него. За религиозната си принадлежност според съда касаторът е посочил, че [заличен текст], изповядващ [заличен текст] направление, но никога не е имал проблеми или заплахи във връзка с религията си, както и не е посочил, че бил обект на дискриминация, враждебност или преследване, нито, че е бил подлаган на насилие. Подробно в обжалваното решение съдът е обсъдил представените по делото справки от процесуалния представител на ДАБ и от данните в тях е направил извод, че те не дават основание да се приеме, че за касатора съществуват фактически основания, релевантни за предоставяне на закрила по смисъла на някои от хипотезите в чл. ЗУБ. По отношение обстановката в Сирия първоинстанционният съд е приел, че вследствие на общодостъпни източници за актуалното положение на Сирия след оттеглянето (свалянето) от власт на Башар Асад не сочат наличие на дискриминация, нито са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие. Съдът е изложил в решението си, че липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на касатора по чл. 9, ал.1, т.1 и 2 ЗУБ, тъй като тази норма е в пълен синхрон с чл. 15, буква в) от директивата и в тази връзка е цитирал решение о дело С 465/07, като е налице позоваване от съда на решение по дело С 465/07 на СЕС. Съдът обстойно е преценил и изложил мотиви за съдържащите се данни в справка от 06.04.2025 г. Подробно съдът обсъдил данните от представените справки след падането от власт на Башар Асад, като е посочено, че в Дамаск е проведена конференция за национален диалог за Сирия. Посочено е в съдебното решение, че по данни от ВКБООН към 03.05.2025 г. ВКБООН е изчислил, че считано от 08.12.2024 г. около 372 500 сирийци са преминали обратно в Сирия, а по отношение на вътрешното разселване са посочени около 674 000 вътрешно разселени лица. Въз основа на изложеното решаващият съд е приел за правилен извода на административния орган, че по отношение на жалбоподателя не са налице основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно първоинстанционният съд е обсъдил и преценил бежанската история на касационния жалбоподател, която същият е съобщил пред интервюиращия го орган в ДАБ. Същият е съобщил в интервюто, че е [заличен текст], но не е имал проблеми с това, нито е осъждан, не е имал проблем в страната си по произход с това. Касаторът също е заявил, че в Сирия се намира цялото му семейство, както и че не е отбивал военна служба. От разказаното в интервюто чужденецът е акцентирал на икономическото положение в Сирия, което според него е много лошо, както и че едва са се препитавали със семейството му, няма достатъчно работа и поради тази причина е напуснал Сирия и е дошъл в Европа, за да потърси по добро място за живот. Касаторът е обяснил също така, че не е отбивал военна служба, но не е съобщил, че е поучил повиквателна. Относно положението в Сирия чужденецът е посочил, че не е виждал сражения, не е имал лична заплаха, нито е заплашвано семейството му, както и не му е оказвано насилие, но къщата на семейството му е била разрушена при бомбардировките през 2020 г. При липса на твърдения за наказателно преследване или наложено наказание поради причина отказ от военна служба, по отношение на чужденеца, търсещ международна закрила не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ, респ. чл. 9, §2, буква д) от Директива 2011/95/ЕС. Установено е от тези справки, че за първи път от 14 години насам Сирия легално изнася петрол около 600 000 барела, което показва, че икономиката на тази страна започва да се подобрява и развива, както и хуманитарните помощи за гражданите на Сирия. Финансирани са различни проекти от Европейския съюз за парични помощи на населението. В писмени бележки на процесуалния представител на касационния жалбоподател се цитира и друго решение на СЕС, а именно по дело С 406/22. Това решение е свързано с т. нар. трета сигурна страна , но в настоящия казус такъв въпрос не е поставян за разрешаване и затова е неотносим за правния спор. Относно другото решение по дело С 285/12 е относно вътрешен въоръжен конфликт , за който няма данни към момента на постановяване на административния акт, на първоинстанционното решение към момента на провеждане на настоящето производство, поради което не се налага да се извършва такава преценка от настоящия съдебен състав. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице отменителните основания по чл. 209, т.3 АПК, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение