Решение № 9762 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3694/2017 г.

Решение № 9762 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3694/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Е. Д. М. е подал касационна жалба срещу решение № 452 от 23.01.2017 г. по адм. дело № 4335/2016 г. по описа на Административния съд-С. град, с което е отхвърлен предявения от него срещу Министерството на правосъдието иск за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди, претърпени от лошите битови условия в Затвора - С. в периода 15.11.2015 г. - 18.05.2016 г., бил е осъден е да заплати по сметката на Административния съд-С. град държавна такса в размер на 10 лева и разноски на Министерство на правосъдието в размер на 830 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск. Министерството на правосъдието е поискало отхвърлянето на касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като исковата молба е подадена против ненадлежен ответник. Алтернативно е изразено становище за частична основателност на касационната жалба, обуславящо частично уважаване на предявения иск за обезщетяване на вреди от лоши битови условия в З.-С.. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Производството по адм. дело № 4335/2016 г. по описа на Административния съд-С. град е образувано по исковата молба на Е. Д. М. срещу Министерството на правосъдието, с което е бил предявен иск за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от бездействието на изразяващи се на администрацията на З.-С. да осигури подходящи жизнени условия, което застрашавало здравето и живота на ищеца и му причинявало неприятни изживявания. Административният съд установил, че Е. Д. М. е постъпил в Затвора - С. на 15.06.2015 г., в изпълнение на мярка "задържане под стража". На 15.02.2016 г. ищецът подал до директора на затвора жалба, в която изложил възмущението си от лошите условия, в които е бил поставен. По повод на жалбата завеждащият "Домакинска служба" в З.-С. изготвил докладна записка до началника на Затвора - С., в която посочил, че в началото на зимния сезон се спирала водата на откритите обекти за отстраняване на аварии по водопреносната мрежа. Тъй като лишените от свобода поддържали хигиената в района на каретата за престой на открито, щяло да им бъде вменено периодично през деня да почистват писоарите с помощта на кофи за вода, докато водоподаването бъде възстановено след края на зимния сезон. За изясняване на обстоятелствата по делото били разпитани двама свидетели, които установили, че ищецът бил разстроен и се възмущавал от условията в З.-С.. Въз основа на тази фактическа обстановка административният съд приел, че искът, предявен от Е. Д. М. срещу Министерството на правосъдието, следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като е насочен срещу ненадлежен ответник. Съдът посочил, че имуществената отгворност не следва да се претендира от Министерството на правосъдието, тъй като прякото ръководство и контролът върху местата за лишаване от свобода се осъществява от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Съдът отбелязал още, че Е. М. е обжалвал по съответния ред бездействията или действията на органите, които следвало да осигуряват подходящите жизнени условия З.-С., подавайки жалба до началника на затвора, но реално не последвала отмяна на действията или бездействията на органа, нито пък те били оспорени в съдебното производство. Поради това съдът заключил, че в случая не може да се установи наличието на първата предпоставка за уважаването на иска, а именно: незаконосъобразни действия/бездействия на административен орган, които да са били отменени по съответния ред. Освен това ищецът не доказал, че в мястото за лишаване от свобода липсвала необходимата организация и нормални хигиенни условия. Не била доказана и причинна връзка между твърдените вреди и бездействието на длъжностните лица. Поради това съдът отхвърлил исковата претенция и осъдил Е. Д. М. да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 830 лева в полза на Министерството на правосъдието, и държавна такса по сметката на Административния съд-С. град в размер на 10 лева. Касационната инстанция намира, че решението е правилно в частта, с която е отхвърлена исковата претенция, макар съдът да е допуснал неточности в изложените мотиви, и неправилно в частта, в която Милев е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 830 лева в полза на Министерството на правосъдието и 10 лева държавна такса по сметката на Административния съд-С. град. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че Министерството на правосъдието не следва да отговоря по иск за обезщетяване на вреди от незаконна административна дейност, при положение, че дейността, от неизпълнението на която се претендира обезщетение за вреди, е възложена на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съгласно чл. 12 ЗИНЗС. И. за обезщетяване на вреди се предявява органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, както е записано в чл. 7 ЗОДОВ. При положение, че Министерството на правосъдието не е надлежният ответник, съдът не е следвало да обсъжда наличието на елементите на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Несъобразено със закона е и разсъждението, че ищецът не е оспорил незаконните действия/бездействия. Незаконните действия/бездействия на администрацията не подлежат на оспорване, а се установи от съда, пред който е предявен искът за обезщетението (чл. 204, ал. АПК) . С оглед крайния резултат от произнасянето на административния съд следва да се приеме, че решението в частта, в която е отхвърлен предявеният от Е. М. срещу Министерството на правосъдието иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, претърпени вследствие на лошите условия в З.-С. за периода 15.11.2015 г. - 18.05.2016 г., следва да бъде оставено в сила. Решението е неправилно в частта, в която Милев е осъден да заплати на Министерство на правосъдието сумата от 830 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 10 лева по сметка на АССГ, представляваща държавна такса по делото. Съдът не е имал законово основание да осъди Е. М. да заплати по сметката на съда сумата 10 лева, представляваща държавна такса за производството. Държавната такса за производството следва да бъде внесена при завеждането на делото. В случай, че ищецът не представи документ за внесена държавна такса, исковата молба е нередовна и не подлежи да разглеждане до отстраняване на нередовността. В случая Е. М. многократно е правил искания за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото, по които съдът не се е произнасял. Впоследствие, след постановяване на решението, съдът е издал разпореждане от 7.03.2017 г., в което отбелязал, че ищецът няма средства, поради което го освобождава от заплащане на такса за касационното производство в размер на 5 лева. След като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса за касационното производство, поради това, че няма средства да я заплати, както се установява от представената от него декларация за материално и гражданско състояние, по аргумент от чл. 83, ал. 2 ГПК, той не дължи държавна такса за първоинстанционното производство и разноски на другата страна, независимо от изхода на делото. Затова решението на административния съд в частта, в която Е. М. е осъден да заплати на Министерството на правосъдието сумата 830 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 10 лева, представляваща държавна такса по делото, следва да се отмени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд