Решение № 15632 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3303/2012 г.

Решение № 15632 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3303/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК) и по чл. 229 и сл. от АПК във връзка с § 2 от допълнителните разпоредби на ДОПК. Производството е образувано по касационна жалба на Нуршен Съдкъ Акиф, действаща като ЕТ"Нефес-Нуршен Акиф" против частта от решение № 3071/23.12.2011 г., постановено по адм. д. 812/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с която е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт (РА) № 181002377/21.09.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 945/16.12.010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОУИ"). Касационната жалбоподателка оспорва съдебното решение като твърди, че е решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа на становището и искането са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски за касационната инстанция По делото е постъпила и частна жалба от директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите срещу определение № 472/27.01.2012 г., постановено по адм. д. 812/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта относно присъдените разноски. Частният жалбоподател твърди, че оспореното определение е неправилно и незаконосъобразно, защото административният съд е присъдил разноски съобразно отменена част на РА, но не е съобразил, че този резултат е поради факти, установени с представени за първи път в съдебното производство доказателства и е налице хипотезата на чл. 161, ал. 3 от АПК. ДД"ОУИ" иска да бъде отменено оспореното определение, съдебното решение в частта относно присъдените в полза на Нуршен Съдкъ Акиф, действаща като ЕТ"Нефес-Нуршен Акиф" разноски в размер на 203 лв. и тя да бъде осъдена да заплати разноски в размер на 839,40 лв. Ответникът по частната жалба Нуршен Съдкъ Акиф, действаща като ЕТ"Нефес-Нуршен Акиф" я оспорва по съображения в писмено възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че жалбите са подадени в срок от надлежни страни, за което са процесуално допустими, като разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения: С обжалваната част от решение № 3071/23.12.2011 г., постановено по адм. д. 812/2011 г. по описа на АС - Варна е отхвърлена жалбата на Нуршен Съдкъ Акиф, действаща като ЕТ"Нефес-Нуршен Акиф" против РА № 181002377/21.09.2010 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 945/16.12.010 г. на ДД"ОУИ", с който са определени данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за данъчни периоди 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. АС-Варна е отменил частично РА относно извършено увеличение на финансовия резултат за 2008 г. със сумата 14481,85 лв. и е присъдил разноски на всяка една от страните, съобразно уважената, респективно отхвърлената част от жалбата. Съдебното решение, в частта, с която е отменен РА не е обжалвана, поради което предмет на касационен контрол е само тази част от решението на АС-Варна, с която не е уважена жалбата против РА относно определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за данъчни период 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. съответно както следва 5512,40 лв., 17505,59 лв., 7947, 14 лв. и 18110,19 лв. и определяне на съответните размери на дължим данък върху така определените данъчни основи, както и относно извършеното преобразуване на финансовия резултат за 2008 г. със сумите 15071,14 лв. на основание чл. 26, ал. 2 от ЗКПО и 17439,81 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО във връзка чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Административният съд е приел, че ревизионният акт в тези части е законосъобразен акт, издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати нарушения, които да се отразят върху правилното определяне на дължимите данъчни задължения. АС-Варна е обосновал изводите си като приема за доказано наличието на обстоятелства, посочени в хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ДОПК, поради което фактическите констатации в РА следва да се считат за верни на основание презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Съдът е анализирал всички събрани по време на данъчната ревизия доказателства, както и тези представени пред съда, включително заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, приети в съдебната фаза на производството, но не е установил неправилност при определяне по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК от органите по приходите на данъчната основа за облагане на Нуршен Съдкъ Акиф, действаща като ЕТ"Нефес-Нуршен Акиф". Много подробно е обсъдил основанията за извършеното преобразуване на финансовия резултат за 2008 г. по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО и е обосновал законосъобразност на РА в тази част. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Касационната инстанция намира за неоснователно оплакването в касационната жалба, че приетата за установена фактическа обстановка не се основава на всички допуснати и събрани по делото и пред административния орган доказателства. Неоснователно е оплакването, че съдът е пренебрегнал изцяло допълнителното заключение на съдебната експертиза, както и показанията на разпитаните по делото свидетели Милко Димитров Господинов и Нихат (Нахид според протокола от съдебно заседание от 29.06.2011 г. и Нахит според данните от документите, събрани по време на ревизията) Съдкъ Акиф. Процесуално допустимо е решаващият съд да възприеме изцяло заключенията на допуснати по делото съдебни експертизи. В конкретния случай съдът не е възприел изчисленията на вещото лице, не защото е приел, че е некомпетентно или пристрастно, а защото изходните данни, въз основа на които са направени изчисленията, съдът е приел, че не са доказани. Действително в мотивите на обжалваното съдебно решение е прието, че от представените извлечения от банкови сметки на ревизираното лице в ДСК ЕАД и ОББ се установява, че към 01.01.2005 г. и 01.01.2007 г. няма налични парични средства, която констатация не кореспондира със събраните по делото писмени доказателства и изложението в заключенията на вещото лице Мариела Мачева. Тази необоснованост на приетите за установени факти не се отразява върху правилността на съдебното решение, защото видно от фактическите констатации в РА, които се считат за верни до доказване на противното, паричните средства, които са били налични по тези банкови сметки са взети предвид от органите по приходите при преценка паричния поток за периодите и е прието, че с тях са покрити направени разходи. Следователно наличните средства, които не са взети предвид от решаващият съд са включени като установен приход по време на ревизията и не са намерили математическо отражение при определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В конкретния случай при проверка законосъобразността на решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА е необходими изрично да бъде отбелязано, че при издаване на РА органите по приходите са извършили максимално прецизно установяване на данъчните задължения като са разграничили доходите от дейността на лицето като едноличен търговец, като земеделски производител и като физическо лице. При проверка доходите на Нуршен Съдкъ Акиф във всеки един от периодите е формиран финансов резултат за дейността й като ЕТ"Нефес-Нуршен Акиф" по реда на ЗКПО при съобразяване със счетоводните записвания и счетоводните документи, преценени са декларираните доходи като земеделски производител и техния специфичен режим на облагане, за всички установени и декларирани доходи са приложени директно нормите на материалния закон, включително и данъчните облекчения. Само за доходите с неустановен произход (изчислени на принципа на доказани извършени разходи без съответстващи им облагаеми или необлагаеми доходи) е формирана данъчна основа по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Допълнително следва да бъде посочено и обстоятелството, че при преценка обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК е използвана статистическата информация относно разходите за издръжка само за обичайни разходи, които не са установени конкретно. Например разходите за електрическа енергия, стационарни и мобилни телефонни услуги са изчислени съобразно реално направените от лицето. При решаване на спора АС-Варна е обсъдил и преценил всички доказателства включително и договорите за заем и разписките като частни документи като не е допуснал неправилна преценка на доказателствата с оглед доказателствената тежест в съдебната фаза на производството, поради приложените на презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. При преценка правилността на обжалваното съдебно решение следва да се има предвид именно разместената доказателствена тежест в резултат от законовата презумпция на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Настоящият съдебен състав намира, че за установено наличието на обстоятелствата по чл. 12, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК и правилно прилагане на процедурата по уведомяване на ревизираното лице за тези обстоятелства. Следователно е налице повече от една от възможните предпоставки по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно тези по т. 2 и т. 7, които не са алтернативни или кумулативни, а самостоятелни, според които органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Следователно на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации в РА следва да се считат за верни до доказване на противното. При определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК органите по приходите са използвали обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, а именно по т. 2 от ДОПК - платени местни такси, т. 3 - движение и остатъци по банкови сметки, т. 4 -официални документи и документи с достоверни дати (за заплатени консумативни разходи, внесени средства в полза на ЕТ и за закупуване на недвижими имоти), т. 14 - само за пътуванията в чужбина. При оспорването жалбоподателката възразява срещу правилното отчитане на остатъците и движението по банковите й сметки и твърди, че не е правила разходи за престоя си в чужбина. По отношение движението по банковите сметки трябва да се има предвид, че наличните средства, включително кредитни, са включени в изчисленията на органите по приходите, а извършените пътувания не се оспорват фактически, но не се доказва, че разходите за тяхното осъществяване са заплатени от трети лица. Свидетелските показания на Нахид Акиф (за който по делото има обозначение на първото име като Нахит и Нихат) следва да се преценяват съобразно критериите на чл. 172 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и не установяват, че действително той е заплащал всички разноски на ревизираното лице за всичките пътувания, а евентуално само като е "идвала" в Турция "на гости", но при съответното насрещно посрещане на неговите разходи в България. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба, че съдът неправилно не е приел за установено, че Нуршен Акиф е получила заем от Милко Димитров Господинов и връщане на заем, предоставен от нея на Нахид/Нахит/Нихат Съдкъ Акиф. Съдът е изложил непротиворечиви мотиви за установената от него фактическа обстановка, коти кореспондират със събраните по делото доказателства. Допълнително следва да бъде посочено, че дори и да са били приети за доказани необлагаеми приходи и липсата на разходи за пътувания в чужбина, за част от ревизираните периоди, според заключението на вещото лице се формира отрицателно салдо на изследвания паричен поток. Относно доводите за допуснати процесуални нарушения по време на възлагане и провеждане на данъчната ревизия, изложени както в първоначалната, така и в касационната жалба, АС-Варна правилно е обосновал извод, че не са извършени. Ревизията е възложена от компетентен орган, процесуалните действия са извършени след започване на ревизията и не е налице пречка с надлежен протокол да бъдат приобщавани документи, събрани в други производство. В касационната жалба липсват изрични оплаквания против съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА относно извършеното преобразуване на финансовия резултат за 2008 г. по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, но касационната инстанция на основание чл. 218, ал. 2 от АПК извърши служебна проверка и не установи нищожност, недопустимост или нарушение на материалния закон. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без съществени процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила. По отношение на частната жалба касационната инстанция намира, че АС-Варна не е допуснал нарушение на чл. 161, ал. 3 от ДОПК при определяне на дължимите на страните разноски, защото съдебното решение е постановено въз основа на доказателства, които са били известни на страните и по време на данъчното производство като приобщени с протокол № 1005189/15.05.2010 г. Обстоятелството, че доводите как следва да бъдат разглеждани фактите, установявани с тези доказателства са направени за първи път в съдебната фаза на производството, не променя обстоятелството, че доказателствата са събрани по време на данъчната ревизия. Органите по приходите са длъжни служебно в изпълнение на принципите на чл. чл. 3 и чл. 5 от ДОПК да установят всички относими към данъчното облагане на ревизираното лице обстоятелства, включително и предназначението на договорите за кредит. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, не е представляван в открито съдебно заседание от юрисконсулта и не претендира разноски за касационната инстанция, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение