Решение № 8297 от 7.8.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Дейзи Нова ЕООД, чрез пълномощник, против решение 475/06.07.2022 г., постановено по адм. д. 378/2022 г., по описа на Административен съд - Хасково, в частта, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане на лихва за забава в размер на 301,41 лева, считано за периода от 23.01.2018 г. до 20.04.2022 г., като неоснователен и недоказан, както и в частта за присъдените разноски. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, в оспорваната част и постановяването на друго, с което бъде присъдена законната лихва върху сумата от 700 лв. от датата на влизане в сила на съдебното решение на Районен съд Хасково 23.01.2018 г. до датата на завеждане на исковата исковата молба, както и да бъде присъден пълния претендиран размер на разноските. Претендира разноски за настоящата инстанция. Ответникът Комисия за защита на потребителите, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Хасково е осъдил Комисия за защита на потребителите - София, да заплати на Дейзи Нова ЕООД, сумата от 700 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди /заплатено адвокатско възнаграждение/ в резултат от незаконосъобразно Наказателно постановление К-039720/30.03.2017 г., издадено от Директор на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, отменено с Решение 355/21.12.2017 г., постановено по НАХД 722/2017 г. по описа на Районен съд Хасково, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.04.2022 г. до окончателно изплащане, като е отхвърлил предявения иск за заплащане на лихва за забава в размер на 301,41 лева, считано за периода от 23.01.2018 г. до 20.04.2022 г., като неоснователен и недоказан. Присъдени са и направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на 139,18 лева Решението, в частта, с която е уважена исковата претенция, не е обжалвано и е влязло в законна сила. За да постанови този резултат съдът е приел, че е неоснователен искът за присъждане на мораторна лихва в размер на 301,41 лева, считано от 23.01.2018 г., датата на влизане в сила на решението по АНД 722/2017г. на Районен съд Хасково до 20.04.2022 г. Съдът е направил извод, че претендираната лихва върху обезщетения от вида на процесното следва да бъде присъдена от датата на подаване на исковата молба, като това разбиране е в съответствие с разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, според която при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. По отношение на разноските е приел, че съобразно уважената част на претендираната от ищеца сума следва да присъди в полза на ищеца разноски в размер на 139,18 лева Решението в обжалваните му части е неправилно. Настоящия състав на ВАС счита, че вземането на пострадалото лице за мораторна лихва върху обезщетението за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт, от който се претендира обезвредата. Тази дата, в случая е 23.01.2018 г., когато е влязло в сила Решение 355/21.12.2017 г. постановено по НАХД 722/2017 г. по описа на Районен съд Хасково. В този смисъл е посоченото в т. 4 от мотивите на Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на Върховния касационен съд по тълк. гр. д. 3/2004 г., което е задължително, на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Поради това претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на мораторна лихва върху вземането за обезщетение, следва да се уважи, считано от 23.01.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба 21.04.2022 г. По тези съображения съдебното решение на първоинстанционния съд в частта, в която предявения иск за заплащане на лихва за забава в размер на 301,41 лева е отхвърлена следва да бъде отменено, а вместо това да се уважи предявения иск за заплащане на лихва за забава в размер на 301,41 лева, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено наказателното постановление - 23.01.2018 г. до датата на подаване на исковата молба 20.04.2022 г Предвид частичното пререшаване на спора по същество, обжалваното решение следва да се отмени и по отношение на присъдените разноски. На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 25 лв. държавна такса за образуване на делото и 400 лв. адвокатски хонорар за правна защита и съдействие следва да останат в тежест на ответника по иска, поради което решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на разноски за сумата в размер над 139,18 лева до претендирания размер от 425 лева за производството пред първоинстанционния съд При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане за разноски и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, на касационния жалбоподател следва да се присъдят 12.50 лв. за държавна такса за образуване на делото пред Върховния административен съд и 350.00 лв. за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие за касационното производство. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение