Решение № 13994 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2817/2009 г.

Решение № 13994 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2817/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 233 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалбата на Николай Атанасов Шереметов от гр. София против заповед К-223 от 20.01.2009 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която за нарушение на чл. 38, ал. 1 т. 3 от Инструкция № Iз-1701/27.09.2006 г. за организацията и осъществяване на конвойната дейност от органите на НС "Полиция" и за това, че на 13.11.2008 г. не е предприел необходимите действия по охрана на задържано лице, в резултат на което е допуснал бягството му от служебен автомобил, представляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 226, ал. 1 т. 4 от ЗМВР, вр. чл. 228, ал. 1 т. 5 и ал. 2 от ППЗМВР, в качеството му на държавен служител в МВР - разузнавач VI степен в група "Криминална полиция" на участък - Кремиковци към 05 РУ на МВР при СДВР, категория Г -III степен, му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон. Основното възражение на жалбоподателя се свежда до поясняване на обстоятелството, че при конвоиране на задържаното лице, е шофирал служебния автомобил и е в бил в обективна невъзможност да предотврати бягството му от него. Твърди, че тежестта на наказанието не съответства на извършеното нарушение. Моли за отмяна на заповедта. Ответникът - министър на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: По делото няма спор относно фактическата обстановка, установена в хода на дисциплинарното производство. От писмените доказателства, находящи се в преписката, приети като доказателства в съдебното производство се установява, че на 13.11.2008 г. със заповед за полицейско задържане № 1911/2008 г. в 05 РУ на МВР - СДВР е задържано лице, уличено в извършване на престъпление. По отношение на него са предприети процесуалноследствени действия, като началникът на "Криминална група " в управлението е определил група, която трябва да извърши претърсване, обиск и изземване от дома му. Групата е била в състав двама инспектори, сред които и жалбоподателят и един разследващ полицай. Разпоредил е на лицето да бъдат поставени белезници, задържаният да бъде поставен да седне на задната седалка вдясно и до него да има служител, който да го подсигурява, без да посочи конкретния служител. В изпълнение на разпореждането жалбоподателят е поставил белезниците на ръцете отпред на тялото на задържания и го е отвел до служебния лек автомобил. Другият инспектор от групата е поставил задържания да седне на задната седалка вдясно, след което е седнал на предната седалка до шофьора, а разследващият полицай е седнал до задържаното лице зад шофьора. Автомобилът е управляван от жалбоподателя. По пътя, при спиране на автомобила на кръстовище на червен светофар, задържаният внезапно е отключил вратата и е побягнал. Разследващият полицай се е опитал да го задържи, но задържаният е успял да се отскубне и е побягнал. Двамата инспектори са се опитали безуспешно да го открият. След около един час от момента на произшествието, е получен служебен сигнал, че лицето е се явило в 07 РУ на МВР и се е предало. В същия ден на 13.11.2008 г. е изготвена докладна записка от началника на ПУ - Кремиковци при 05 РУ на МВР, а със заповед № з-702 от 13.11.2008 г. на началника на 05 РУ на МВР е разпоредена проверка по случая, назначена е комисия за извършването й. Заповедта е връчена на жалбоподателя и другите участници в произшествието на 17.11.2008 г. На жалбоподателя е връчена покана за даване на обяснения и е съставен протокол за изслушването му от 25.11.2008 г., към който са приобщени писмените му обяснения. Същите са от датата 17.11.2008 г., като повторно са дадени обяснения и на 27.11.2008 г. В рамките на дисциплинарното производство са събрани обяснения и от разпоредилия процесуалноследствените действия началник на "Криминална група" и началника на участък "Кремиковци" при 05 РУ на МВР. Към дисциплинарната преписка са приобщени писмени доказателства - заповед № 1911 от 13.11.2008 г. за полицейско задържане по чл. 63 от ЗМВР, както и приложените към нея писмени доказателства. В резултат на разпоредената проверка по чл. 232 от ППЗМВР, е изготвена справка от назначената комисия, която предлага на двамата инспектори , участващи в произшествието, да бъдат наложени дисциплинарни наказания - "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". Въз основа на справката директорът на СДВР е изготвил предложение до министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание. Наказанието е наложено с обжалваната в настоящото производство заповед № К-223 от 20.01.2009 г. на министъра на вътрешните работи, връчена на служителя на 22.01.2009 г. С оглед така установените по делото факти, съдът намира жалбата за неоснователна. На жалбоподателя е вменено нарушение на служебната дисциплина, конкретизирано в ППЗМВР по чл 228, ал. 1 т. 5 - нарушение на служебни задължения, довели до бягство на задържано лице. По същество действията на жалбоподателя следва да се квалифицират като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2 т. 1 от ЗМВР. Съставът на нормата на чл. 228, ал. 1 т. 5 от ППЗМВР от обективна страна е осъществен - извършено е бягство на задържано лице по време на конвоирането му от служители на МВР, сред които и жалбоподателят. Бягството на лицето е в резултат на нарушение на разпоредбите на Инструкция № I-1701 от 27.09.2006 г. Въпреки наличието на документ, даващ основание за конвоиране, съгласно чл. 30, ал. 2 т. 2 от Инструкцията - заповед за полицейско задържане по чл. 63 от ЗМВР, служителят е предприел участие в конвоирането без заповед за конвоиране по чл. 31, ал. 2, само въз основа на устното разпореждане на началника на група "Криминална полиция". Жалбоподателят, като участник в конвойния наряд, е предприел действията по конвоиране, без да му бъде проведен инструктаж, без да е определен старшият на наряда, без да да е определен разчет на силите. Това представлява нарушение на изискванията по чл. 31, ал. 1 и ал. 2 и чл. 27 от Инструкция Iз-1701/2006 г. Служителите в конвойния наряд сами са определили конкретните си функции по време на конвоирането, поради което като цяло всеки един от тях следва да отговаря за обезпечаване на сигурността на конвоя. По тази причина не може да се приеме, че жалбоподателят не носи отговорност за произшествието само поради обстоятелството, че е решил да управлява служебния автомобил и на практика не е могъл да противодейства ефективно на бягството на задържаното лице. Не може да се приеме и, че липсата на заповед за конвоиране, издадена от длъжностното лице по чл. 31, ал. 2 от Инструкцията, освобождава жалбоподателя от задължението да извърши вменените му функции по конвоирането в съответствие с Инструкция Iз-1701/2006 г. Служителите са действали по разпореждане на орган по чл. 31, ал. 2 от същия нормативен акт, изпълнявали са служебните си правомощия, които следва да се подчиняват на нормативните изисквания, така че целта да бъде изпълнена. В резултат на нарушенията на приложимия нормативен акт, е извършено бягството на задържаното лице, от обективна и субективна страна е налице нарушение на служебната дисциплина по чл. 224, а л. 2 т. 1 от ЗМВР, вр чл. 228, ал. 1 т. 5 от ППЗМВР. По изложените съображения съдът следва да се приеме, че обжалваната заповед е законосъобразен индивидуален административен акт - издадена е от компетентен орган по чл. 228, ал. 1 т. 1 от ЗМВР, в изискуемата форма и съдържание, съответстващо на изискванията на чл. 246 от ППЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила на на дисциплинарното производство и в съответствие с материалния закон. В конкретната хипотеза на чл. 228, ал. 1 т. 5, дисциплинарно наказващият орган действа при условията на обвързана компетентност, като при установяване на посоченото в диспозицията на тази норма нарушение на служебната дисциплина, е длъжен да наложи предвиденото в нея наказание, да приложи посочената в нормата санкция. В тази връзка възражението, че органът не е съобразил тежестта на нарушението и наложеното наказание, се явява неоснователно. Предвид изложеното, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното, Върховен административен съд, трето отделение