Решение № 9907 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5440/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Г. С. Г. срещу решение № 9888/12.03.2026 г., постановено по адм.д. № 5540/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на Г. С. Г. срещу ревизионен акт № Р-22221921005826-091-001/29.07.2022 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, с който на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за задължения на "Махаранис" ЕООД, е установена отговорността на Г. С. Г. за публични задължения на търговското дружество. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна – директорът на дирекция обжалване и данъчно-осигурителна практика София изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Установява се, че със заповед за възлагане на ревизия № Р-22221921005826-020-001/18.10.2023 1. е възложено извършването на ревизия на Г. С. Г. за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК, в качеството му на управител на Махаранис ЕООД за задължения на дружеството за корпоративен данък за 2018 и 2019 г., за данък върху доходите на физическите лица от трудови и приравнени на тях правоотношения за периодите от 01.04.2016 г. до 31.12.2019 г., за ДДС за периодите от 01.11.2016 г. до 31.12.2019 г., за осигурителни вноски за осигурител за ДОО, ЗОВ и УПФ за периодите от 01.04.2016 г. до 31.12.2019 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. Изготвен е ревизионен доклад № Р-22221921005826-092-001/05.07.2022 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт № Р-22221921005826-091-001/29.07.2022 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София. С ревизионния акт е установена отговорността на Г. С. Г., на основание чл. 19, ал. и ал. 2 от ДОПК, в качеството му на управител на Махаранис ЕООД за задължения на дружеството, общо в размер на 220 806, 78 лв. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение № 1739/03.11.2022 г. е потвърдил ревизионния акт. Установено е, че Г. С. Г. е вписан като управител и едноличен собственик на капитала на Махаранис ЕООД на 06.10.2017 г., като същият е бил управител на дружеството до 31.12.2019 г. Установено е, че на дружеството е била извършена ревизия, приключила с ревизионен акт № Р$22221018008295-091-001 от 23.07.2019 г., като обхватът на ревизията е за вноски за ДОО за осигурители, за здравно осигуряване и за УПФ за периодите ог 01.10.2017 г. до 30.11.2018 г., за ДДС за периодите от 03.11.2016 г. до 10.04.2017 г. и от 31.10.2017 г. до 20.06.2018 г., за данък върху доходите и приравнените на тях правоотношения за периодите от 01.10.2017 г. до 30.11.2018 г., за корпоративен данък за 2018 г. Установено е, че през м; 10, 11 и 12.2017 г. са изплащани трудови възнаграждения на назначените работници, но от дружеството не са подавани декларации образец 6 за осигуряване, т.е. начислените върху сумата на изплатените трудови възнаграждения данък върху доходите от трудови правоотношения и осигурителни вноски са удържани, но задълженията не са декларирани пред Националната агенция за приходите и не са внесени. С ревизионния акт на дружеството е начислен съответния данък върху доходите и осигуровки за ДОО, ЗОВ и УПФ. За периодите от 01.01.2018 г. до 30.11.2018 г. от дружеството са подадени данни с декларации образец 1 и образец 6 след законовоустановените срокове, като е установено, че данните от дължимите суми съответстват на данните от представените месечни рекапитулации и разплащателните ведомости. Установено е, че за м.06.2018 г. дружеството не е декларирало дължимите вноски за ДОО за здравно осигуряване и УПФ на управителя, който е назначен по трудово правоотношение, като размерът на дължимите вноски е установен с ревизионния акт. В частта по ДДС е установено, че за данъчните периоди от 01.11.2017 г. до 30.06.2018 г. дружеството не е подавало справки декларации съгласно чл. 125 от ЗДДС и не е отчело в отчетните си регистри по ЗДДС приходите от извършените продажби, отчетени по касов апарат, както и фактурите за покупки. Справките декларации и дневниците за покупки и продажби за тези периоди са подадени през м.05 и м.06.2019 г. По отношение на дружеството е било образувано изпълнително дело от 2016 г., поради липса на имущество то е било прекратено с разпореждане от 19.01.2022 г., дългът е определен като несъбираем. Органите по приходите са приели за доказани предпоставките по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, като субект на отговорността е Г. С. Г. в качеството му на управител на дружеството за периода от 06.10.2017 г. до 31.12.2019 г. Установено е, че за част от периода от дружеството, чрез неговия управител са подавани справки декларации по ЗДДС, декларации образец 1 и образец 6 и ГДД по ЗКПО, с които са декларирани дължимите данъци и ЗОВ, но същите не са внесени. За периодите от 01.09.2017 г. до 31.12.2017 г. не са подадени декларации образец 6. За периодите от 01.11.2017 г. до 20.06.2018 г. не са подадени в срок справките декларации по ЗДДС. Прието е, че неподаването или късното подаване на декларации след започналото ревизионно производство, разликата между действително дължимите публични задължения и декларираните от лицето представлява укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Направен е извод, че е налице причинно-следствена връзка между умишлените недобросъвестни действия на Г. С. Г. и последиците от тях, а именно невъзможността за събиране на задълженията на представляваното от него дружество. Прието е, че обстоятелството, че не са подадени декларации, както и подаването на декларации след законовоустановения срок лишава приходната администрация от възможността да узнае за наличието на задължение, още повече, че съгласно чл. 105 от ДОПК чрез декларациите се установяват макар и само предварително задължения. Органите по приходите са приели за осъществили се и предпоставките по чл. 19, ал. 2 от ДОПК – намаляване на имуществото на задълженото лице в резултат на което не са погасени задълженията за данъци и осигурителни вноски. Установено е, че управителят на дружеството е изтеглил от банковите сметки на дружеството парични средства в размер на 8984 лв., не става ясно за какво са били използвани, което е формиран извода за скрито разпределение на печалбата по смисъла на параграф 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗКПО. Органите по приходите са приели, че вместо да внесе дължимите данъци и осигурителни вноски, дружеството е извършило авансови плащания към доставчици, за които не са представени счетоводни документи. Органите по приходите са приели, че не може да се установи за кои доставчици и в какъв размер са изплатените аванси. Направен е извода за наличието на причинно-следствена връзка между умишлените недобросъвестни действия на управителя, свързани с неподаване на декларации, неподаването им в срок, както и с отклонение на парични средства, с които е отчуждено имущество на дружеството и с последицата от тях - невъзможност да се съберат задълженията за данъци и осигурителни вноски. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, жалбата на Г. С. Г. е определена като неоснователна. Първоинстанционният съд е приел за доказани предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, посочил е всяка една от предпоставките за реализиране на тази отговорност. Приел е, че през ревизираните периоди Г. С. Г. е бил управител на търговското дружество. Приел е, че неподаването на декларации или подаването им със значително закъснение представлява неизпълнение на законово установено задължение за обявяване на релевантни факти и обстоятелства пред органите по приходите. Подобно поведение фактически води до укриване на данни, свързани с възникването и размера на публичните задължения. Приел е, че срещу дружеството е било образувано изпълнително производство, в рамките на което са предприети действия по принудително изпълнение, но паради липса на имущество вземанията не са били събрани. Приел е наличието на обективната невъзможност публичните задължения да бъдат събрани от дружеството. Първоинстанционният съд е приел наличието на предпоставките за осъществяване на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Решението е неправилно. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ДОПК, който в качеството си на член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за несъбраното задължение. Изводите на първоинстанционния съд относно формалното наличие на предпоставките, които следва да са налице, за да се установи отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК са принципно правилни, но същите не са съобразени със събраните по делото доказателства. Предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал.1 от ДОПК предпоставят, че посоченото за солидарно отговорно лице трябва да има качеството на управител или член на орган на управление на юридическото лице член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 — длъжник за невнесените данъци и осигурителни вноски, и в този смисъл може да се смята за участник във вземането на решения в това юридическо лице. Трябва да са налице факти и обстоятелства, които лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите. Трябва да е налице причинно-следствена връзка между недобросъвестно извършените действия на посоченото за солидарно отговорно лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски. Обемът на солидарната отговорност е ограничен до сумата, с която е намаляло имуществото на юридическото лице поради недобросъвестно извършените действия. Тази отговорност се реализира само субсидиарно — когато се окаже невъзможно дължимите суми за публичните задължения да се съберат от юридическото лице. Първоинстанционният съд по отношение на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК правилно е приел наличието на три от предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Несъмнено е обстоятелството, че Г. С. Г. е управител и едноличен собственик на капитала на търговското дружество за процесните периоди. Отговорността е обоснована от съществуващото правно отношение между съответните две лица – търговското дружество и неговият управител. С оглед на принципите на правна сигурност и пропорционалност. Предвидената възможност да се реализира отговорността на управителя е с цел да се осигури ефективното събиране на данъка, като трябва да бъде обосновано от съществуващото фактическо и или правно отношение между съответните две лица с оглед на принципите на правна сигурност и пропорционалност. При съобразяване на това обстоятелство следва да се приеме наличието на първата предпоставка за реализиране на отговорността му по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. В процесния случай укриването е осъществено именно от управителя на търговското дружество. При съобразяването на чл. 141, ал. 2 от Търговския закон именно той представлява дружеството, организира и ръководи дейността му. Обстоятелството, че в срока на подаване на съответните декларации друго лице е имало възможността да изпълни това задължение, не заличава последиците от бездействието за този, за когото съществува задължението. Тази съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че управителят на дружеството има пряко знание както за дейностите на дружеството, така и влияние върху тях. Подобно разбиране не е и в противоречие с принципа за пропорционалност – решение на Съда на Европейския съюз от 14 ноември 2024 г. по дело С-613 от 2023 г. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно наличието на обстоятелството на укриване на факти и обстоятелства, които по закон управителят на дружеството е бил длъжен да обяви пред органите по приходите. Те са съобразени с представените по делото доказателства и са за периода от 06.10.2017 г. до 31.12.2019 г. Установено е, че за част от периода от дружеството, чрез неговия управител са подавани справки декларации по ЗДДС, декларации образец 1 и образец 6 и ГДД по ЗКПО, с които са декларирани дължимите данъци и ЗОВ, но същите не са внесени. За периодите от 01.09.2017 г. до 31.12.2017 г. не са подадени декларации образец 6. За периодите от 01.11.2017 г. до 20.06.2018 г. не са подадени в срок справките декларации по ЗДДС. Първоинстанционният съд правилно е приел, че неподаването или късното подаване на декларации след започналото ревизионно производство, разликата между действително дължимите публични задължения и декларираните от лицето, представлява укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. От събраните по делото доказателства, обаче не се се установява доказване на третия от необходимите елементи за реализиране на отговорността на Г. С. Г. по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, а именно наличието на обстоятелството на причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение на лицето и невъзможността да бъдат събрани публичните задължения. Всъщност наличието на тази предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК не изглежда да е обоснована в ревизионния доклад, ревизионния акт, както и в решението на решаващия административен орган. В решението на първоинстанционния съд също липсват мотиви по отношение наличието на тази предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Направена е само принципната констатация, на стр. 9 от съдебното решение, че втората съществена предпоставка на фактическия състав по чл. 19, ал. 1 от ДОПК е наличието на причинно-следствена връзка между укриването на фактите и невъзможността за събиране на публичните задължения. Направена е и констатацията, че това означава укритите обстоятелства да са от такова естество, че тяхното разкриване би позволило на приходната администрация да установи или събере публичното вземане, като укриването трябва да е довело до ефективно възпрепятстване на ефективното събиране на публичните задължения. Тези принципно правилни изводи на първоинстанционния съд не са обвързани и съобразени по какъвто и да е начин както с фактите по спора, така и със събраните по делото доказателства. Включително и с приетото като доказателство по спора заключение за извършена съдебно-счетоводна експертиза по образувано досъдебно производство. Първоинстанционният съд е приобщил тази експертиза по делото, приемайки я като доказателство по делото, но при постановяване на решението си не я е съобразил в съответствие с останалите доказателства по делото. Тази експертиза подлежи на преценка в съответствие с останалите доказателства по спора, като съобразно чл. 39, ал. 1 от АПК се допуска установяване на факти със заключения на вещи лица и други незабранени средства, а ал. 2 изключва доказателствени средства, които не са събрани и изготвени по реда на АПК или специалните закони. Експертизата е относима към фактите по спора, изготвена е по реда на НПК и е надлежно приобщена по делото. Съобразно заключението на тази експертиза дружеството е изпаднало в неплатежоспособност. Като начална дата за определяне на неплатежоспособността експертът е посочил датата 28.06.2016 г. Съгласно чл. 68, ал. 1 от Търговския закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане. Експертизата не е посочила конкретното задължение, по което първоначално са спрени плащанията и конкретното задължение, което последно е било платено, поради липсата на счетоводни документи за тези обстоятелства. Експертизата е съобразила представената по делото справка за задълженията, плащанията на които подлежат на разпределение от публичен изпълнител, от която се установява, че най-старото неплатено публично задължение на дружеството е за осигурителни вноски за м.05.2016 г. вещото лице е установило, че в материалите по образуваното досъдебно производство № 15171/2021 г. липсват счетоводни документи, оборотни ведомости, хронологични регистри на счетоводни сметки, от които да се установи какви плащания са правени към държавата, общините, персонала и към доставчици. Установило е, че в банковите извлечения на ТБ Юробанк АД не се откриват плащания към кредитори. От движението по сметката в ТБ ПИБ през периода, в който управител на търговското дружество е Г. С. Г. се установява едно плащане към кредитор в размер на 421 лв. Съгласно заключението на експертизата финансово състояние на дружеството се доказва най-добре с показателя за ликвидност. Показателите за ликвидност се формират като съотношение между краткотрайните активи към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4 коефициента на ликвидност – обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти вещото лице е изчислило показателя за ликвидност за 2017 г. и за 2018 г. Заключението на вещото лице в тази насока е съобразено и с мотивите на решение № 71 от 30.04.2015 г. на Върховния касационен съд, постановено по т.д. № 4254/2013 г. Експертът е установил от направените изчисления, че през 2017 г всички коефициенти са под допустимите норми и с наличните активи дружеството не може да обслужва текущите си задължения. За 2018 г. дружеството продължава да трупа задължения, които не е в състояние да изплаща. От събраните по делото доказателства се установява, че още през 2016 г. срещу дружеството е било образувано изпълнително дело, наложени са обезпечителни мерки върху банковите сметки на дружеството, но не са установени налични средства. Това е констатация на органите по приходите, съдържаща се в ревизионния доклад. Тази констатация е в противоречие с друга констатация на органите по приходите за извършени плащания от търговското дружество за ревизираните периоди, но без да е установен техния размер и доставчиците, в полза на които са били извършени плащанията. Както правилно се посочва и в касационната жалба органите по приходите не са установили причинно-следствената връзка между поведението на управителя на дружеството и несъбирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. От събраните по делото доказателства не се установява наличието но третата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, Очевидна е липсата на причинна връзка между фактите и обстоятелствата, които се твърди, че са били укрити от Г. С. Г. като управител на дружеството и твърдяната невъзможност да се съберат задълженията на юридическото лице. Неподаването на съответните справки, декларации може да са предпоставка за възникване на данъчните задължения, но не и на невъзможността те да бъдат събрани. От съдържанието на ревизионния доклад, на ревизионния акт, както и от решението на решаващия административен орган, не се установява в хода на ревизионното производство органите по приходите да са изследвали имущественото състояние на търговското дружество през ревизираните периоди и как конкретно действията на неговия управител са довели до невъзможност за събиране на процесните задължения. Не е достатъчно при установен размер на задълженията на дружеството да се направи извода, че след като той не е заплатен следва да се установи отговорност на управителя на дружеството за тези задължения. Необходимо условие е органите по приходите да установят по несъмнен начин, но не и с предположения, че са налице конкретни действия от управителя на дружеството, вследствие на които да е настъпила невъзможността да се съберат установените с ревизионен акт задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. В тежест на органите по приходите съобразно чл. 170, ал. 1 от АПК, във връзка с параграф втори от ДОПК е да докажат, че единствено действията на управителя на дружеството са довели до невъзможността да бъдат събрани задълженията за данъци и осигурителни вноски на търговското дружество. Изводите на органите по приходите са изградени въз основа на предположения, като дори в ревизионния доклад е отразено, че по отношение на твърдяните плащания към доставчици не може да се установи на кои доставчици и в какъв размер са платени аванси през ревизираните периоди. При съобразяването на тези обстоятелства решението на първоинстанционния съд е неправилно по отношение на направените изводи за законосъобразност на ревизионния акт при наличие на предпоставките на чл. 19, ал. 1 от ДОПК за реализиране на отговорността на Г. С. Г. за задължения на търговското дружество. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на ревизионния акт и в частта му, с която е установена отговорността на Г. С. Г. за задължения на търговското дружество по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Без съобразяване на представените и приети по делото доказателства, включително и на изслушаната по делото съдебна експертиза,, първоинстанционният съд е възприел както фактическите констатации, така и правните изводи, съдържащи се в ревизионния акт. В хода на ревизионното производство е било установено, че от банковите сметки на дружеството са били изтеглени от управителя на дружеството 8984 лв., за които не са представени доказателства да са били внесени в касата на дружеството, или използвани за неговата дейност. Изводите на органите по приходите са, че тези средства представляват скрито разпределение на печалбата по смисъла на параграф първи, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗКПО. Съгласно параграф първи, т. 5, б. а от ЗКПО скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, разпределени или изплатени под каквато и да е форма в полза н акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, б. а и б. Конкретното проявление на акта на имуществено разпореждане, което да представлява скрито разпределение на печалбата е определено, без обаче да е посочено като осъществено в полза на някое от лицата по параграф първи, т. 5, б. а от допълнителните разпоредби на ЗКПО. Действието на управителя по теглене на посочената сума от банкова сметка на търговското дружество не е обвързано с твърдение или с установяване от органите по приходите тези суми да са начислени, изплатени или разпределени под каквато и да било форма на някое от лицата по параграф първи, т. 5, б. а от допълнителните разпоредби на ЗКПО. Не се съдържат доказателства, от които да се установява изтеглените суми да са разходвани за лични нужди на управителя на дружеството, за да може да се определи разпределението им в негова полза като скрито разпределение на печалбата. По този начин тегленето на парични суми без да е установено да са разходвани е действие на управление, а не на разпореждане. Първоинстанционният съд не е съобразил и заключението на изслушаната и приета по делото съдебна експертиза. Съгласно заключението на експертизата, от приложения списък на фактурите, платени с парите, изтеглени от банковите сметки на дружеството на 16.07.2018 г. и 01.08.2018 г. с посочени дати и суми на теглене от банковите сметки на дружеството е видно, че тегленията от банковите сметки на дружеството кореспондират с извършените плащания по представения опис, а именно тегления общо в размер на 9074 лв. и извършени плащания в размер на 9039, 64 лв. При съобразяване на тези обстоятелства решението на първоинстанционния съд следва да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт в частта му, която е потвърдена с решението на решаващия административен орган. От страна на касационния жалбоподател е направено искане за присъждане на разноски по представен списък с разноските – претендираните разноски са за 869, 20 евро внесена държавна такса, разноските пред първата съдебна инстанция, представляващи внесена държавна такса и депозит за съдебна експертиза. Претендира се и възнаграждение за адвокат за двете съдебни инстанции, по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. В случая искането е от адвокат като носител на материалното право да получи лично адвокатско възнаграждение. Това възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата се определя по размер от съда, не се сочи предварително от адвоката. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата тази съдебна инстанция съобразява решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/2022, в което е прието, че националната юрисдикция не е обвързана от минималните размери, предвидени в наредбата, респективно от ограничението по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, което препраща към наредбата. Следователно, в изпълнение на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата наредбата не обвързва съда при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като съдът следва да съобрази количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото и възмездния характер на адвокатския труд, изискващ справедливо възнаграждение. В процесния случай е ирелевантен въпросът за приложението на чл. 78, ал. 5 от ГПК поради факта, че в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на адвокатското възнаграждение не се уговаря предварително, а се определя от съда съобразно фактическата и правна сложност на спора и действителния обем на предоставената безплатна правна помощ. Преценката относно фактическата и правна сложност на спора тази съдебна инстанция прави при съобразяване на броя на страните и процесуалното им качество, предмета на правния спор, броя и типа на релевираните възражения, вида и обема на търсената защита, извършените процесуални действия, действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения. При съобразяване на обстоятелството, че съдебният спор не се отличава с фактическа и правна сложност, при съобразяване на обстоятелството на идентичност на жалбата в производството пред първоинстанционния съд с касационната жалба, при съобразяване на обстоятелството, че в производството пред касационната инстанция не е осъществено процесуално представителство пред съда от адвоката, размерът на адвокатското възнаграждение за всяка една от съдебните инстанции следва да бъде определен на 5000 евро, като общо разноските за адвокат за двете съдебни инстанции следва да бъдат определени в размер от 10 000 евро. В производството пред първата съдебна инстанция са направени и разноски за държавна такса в размер на 10 лв. и е внесен депозит за вещо лице в размер на 300 лв. Общият размер на разноските, които следва да бъдат присъдени е 11 027 евро. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение