Решение № 5780 от 13.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7774/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура (УС на АПИ) против решение 373/17.07.2023 г., постановено по адм. д. 99/2023 г. по описа на Административен съд Плевен (АС-Плевен). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно. От обстоятелствената част на касационната жалба е възможно да бъде прието, че като касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК е наведено оплакване за допуснато нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде потвърдена Заповед ЧР-СП-1368/21.12.2022 г. Съображения в подкрепа на твърдението и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответната страна И. Върбенова, редовно призована за съдебно заседание, не се е явила, не е изпратила представител и не е изразила становище по касационната жалба, но е заявила в писмено изложение, че е издаден от председателя на АПК след подаване на касационната жалба акт, който намира, че е в противоречие с волеизявлението да се атакува съдебното решение. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Твърденията в писменото изложение от 10.04.2024 г. на И. Върбенова са относно факти и обстоятелства, които са настъпили след постановяване на обжалваното решение и издаване на атакуваната пред първата инстанция заповед, но не са равнозначни на оттегляне на касационната жалба или административния акт, поради което не обуславят основания за недопустимост на касационната жалба или съдебното решение без съответното изрично волеизявление на управителя на АПИ. С обжалваното решение 373/17.07.2023 г., постановено по адм. д. 99/2023 г. по описа на АС-Плевен Заповед ЧР-СП-1368/21.12.2022г. на председателя на УС на АПИ за определяне на степен на основна месечна заплата и размера на основната месечна заплата на И. Върбенова, заемаща длъжност началник на отдел Инвестиционно-ремонтни дейности в Областно пътно управление - Плевен при АПИ, считано от 01.12.2022г., върната е преписката на председателя на УС на АПИ за издаване на нова заповед за определяне на индивидуалната основна месечна заплата на И. Върбенова, считано от 01.12.2022г. при съобразяване със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Административният съд е приел за установено, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му законови правомощия, в съответната писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но в противоречие с материалния закон и целта му, поради което следва да се отмени като незаконосъобразна. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е постановен от законен състав след надлежно сезиране в срок от заинтересовано лице с жалба против акт, подлежащ на оспорване. При напълно изяснена фактическата обстановка, подробно и задълбочено мотивирана въз основа на събраните по делото доказателства, решаващият съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не се налага да бъдат аргументирани отново. Административният съд е събрал и обсъдил всички ангажирани от страните доказателства и въз основа на тях е обосновал правилни и законосъобразни фактически и правни изводи. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд не е допуснал никакви процесуални нарушения в процеса по събиране и анализ на доказателствата като правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса. Всички доводи, изложени в касационната жалба, поддържани и пред първата инстанция са относно правното значение на установените от АС-Плевен факти и приложимите към тях правни норми, но не и относно тяхното осъществяване, независимо от начина на формулиране на аргументирането им. Изрично трябва да бъде посочено, че поддържаната теза в касационната жалба е обсъдена вече от първата инстанция, която при правилно приложение на нормативните актове в зависимост от тяхната йерархия и целта на закона е обосновала законосъобразни правни изводи. Съгласно чл. 67 от Закона за държавния служител (ЗДСл) минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 - 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит. Въз основа на тази законова делегация е приета Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация (Наредба/та). Обосновано АС-Плевен е приел, че при определянето на индивидуалния размер на основната заплата на И. Върбенова, за да бъде съобразено решение на Управителния съвет на АПИ, е допуснато нарушение на правило, установено в нормативен акт - чл. 3, ал. 2 от Наредбата. При издаване на отменената от АС-Плевен заповед не са съобразени нивото на заеманата от И. Върбенова длъжност, квалификацията и професионалния й опит. Изрично следва да бъде посочено, че е допуснато нарушение не само на целта на закона за справедливо определяне на възнагражденията на държавните служители, както правилно е прието от първата инстанция, но по аргумент на противното и основен принцип, развит в чл. 14 от Закона за защита от дискриминация. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. При липса на основателно касационно оплакване обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответната страна не е направила разноски и не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд