Решение № 5136 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12613/2017 г.

Решение № 5136 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12613/2017 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на Б. Д. Б. от гр. П., чрез процесуалния му представител адв. Я., срещу решение № 413 от 28.09.2017 г., постановено по адм. дело № 294/2017 г. на Административен съд - гр. П., с което е отхвърлена жалбата на Б. Д. Б. срещу Заповед № РД-12-65 от 16.03.2017 г. на Заместник-Кмета по териториално развитие на община П., с която е наредено премахването на незаконен строеж: "склад за инвентар и отоплителни материали", намиращ се в УПИ II - 865, кв. 704б, по плана на гр. П., с административен адрес ул. "К." № ..., изпълнен без строителни книжа. В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен изводът на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като са допуснати такива с оглед спазване на сроковете за съставяне и връчване на констативния акт за извършеното строителство. Твърди, че не е установено по безспорен начин, че спорният "навес" представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ. Твърди и че не е установен извършителят на строеж, тъй като това можел да е собственикът на другата 1/2 идеална част от имота - община П. Иска оспореното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът - Заместник-кметът по териториално развитие на община П. с представен писмен отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на същата и законосъобразност на оспореното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна - адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспорената пред Административен съд - гр. П. Заповед № РД-12-65 от 16.03.2017 г. на Заместник-Кмета по териториално развитие на община П., с която е наредено премахването на незаконен строеж: "склад за инвентар и отоплителни материали", намиращ се в УПИ II - 865, кв. 704б, по плана на гр. П., с административен адрес ул. "К." № ..., изпълнен без строителни книжа. За да постанови оспореното решение, Административен съд - гр. П. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и е извършен без разрешение за строеж и строителни книжа в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Приел е и че безспорно е установено, че строежът е извършен след 2008 г. от жалбоподателя. Приел е и че с оглед годината на построяване строежът не попада в нито една от хипотезите на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и не може да се приеме, че е търпим, т. е. такъв неподлежащ на премахване. Оспореното решение на Административен съд - гр. П. е правилно. При постановяване на оспореното решение АС - гр. П. не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, както и нарушения на закона. При постановяване на решението са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, включително е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, която е отговори подробно на зададените технически въпроси. Законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта. Сроковете за съставяне на констативния акт за установяване на незаконно строителство, както и сроковете за връчването им на заинтересованите лица са инструктивни, а не императивни и неспазването им не влече след себе си незаконосъобразност на акт. Не се установява и нарушение относно компетентността на органа, издал заповедта, тъй като правомощия за това са делегирани от Кмета на община П. на заместник-кмета по териториално развитие на общината, т. е. Заповедта е издадена от компетентен орган. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че спорният обект - склад за инвентар и отоплителни материали - представлява строеж на допълващото застрояване. Това се установява от събраните по делото доказателства, включително приетата СТЕ, поради което е законосъобразен изводът на съда във връзка със събраните по делото доказателства, че спорният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и за него не е издадено разрешение за строеж, няма одобрени строителни книжа и съответно представлява незаконен строеж, който подлежи на премахване. От доказателствата се установява, че спорният строеж е извършен от жалбоподателя след закупуването на 1/2 от поземления имот и сграда. Не са оборени констатациите в тази връзка от съставения констативен акт за извършеното незаконно строителство. На следващо място законосъобразен е и изводът и съответен на събраните доказателства за това, че строежът е извършен след 2008 г., като в тази връзка АС - Х. е изложил подробни мотиви, като от представените доказателства се установява, че имотът не е съществувал към 2007 г. - момента на изработване на кадастралната карта на гр. П. и съответно не е отразен в нея. На последно място законосъобразен е изводът на АС - гр. П. за неприложимост на разпоредбата на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ по отношение на спорния строеж, както и изводът, че не може да се приеме, че е търпим строеж, неподлежащ на премахване, по посочените разпоредби. Това е така, тъй като § 127 от ЗУТ предвиждат времеви ограничения относно извършването на строежите, за които може да се приеме, че са търпими. Спорният по делото строеж е извършен след 2008 г., поради и което не може да се приеме, че е търпим строеж. Във връзка с гореизложеното оспореното решение на АС - гр. П. е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,