Решение № 14104 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6809/2020 г.

Решение № 14104 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6809/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Кутинчева, чрез процесуален представител, срещу решение № 7 от 10.03.2020 г., по адм. д. № 690/2019 г. на Административен съд Русе/АС-Русе/, с което е отхвърлено оспорването на Кутинчева, против Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2018 г. с изх. № 01-6500/5961 от 27.08.2019 г. на Зам. ИД на ДФЗ. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и молба. Претендира разноски. Ответникът- Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмена молба Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред АС-Русе е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2018 г. с изх. № 01-6500/5961 от 27.08.2019 г., издадено от Зам. ИД на ДФЗ, с което на осн. чл. 43, ал. 1, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, земеделския производител/ЗП/ е уведомен, че не е одобрен за участие по направление "Биологично растениевъдство от мярка 11 "Биологично земеделие", и съгласно заповед на министъра на земеделието, храните и горите №РД-09-192/28.02.2018 г., според която през кампания 2018 г. не се приемат заявления за подпомагане, с които се поема нов ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 17, ал. 4 от Наредба № 4 от 2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от законодателя писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 59 АПК, при липса на допуснати в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените правила, и в съответствие с материалноправните изисквания на закона. Съдът е посочил, че съгласно чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., действаща към датата на подаване на заявлението и към издаване на оспорения АА/сега ал. 9 на същия член/ започването на приема на заявления за подпомагане по мерките, финансирани от ПРСР за периода 2014 г. -2020 г., се определят със заповед на министъра на земеделието, храните и горите/МЗХГ/. В заповедта може да се съдържат допълнителни условия, свързани с приема по отделните направления. За кампания 2018 г. на това основание е издадена Заповед № РД-09-192/28.02.2018 г. на МЗХГ, в която като допълнително условие, свързано с приема на заявления по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. е посочено ограничението /по т. 2 да не се подават заявления за подпомагане по тази мярка, с които се поема нов биологичен ангажимент или се разширява поет такъв по реда на чл. 17 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. АС-Русе е счел, че според формулировката на това ограничение очевидно не се има предвид, че заявлението не следва да бъде прието, а че такова/ по мярка 11 не следва да бъде подавано от земеделските стопани, за което ограничение ЗП Кутинчева е запозната срещу подпис при подаване на общото заявление, и е декларирала, че е запозната със съдържанието на цитираната заповед, и също така е запозната втори път като вид установена фактическа грешка при извършените автоматични проверки на подаденото заявление. В обобщение АС-Русе е приел, че в случая е налице втората хипотеза на чл. 26, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., според която не се одобряват за участие в мярка "Биологично земеделие": земеделски парцели, пчелни семейства и животни, за които е установено, че не е спазено условие от заповедта по чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5 от 2009 г. Решението е неправилно. В процесния случай М. Кутинчева е подала на 15.05.2018 г. заявление за подпомагане с УИН 18.20.0518/83858, за кампания 2018 г. със заявени схеми и мерки за подпомагане, включително биологично земеделие/Мярка 11/. Видно от приетите по делото доказателства заявлението е обработено, данните са въведени в ИСАК, извършени са автоматични проверки на въведените данни по чл. 10а, ал. 3 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., като в последствие е подадено и заявление за редакция на схемите и мерките от 29.05.2018 г. Не се спори по делото, че ЗП е разписал предоставения му екземпляр за резултатите от извършените автоматични проверки, а в общата декларация към приложението за кандидатстване по мярка 11 "Биологично земеделие" в т. 22 е записано, че ЗП е запознат, че приемът на заявления за подпомагане се извършва в съответствие със заповедта на министъра на земеделието, храните и горите по чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5 от 2009 г. В процесния случай правното основание за издаване на процесното УП за неодобрение е чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, земеделския производител. От прочита на тази разпоредба/в приложимата редакция/, е видно, че в нея не се съдържа основание за неодобрение за участие в подпомагането по мерките, финансирани от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020, съответно основание за отказ от финансово подпомагане. С разпоредбата се определя актът-министерска заповед, с който започва приема на заявленията за подпомагане по мерките и евентуално какво би могъл този акт да съдържа. Посочването в изр. второ на ал. 5, че в тази заповед може да се съдържат допълнителни условия, свързани с приема по отделните направления не представлява регламентирано в правна норма основание за отказ от финансово подпомагане, нито изрично въвежда правило, според което в министерската заповед може да се съдържа такова основание. На следващо място, правото на земеделските производители да подадат заявление за подпомагане и то да бъде прието за разглеждане от съответния национален орган, е гарантирано с разпоредбите на Дял III, Глава I на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета / конкретно за мяка "Биологично земеделие - чл. 29/, съответно в чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. и чл. 6, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Противно на възприетото от АС-Русе, нормата на чл. 26, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. не е посочена като правно основание за издаване на оспорения акт, при което изводите му в тази насока са необосновани и са в противоречие с приетите по делото доказателства. Спорният характер на тази разпоредба във вр. с правото на подаване и прием на заявления за подпомагане не се разглежда от касационния състав поради неотносимостта й към предмета на настоящото производство. С оглед горното, настоящият състав приема, че обжалваното решение е постановено при наличие на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК- нарушения на материалния закон и необоснованост. Решението на АС-Русе следва да бъде отменено и вместо него се постанови такова по същество на спора, с което жалбата на М. Кутинчева против Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2018 г. с изх. № 01-6500/5961 от 27.08.2019 г. на Зам. ИД на ДФЗ., се уважи, а оспореното уведомително писмо се отмени като материално незаконосъобразно, като на осн. чл. 173, ал. 2 АПК преписката се върне на АО за ново произнасяне по същество на заявлението за подпомагане при съобразяване с мотивите на настоящото решение. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на касатора следва да се присъдят сторените разноски за две съдебни инстанции -платена ДТ общо в размер на 80 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд – пето отделение