Решение № 4450 от 10.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12605/2016 г.

Решение № 4450 от 10.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12605/2016 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Топливо" АД чрез процесуалния му представител адв. А. против решение № 239/22.06.2016 г. по адм. дело № 9/2016 г. на Административен съд- П.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Претендират се разноски. В проведеното съдебно заседание са изложени доводи за недопустимост на обжалваното решение и се иска неговото обезсилване. Ответникът- Т. Б. Д., редово призована, не се явява. В депозирани писмени бележки по делото чрез адв. М. оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответниците- изпълнителен директор на АГКК- гр. С., Е. И. М., К. К. М. и В. Б. К., редовно призовани, не се представляват и не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По съществото й установи: П. А. съд- П. Т. Б. Димитрова е оспорила законосъобразността на заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК - С., с която е одобрена КК и КР за землището на гр. Р. в частта за поземлен имот с идентификатор 61577.505.1491, издадена на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР /ДВ бр. 49/2014 г./, към момента отменен /ДВ бр. 57/2016 г./. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта в посочената част като незаконосъобразна и е осъдил АГКК- С. да заплати на Т. Б. Д. направените от нея разноски в размер на 310 лв. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение намира, че обжалваното решение е процесуално недопустимо, поради следното: Със Закона за изменение и допълнение на ЗКИР (обн., ДВ, бр. 57 от 22 юли 2016 г., в сила от 26 юли 2016 г.) разпоредбата на чл. 49, ал. 2 ЗКИР е изменена, като понастоящем предвижда, че одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри не подлежат на обжалване. Посочената норма е с процесуален характер и има незабавно действие. Процесуалните норми се прилагат по всички висящи спорове, освен ако в нормативния акт, в който са създадени, не е предвидено друго. В случая липсва уредба за процесуалния ред, по който се довършват висящите съдебни производства по жалби срещу актове, издадени на основание чл. 49 от ЗКИР, каквото е настоящото. С § 34 от ПЗР на ЗИДЗКИР (обн., ДВ, бр. 57 от 22 юли 2016 г.) е уредена процедурата по довършване на административните производства по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри, започнати към момента на влизане в сила на посоченото изменение на закона, но липсва такава за съдебните производства, които са висящи към посочения момент. За тях се прилага разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗКИР, изключваща съдебното обжалване на такива актове. Изложеното налага извода, че към момента, по силата на изменената норма на чл. 49, ал. 2 ЗКИР, жалбата на Т. Б. Д. против заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР е одобрена КК и КР на гр. Р., в частта й за поземлен имот с идентификатор 61577.505.1491, е недопустима - чл. 159, т. 1 АПК. Като се е произнесъл по същество по тази жалба, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в неговата цялост (и по отношение на присъдените от административния съд разноски в полза на Д.) и вместо него да се постанови друго, с което подадената жалба ще се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено. С оглед изхода на спора, на "Топливо" АД следва да се присъдят направените и своевременно претендирани и доказани като заплатени разноски пред касационната инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 2400 и платена държавна такса в размер на 50 лв. Упълномощеното адвокатското дружество е регистрирано по ДДС (BG 175187999), видно от приложената фактура, затова и разноските следва да се присъдят изцяло, заедно с начисления ДДС. С. не разполага с възможността за преценка по този размер, след като в молбата на адв. Н. М., с изразено становище по касационната жалба, не е направено дори и принципно възражение за прекомерност, а в съдебното заседание пълномощник на Димитрова не се е явил. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение