Решение № 5775 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6454/2016 г.

Решение № 5775 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6454/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Централна военномедицинска комисия (ЦВМК) при Военномедицинска академия против решение № 751/18.04.2016 г. по адм. дело № 2056/2014 г. на Административен съд - П.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - М. С. М., от гр. К., чрез адв. Пантов изразява становище за неоснователност на същата. Представя отговор на касационната жалба и подробни писмени бележки. Претендира разноски за настоящата инстанция съобразно представен списък и доказателства в тази насока. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 751/18.04.2016 г. по адм. дело № 2056/2014 г. Административен съд - П. е отменил заключение за характера и степента на увреждане на военнослужещ рег. № Ж-30 от 9.05.2014 г., издадено от Началник на Научно-приложен център по военномедицинска експертиза, авиационна и морска медицина при Военномедицинска академия. Върнал е преписката на административния орган за издаване на ново заключение съобразно мотивите на съдебното решение. Присъдил е разноски. Приел е, че отменения индивидуален административен акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби - основание за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че по време на занятие по огнева подготовка на 21.02.2014 г. ефрейтор Минчев, служещ във военно формирование № 48650 - гр. П. е получил травма на ляв горен крайник при обективирано състояние от оспорения административен акт: "Фрактура фалангис дисталис дигити III манус синистра, вулнус лацероконтузум дигиторум II - III манус синистра". Описаната травма сочи увреждания, засягащи втори и трети пръст на лявата ръка, които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Спорът между страните касае характера на телесната повреда за така установеното увреждане на здравето. Административният орган е приел, че е налице лека телесна повреда, формирайки своя извод след анализ на данните в удостоверение рег. № 3-950 от 24.04.2014 г. на и. д. командир на военно формирование № 32990; декларация за трудова злополука № 2 от 24.02.2014 г.; протокол за трудова злополука рег. № 3-133 от 25.02.2014 г.; разпореждане № ТЗ-51#1 от 5.03.2014 г. на ТП на НОИ - гр. П.; амбулаторен лист № 395 от 21.02.2014 г. от травматологичен кабинет при ВМА МБАЛ - гр. П.; болнични листове № № 3508748 от 21.02.2014 г., 5620714 от 24.03.2014 г. и 5620722 от 14.04.2014 г., издадени от ОЛКК на ВМА МБАЛ - гр. П.; рентгенография № 449 от 21.02.2014 г. с разчитане от клиниката по рентгенология на ВМА МБАЛ - гр. П.. От посочените документи и заповед № ПУПД - 3 от 18.02.2014 г. на командира на военно формирование № 48650 е установено, че на 21.02.2014 г. ефрейтор Минчев е участвал в занятие по огнева подготовка на СУЦ "Црънча" и около 11,30 часа при зареждане на ГП-25 гранатата се самовзривява и наранява лявата му ръка. Приетата по делото съдебно-медицинска експертиза дава заключение, че пострадалият е получил авулзивна /откъслечна/ фрактура с абреке /малко парченце кост - откършек / свързан със залавното място на разгъващото сухожилие на III-ти пръст на лява ръка, намиращо се по дорзалната /гръбната повърхност/ в основата на крайната фаланга. Така получената авулзивна вътреставна фрактура, създаваща дефект в залавното място на екстензорното сухожилие, осъществяващо разгъването на крайната между фалангиална става на III-ти пръст, довежда до образуване на деформация с ограничаване на движенията в тази става, особено разгъването на засегнатия пръст, получаване на посттравматичен артрит на същата става и последващо изшипяване на същата. Получената травма е довела до трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за период от два месеца. Причинена е била болка със силно изразен характер, като травмите са довели до болеви усещания, които са намалявали с времето. Увреждането на залавното място на разгъвното сухожилие на III -ти пръст неминуемо довежда до затруднение при извършване на основните функции на ръката - т. нар. захват, което довежда до ограничаване възможността да се извършват активни физически движения и трудова дейност. Медицинската експертиза е дала заключение за характера и степента на увреждането като е установила медицинското му естество и изтъкнала медико-биологичните квалифициращи признаци, съдържащи се в състава на чл. 129 НК, които първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е приел за налични. Съгласно чл. 129, ал. 2 НК телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина. Кредитирайки с доверие заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните, административният съд обосновано е приел, че причиненото увреждане изисква продължително лечение и възстановяване, през което време ще бъде значително затруднено движението на засегнатия крайник - трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за период от два месеца, обосноваващо по своя предмет средна телесна повреда. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от ответника по касационната жалба деловодни разноски, които съобразно доказателствата в тази насока и представения списък по чл. 80 ГПК възлизат на сумата от 400,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение