Решение № 9585 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13848/2008 г.

ВАСПетчленен състав14.07.2009 г.докладчик Пенка Иванова

Диспозитив

Отхвърля искането на Йордан Коев Йорданов от гр. София за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс на решение № 4279 от 10.04.2008 г., постановено по адм. дело № 11069 от 2007 г. по описа на Върховния административен съд - четвърто отделение, с което е оставено в сила решението от 28.05.2007 г., постановено по адм. дело № 3041 от 2003 г. по описа на Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9585 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13848/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по направено искане (молба за отмяна) от Йордан Коев Йорданов от гр. София за отмяна на решение от 28.05.2007 г., постановено по адм. дело № 3041 от 2003 г., което е оставено в сила с решение № 4279 от 10.04.2008 г., постановено по адм. дело № 11069 от 2007 г. по описа на Върховния административен съд - четвърто отделение. В молбата се поддържа, че молителят е открил ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната. Към молбата за отмяна е приложено като доказателство копие от разписен лист от 1976 г., издаден от дирекция "Софийски кадастър" - СО, за поземлен имот 271 в местността "Малинова долина"-"Бункера" - София. На основание представеното доказателство молителят поддържа, че доказва надлежно упражнено право на ползване на поземления имот (земеделска земя), което е основание да се приеме, че е фактически ползвател на имота и може да придобие право на собственост върху него при условията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Върховният административен съд - петчленен състав, като прецени основателността на молбата за отмяна на съдебното решение на посоченото правно основание - чл. 239, т. 1 АПК, на основание изложените от молителя съображения за доказателствената тежест на представеното писмено доказателство, намира, че не е налице основание за отмяна на съдебното решение и искането следва да се отхвърли като неоснователно по следните съображения: С решението - предмет на молбата за отмяна, съдът в касационно производство по чл. 208 АПК, образувано по касационна жалба на Йордан Коев Йорданов, е оставил в сила решението от 28.05.2007 г., постановено по адм. дело № 3041 от 2003 г. по описа на Софийския градски съд. С решението по адм. дело № 3041 от 2003 г. съдът в производство по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 33 ЗАП (отм.) е отхвърлил жалбата на настоящия молител срещу заповед № РД-46/310 от 04.07.2003 г. на кмета на Столичната община - район "Панчарево", с която заповед е отказано да бъде уважена молба с вх. № 661 от 1998 г. да се придобие право на собственост върху имот пл. № 271, кадастр. лист № 775, местността "Камбаните" в землището на с. Бистрица. Касационната инстанция е приела, че обжалваното решение е правилно и правният извод на съда, че жалбоподателят с представените доказателства не е доказал, че има надлежно учредено право на ползване върху земеделската земя и не са налице и двете законови основания за уважаване на молбата му по § 62, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, е обоснован и законосъобразен. В мотивите на съдебните решения са обсъдени представените от жалбоподателя писмени доказателства, за да установи с официален документ, издаден от съответните административни органи, наличието на "надлежно упражнено право на ползване върху процесната земеделска земя". Съдилищата са приели за установено, че жалбоподателят не е представил първичен официален документ (някои от актовете на примерно посочените държавни органи и съответните длъжностни лица в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ) , от който да се приеме, че е налице първата предпоставка за преобразуване на правото на ползване в право на собственост върху земеделската земя при условията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За конкретния административен спор представеното копие от разписен лист от проект за дворищна регулация през 1976 г., в който за имот пл. № 271 е вписан като собственик Йордан Коев Йорданов, не следва да се преценява като ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната. Представеното копие от разписен лист не съдържа обстоятелства, които са от съществено значение за правилното решаване на делото - не е от доказателствата (от примерно изброените актове), с които ползвателят на земеделска земя следва да установи предоставяне на право на ползване върху имот с пл. № 271 в землището на с. Бистрица. По изложените съображения искането за отмяна на съдебното решение е неоснователно и следва да се отхвърли на основание чл. 224, ал. 1 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд - петчленен състав,

Цитирани разпоредби

1