Решение № 6284 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1909/2021 г.

Решение № 6284 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1909/2021 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса, гр. Варна, срещу решение № 1874 от 10.12.2020 г., постановено по адм. д. № 2269 по описа за 2020 г. на Административен съд - Варна, в частта, с която е отменена заповед № РД-11-485/5/21.08.2020 г. на Директора на РЗОК - Варна. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 73, ал. 1, т. 7 и 59в от ЗЗО и чл. 97, т. 2 от НРД за ДД № РД-НС-01-3 от 23.12.2019 г. са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Дентален център I - Варна" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. "Съборни" № 24, не е взел становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил заповед № РД-11-485/5 от 21.08.2020 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Варна, издадена на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, в частите по т. 9 – т. 18, с които на "Дентален център I - Варна" ЕООД - изпълнител на дентална помощ по индивидуален договор № 030789/5.02.2020 г. във вр. с индивидуален договор № 030789/9.05.2018 г., са наложени санкции - финансови неустойки, всяка в размер на 50 лв., на основание чл. 153, ал. 1, т. 1 от НРД № РД-НС-01-3/23.12.2019 г. за ДД между НЗОК и БЗС за 2020-2022 г., за констатирани нарушения на критериите за качество в извънболничната дентална помощ, съгласно чл. 98, ал. 1 от НРД ДД за 2020-2022 г. За да постанови решението си, Административен съд - Варна е приел, че контролът върху качеството на денталната помощ е осъществен от длъжностни лица, които не притежават необходимата образователно-квалификационна степен магистър и нямат контролни правомощия. Липсата на компетентност на двамата контрольори да извършват контрол за качество и достъпност на денталната дейност е особено съществен и неотстраним порок, рефлектиращ и върху последващите действия в производството и водещ до незаконосъобразност на оспорената заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно. С отменените части на оспорената заповед са наложени санкции "финансови неустойки" за нарушаване на критериите за качество на денталната помощ, регламентирани в НРД – основание за санкциониране по чл. 153, ал. 1, т. 1 от Националния рамков договор № РД-НС-01-3 от 23 декември 2019 г. за денталните дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския зъболекарски съюз за 2020 г. – 2022 г. (НРД ДД 2020 г. – 2022 г.). Санкциониращият орган е подвел констатираните факти и обстоятелства в хипотезата на чл. 98, ал. 1 от НРД ДД 2020-2022 г. и ги е квалифицирал като нарушения на критериите за качество, поради което е приложил предвидените санкции по чл. 153, ал. 1, т. 1 от НРД ДД 2020-2022 г. На основание чл. 25, т. 2 от НРД ДД 2020-2022 г. изпълнителите на дентална помощ се задължават да предоставят дентална помощ по вид, обем и качество, съответстваща на договорената. Критериите за качество на лечебната дейност в денталната медицина са разписани в чл. 97, т. 2 - 4 във вр. с чл. 26, ал. 2 от НРД ДД 2020-2022 г., във вр. с чл. 59в, т. 1 - 4 от ЗЗО. Съгласно чл. 98, ал. 1 НРД ДД 2020-2022 г. извършените и отчетени дейности (с изключение на последвали усложнения на същите в пулпити и периодонтити и лечението на пулпити и периодонтити) са за срок 12 последователни месеца от датата на извършване на дейността. Цитираната разпоредба не е пряко относима към критериите за качество на лечебната дейност в денталната медицина в регламентираните хипотези от чл. 97, т. 2 - 4 от НРД ДД 2020-2022 г. От фактическа страна са установени отчетени дентални дейности (обтурация с амалгама или химичен композит /код 301/) за зъби, за които в последните 12 последователни месеца вече е отразена и отчетена същата дейност и на същия зъб. Допуснатите нарушения може да са резултат от некачествено извършени дентални дейности, но може да се дължат и на неизпълнение на условията и реда за отказване на дентална дейност по договора с НЗОК. Ако разпоредбата на чл. 98, ал. 1 НРД ДД 2020-2022 г. урежда "гаранцията за престираното вече качество", както се сочи в касационната жалба, то тогава контролът следва да се възложи на компетентни длъжностни лица – контрольори съгласно чл. 5, ал. 2 от Инструкция № РД-16-31 от 23.06.2016 г. и Инструкция № Д-16-43 от 9.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО, издадени по законова делегация от чл. 72, ал. 10 от ЗЗО. По силата на посочената разпоредба при осъществяване на контрол върху изпълнителите на медицинска помощ, длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 ЗЗО, които нямат образователно квалификационна степен магистър по медицина, нямат правомощията по чл. 73, ал. 1, т. 7 от ЗЗО - да проверяват съответствието на дейността на изпълнителите с критериите за качество и достъпност на медицинската помощ, регламентирани в НРД в съответствие с чл. 59в. По делото не е спорно обстоятелството, че контролът за съответствието на дейността на изпълнителя с критериите за качество на медицинската помощ е бил осъществен от контрольори без правомощията по чл. 73, ал. 1, т. 7 от ЗЗО. Само контрольори с образователно квалификационна степен магистър по медицина имат компетентността да установят при какви обстоятелства и по какви причини една дейност е извършена и отчетена повече от един път за срок 12 последователни месеца - дали това се дължи на нарушения на критерии за качество или са налице последвали усложнения, пулпити и периодонтити и др. Допуснатото административнопроцесуално нарушение е съществено, тъй като е попречило на изясняването на всички факти и обстоятелства от значение за правилното прилагане на материалния закон. Неоснователен е и касационният довод за необоснованост на оспореното съдебно решение. Първоинстанционният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правната логика. Ако констатираните факти в т. 9 – 18 от заповедта не касаят нито един от критериите по чл. 59в от ЗЗО, както се сочи и в касационната жалба, то тогава не е налице и правното основание за прилагане на санкция по чл. 153, ал. 1, т. 1 от НРД ДД 2020-2022 г., а оспорената заповед е незаконосъобразна поради несъответствие на фактическото и правното основание за издаването й. Предвид гореизложените съображения оспорената заповед в частите й по т. 9-18 е незаконосъобразна и като я е отменил, Варненският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,