Решение № 13283 от 19.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5162/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. Д. Я., от [населено място], обл. Добрич против решение 590 от 08 април 2025 год. постановено по адм. дело 585/2024 год. по описа на Административен съд гр.Добрич. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подкрепа на това оспорване заявява, че приетите за установени факти и обстоятелства не се подкрепят по категоричен начин от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Според касатора съдът в нарушение на чл. 44 АПК е кредитирал писмените обяснения, събрани от неучастващи в производството лица, снети преди образуване на административното. В допълнение намира противоречие в дадените показания в хода на административното и съдебното производство. В тази връзка твърди и наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила в хода на административното производство, което не е съобразено от първоинстанционния съд, изразяващо се в неизясняване в пълнота на фактическата обстановка, съставляващо нарушение на чл. 35 АПК и неправилна преценка на събраните доказателства нарушение на чл. 36 АПК. Подробни доводи излага, че при постановяване на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) е нарушен принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК, доколкото разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б от Закона за автомобилните пътища (ЗАвтП) предвижда отнемане на свидетелство за управление на МПС (СУМПС) за срок до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Отделно от изложеното счита, че липсват мотиви в издадената ЗППАМ и това е достатъчно основание за отмяната ѝ като незаконосъобразна. Предвид така развитите доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на друг, по силата на който да се отмени обжалваната ЗППАМ. Претендират се и присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба началникът на Областен отдел Автомобилна администрация гр.Добрич, в писмен отговор намира касационната жалба за неоснователна. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено от фактическа страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Я. Я. срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-5083 от 06 ноември 2024 год., издадена от началника на Областен отдел Автомобилна администрация (ОО АА ) гр.Добрич към ИА Автомобилна администрация , в частта по т. 2 - прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б и ал. 2, т. 3 ЗАвтП - временно отнемане на СУМПС [номер] издадено на 13 декември 2018 год., на водача Я. Д. Я., до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. За да постанови обжалваното решение, съдът въз основа на приетите по делото доказателства, от фактическа страна е установил, че въз основа на получен сигнал от ГПУ Генерал Тошево на 05 ноември 2024 год. при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтП и Закона за движение по пътищата е установено, че на 24 октомври 2024 год. Я. Д. Я. е извършил обществен превоз на трима пътници с МПС Мицубиши с рег. [номер] от Федерална република Германия до Република България ([населено място]) през ГКПП Дунав мост Русе. Посочено е, че от снети писмени обяснения на две от пътуващите в превозното средство лица се установява, че същите са отпътували от Германия до България, като са се договорили с водача на МПС Я. Я. да заплатят сумата от по 170 евро. Прието е, че се извършва нерегламентиран международен превоз на пътници, тъй като за горепосочения лек автомобил няма издаден лиценз. Съставен е акт за установяване на административно нарушение 342002 от 05 ноември 2024 год. Към акта са приложени писмените обяснения на двете лица. На 06 ноември 2024 год. с оспорената заповед РД-14-5083 от 06 ноември 2024 год., на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а и т. 4, б. б ЗАвтП, началникът на ОО АА гр. Добрич е приложил следните принудителни административни мерки: т. 1 - по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а ЗАвтП - временно спиране от движение на описания лек автомобил, собственост на чуждестранен гражданин, чрез сваляне и отнемане на един брой регистрационна табела и отнемане на свидетелството за регистрация на автомобила за срок до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. т. 2 - по чл. 106, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП - временно отнемане на СУМПС [номер] издадено на 13 декември 2018 год., на водача Я. Д. Я., до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. За да отхвърли жалбата, съдът от правна страна е изложил подробни съображения, че ЗППАП е издадена от компетентен административен орган, съответства на изискванията за форма и съдържание, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд позовавайки се на легалната дефиниция на понятието обществен превоз , дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП и приложените по делото писмени сведения от жалбоподателя Я. Д. Я., както и показанията на свидетеля Н. С., е формирал извод за наличие на доказателства за извършено плащане на транспортната услуга, което определя същата като обществен превоз на пътници. Приел е за безспорно установено, че за процесния автомобил няма издадено заверено копие към лиценз на Общността и това обосновава прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б и ал. 2 т.3 ЗАвтП. При формиране на извод за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е обсъдил доказателствената сила на приложените по делото писмени сведения, като е приел, че същите са изготвени в съответствие с процесуалните правила, регламентирани в чл. 44, ал. 2 АПК. Развил е и доводи, че доказателствената сила на процесните сведения не е оборена от страна на жалбоподателя. Обосновавал, че в съответствие с принципа за съразмерност, е предвиден краен 12 -месечен срок, с настъпването на който, независимо от отстраняване на нарушението, се прекратява неблагоприятното въздействие върху адресата, за да се гарантира, че няма да бъде засегнат в по-голяма от необходимото степен. В съответствие с така развитите мотиви, съдът е формулирал извод за законосъобразност на оспорената заповед, поради което и отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е законосъобразно и следва да се остави в сила. Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния административен съд по отношение компетентността на административния орган, съответствието на административния акт с изискванията за форма и съдържание, както и по отношение липсата на съществени процесуални нарушения. Противно на твърдението на касатора, правилна е преценка на първоинстанционния съд, че заповедта е надлежно мотивирана. Същата, освен правни основания, съдържа позоваване и на фактически такива. Налице е изрична препратка към съставения АУАН 342002 от 05 ноември 2024 год., издаден от главен инспектор при ОО АА гр. Добрич. В случая, съдържанието на акта е изцяло възпроизведено в мотивната част на оспорената заповед РД-14-5083 от 06 ноември 2024 год. на началник ОО АА гр. Добрич. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че не се установяват твърдените нарушения на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК. В касационната жалба, отново са развити доводи за наличие на съществено нарушение на производствените правила, относно дадените сведения на лицата, като касаторът твърди, че така събраните сведения не съставляват такива по смисъла на чл. 44 АПК, доколкото не са събрани в хода на административното производство. Съгласно чл. 39, ал. 1 АПК допустими в административното производство са всички доказателствени средства, които не са забранени със закон. Дадените в хода на проведеното административно производство писмените сведения от свидетеля Н. С. пред друг контролен орган полицейски служител в РУ Добрич, безспорно съставляват писмени доказателства по смисъла на чл. 40 от АПК, които в хода на административното производство не са оборени по предвидения процесуален ред, поради което законосъобразно административният орган е кредитирал обективираните в тях фактически обстоятелства и е формирал въз основа на тях правните си изводи. В случая показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел потвърждават посоченото в писмените обяснения обстоятелство. Неоснователни са и доводи на касатора за неправилност на решението, в частта му с която е отхвърлена жалбата на Я. Д. Я. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-5083 от 06 ноември 2024 год. издадена от началник ОО АА гр. Добрич по т. 2, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. При нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници въз основа на издаден лиценз законодателят е предвидил прилагането на ограничителните мерки, визирани в глава ІХ от ЗАвтП. Наложената в настоящият случай принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП изисква от фактическа страна извършване на обществен превоз на пътници или товари с пътно превозно средство без издадено заверено копие от лиценз на Общността. Видно от оспорената ЗППАМ, като правно основание за налагане на процесната ПАМ е посочена разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 4 б ЗАвтП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Легалното определение на понятието превоз на пътници се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтП, съгласно която това е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. С оглед така цитираната правна разпоредба, за установяване наличието на материалноправните предпоставки, обосноваващи законосъобразното прилагане на процесната ПАМ, в тежест на административният орган по арг. от чл. 170, ал. 1 АПК е да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на превозната услуга. Анализът на събраните в хода на административното производство доказателства обосновава законосъобразност на извода на административния орган, изцяло възприет и от първоинстанционния съд, че са изпълнени предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП за прилагане на оспорената ПАМ. От съдържащите се в административната преписка писмени сведения и свидетелските показания на Н. С. безспорно се установява, че на 24 октомври 2024 год. Я. Д. Я. е осъществил превоз на трима пътници, срещу заплащане. За пълнота следва да се посочи, че е ирелевантно обстоятелството дали заплатената сума за превоза е 170 евро или 200 евро, доколкото осъщественият от касационния жалбоподател превоз изцяло покрива обективните признаци на понятието обществен превоз на пътници по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП - извършено плащане или уговорка за извършване на плащане на превозната услуга. От друга страна по делото не са представени доказателства, а и не се твърди от касатора, процесният лек автомобил да е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Следователно прилагането на конкретната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гледна точка наличието на материалноправните предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б ЗАвтП. Преследваната от законодателя превантивна цел се отразява и на начина, по който е определен срокът на действие на процесната ПАМ. Продължителността на неблагоприятното засягане правната сфера на адресата зависи единствено и само от неговата воля да отстрани нетърпимото от закона несъответствие. Следователно, законът предоставя на нарушителя една година, за да отстрани нарушението, като при предсрочно изпълнение на така предвиденото предписание, ще настъпи и прекратяване действието на приложените му ПАМ. Така формулиран текстът на приложените законови разпоредби не предоставя на органа възможност за преценка. При проявлението на юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на визираната норма, органът е длъжен да приложи предвидената в диспозицията ПАМ и то за посочения срок до отстраняване на нарушението. В съответствие с принципа за съразмерност, е предвиден краен едногодишен срок, с настъпването на който, независимо от отстраняване на нарушението, се прекратява неблагоприятното въздействие върху адресата, за да се гарантира, че същият няма да бъде засегнат в по-голяма от необходимото степен. С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото се претендират само от касатора. С оглед изхода на делото обаче, такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение