Решение № 10612 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3793/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Поморие против решение 13615/17.12.2024г., постановено по адм. д. 446/2024г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлено оспорването срещу Разрешително за ползване на повърхностен воден обект 22360041/22.11.2023 г., издадено от директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" на Астрея 2006ЕООД. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени процесуални нарушения и необоснованост. Моли за отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорения административен акт. Претендира разноски. Ответната страна - Директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район" /ДБДЧР/ оспорва касационната жалба. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Астрея 2006 ЕООД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна, макар и не поради изложените в нея съображения. Оспореният пред Административен съд Варна е издаден по заявление вх. РР - 6079/ 29.05.2023 г. от Астрея 2006 ЕООД за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект по чл. 46, ал. 1 ЗВ, на основание чл. 52, ал. 1, т. 4, вр. чл. 44, ал. 1 ЗВ, вр. чл. 60, ал. 1 и 2 ЗВ, относно следния воден обект: Черно море, крайбрежни морски води от Св. Влас до Поморие, водно тяло с код BG2BS000C1108 с цел добив на стерилни триплоидни стриди. С Разрешителното, на основание чл. 46, ал. 1, т. 2, чл.52, ал.1, т. 4 от Закона за водите, във вр. с § 6 от ПЗР към ЗИД на ЗВ е разрешено на Астрея 2006 ЕООД да ползва повърхностен воден обект, с цел аквакултури и свързаните с тях дейности стерилни триплоидни стриди (Crassostrea gigas), което ползване следва да се осъществи в акваторията на Черно море, в района на Поморийски залив, община Поморие, област Бургас, с обща площ на ползване 320 000 кв. м., експлоатационна площ 120 000 кв. м., производствена площ 200 000 кв. м., лимит на производството до 20 тона на година. Разрешителното е издадено за срок от 10 години, т. е. до 22.11.2033 г. В разрешителното и в приложението към същото подробно са разписани условията, при които да се осъществява ползването, мониторинга и контрола. В административното производство по издаване на оспореното разрешително община Поморие не е участвала. Тя не е и заинтересовано лице, тъй като нито се твърди, нито се установява с разрешителното да се засягат права и законни интереси на общината. Водният обект Черно море, съгласно чл.14 от Закона за водите е изключителна държавна собственост, а не общинска собственост. Изложените в жалбата съображения са свързани със защита на твърдяни интереси на обществеността, но общината не е легитимирана да защитава като процесуален субституент в съдебен процес такива интереси, още повече когато те не са смързани с обекти - общинска собственост. Правен интерес за оспорващия не следва и от чл.70 от Закона за водите. Посоченият текст определя лицата, на които се изпраща издаденото разрешение за водоползване. Обстоятелството, че заинтересованите лица, които по принцип следва да участват и в процедурата по издаване на разрешителното, са изведени изрично в отделна точка на текста на чл.70 и по този начина са разграничени от от останалите, на които това разрешително се съобщава, показва, че нормата на чл.70 не разширява кръга на лицата с правен интерес, тоест заинтересованите лица, които могат да оспорят разрешителното. Напротив, чл.71 АПК е категоричен, че разрешителното или решението за отказ на органа по чл. 52, ал. 1 подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, тоест правният интерес се определя съгласно чл. 147 АПК. Такъв правен интерес в случая общината няма. Обратното не следва и от съдебната практика, тъй като случаите, в които правният интерес на общината е обоснован единствено с нормата на чл.70 ЗВ, без в процеса да са били засегнати субективни права на общината, например право на общинска собственост, са единични. Позоваването на нормата на чл.70 ЗВ в съдебни актове по повод оспорвания на разрешителни за водоползване от общини е свързано и с доказано право на общинска собственост в съответните съдебни процеси. Правният интерес от оспорването на всеки вид административен акт е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на обжалването пред съд. Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Според решение 21 от 26 октомври 1995 г. по к. д. 18/1995 г. на Конституционния съд на РБ задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Наличието на такова "засягане" е необходимото условие за възникване на процесуален правен интерес от съдебно обжалване. Административният акт "засяга" по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Недопустимо е обжалването на акта от лице, чиито права или законни интереси не са нарушени или застрашени. Решаващ е правният ефект на административния акт - дали и доколко с него се засягат права и интереси на жалбоподателя. Правният интерес е процесуалноправно понятие, тъй като се свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита на засегнати права, свободи и законни интереси. Затова съдебната практика и теорията винаги са били константни в разбирането, че правният интерес трябва да е пряк, личен и непосредствен. Постановеното по оспорване на лице без правен интерес съдебно решение е недопустимо, поради което, на основание чл.228, ал.3 АПК, то следва да бъде обезсилено, а съдебното производство прекратено. При този изход от спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат. На ответника Астрея 2006 ООД се дължат разноски в размер на 2000 лв, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено плащане на сумата в брой. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение