Решение № 5496 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13661/2017 г.

Решение № 5496 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13661/2017 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "А." ЕООД, представлявано от управителя С. Ж., против решение № 1692/23.10.2017 г. на Административен съд - Б., постановено по адм. дело № 1721/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-116-1163977/19.06.2017 г. на директора на дирекция "Контрол" в ТД на НАП - Б. - запечатване на търговски обект - магазин за риба, находящ се в гр. Б., ж. к. "Славейков" до блок ... и забрана за достъп до него за срок от една седмица. В жалбата се твърди неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения за нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения индивидуален административен акт. Твърди се недоказаност на извършването на нарушение. Искането е за отмяна на решението и отмяна на наложената принудителна административна мярка. Ответникът - директорът на дирекция "Контрол" в ТД на НАП - Б., не се представлява в съдебното заседание по делото и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-116-1163977/19.06.2017 г. на директора на ТД на НАП - Б., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект - магазин за риба, находящ се в гр. Б., ж. к. "Славейков" до блок ..., стопанисван и експлоатиран от "А." ЕООД и забрана за достъп до него за срок от една седмица. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в изискуемата писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че на 20.12.2016 г. в 17:00 ч. служител на дружеството е извършил продажба на стоки в стопанисвания от него търговски обект, без да издаде фискална касова бележка при заплащането на стоката (при извършена контролна покупка на чернокоп на стойност 2,60 лв.), нито ръчна касова бележка. При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на обект, както и основанията по чл. 187, ал. 1 ЗДДС за забрана достъпа до обекта и отстраняване стоките от него. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай съдът е установил, че от "А." ЕООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Противно на твърденията в жалбата, протоколът от извършената проверка представлява достатъчно доказателство за извършеното нарушение, което не е оборено от жалбоподателя чрез провеждане на насрещно доказване. При тези факти законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. С. е обсъдил доводите на жалбоподателя и правилно е приел, че принудителната административна мярка се прилага независимо от ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството. Видно от данните по делото, извършеното нарушение на данъчното законодателство /чл. 118, ал. 1 ЗДДС/ е установено от приходния орган на 20.12.2016 г., а принудителната административна мярка за запечатване на обекта е наложена с процесната заповед едва на 19.06.2017 г., т. е. почти 6 месеца след установяване на нарушението. Както сам посочва касаторът в жалбата, целта на принудителните административни мерки е да предотвратяват и преустановяват извършването на нарушения, съответно да предотвратяват и отстраняват вредните последици от нарушенията - чл. 22 ЗАНН. Това само по себе си предполага своевременно прилагане на принудителната административна мярка при констатиране на допуснато нарушение от съответния субект. Неизпълнението на това изискване прави прилагането на принудителната административна мярка неефективно, т. е. не в съответствие с целта на закона, което само по себе си е самостоятелно основание за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ - чл. 146, т. 5 АПК. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и следва да бъде отменено на посочените в касационната жалба основания. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се отмени процесната заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-116-1163977/19.06.2017 г. на директора на дирекция "Контрол" в ТД на НАП - Б., като незаконосъобразна. При този изход на спора касаторът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, но при липсата на искане за това и на доказателства за извършени разноски, такива не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,