Решение № 288 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1982/2010 г.

Решение № 288 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1982/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА"), против Решение № 68/16.11.2009 г., постановено по а. д. № 3285/2009 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил като незаконосъобразна заповед № 157/02.04.2009 г. на изпълнителния директор на ИА "АА". С последната, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5, чл. 89, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 91, ал. 1 и чл. 107, ал. 1, т. 3 и чл. 108, ал. 1 и 2 от ЗДС, е наказан Кирил Димитров Атанасов, на длъжност "главен инспектор" в Регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр. Търговище (РД "АА"), с IV мл. ранг, с дисциплинарно наказание "уволнение". Недоволен от решението, изпълнителният директор го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита решението за неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон. Моли отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Алтернативно се иска постановяване на решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на Атанасов против неговата заповед. Ответната страна - Кирил Атанасов, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АССГ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на касационната жалба са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон се излага от касатора в две насоки: а/ липсва законова норма, която да задължава административнонаказващият орган да изслуша и да вземе писмените обяснения на наказания служител след образуването на дисциплинарното производство, поради което изводът на съда, че е нарушен чл. 93, ал. 1 от ЗДС се явява необоснован и незаконосъобразен и б/необоснован е изводът на съда, че при издаването на обжалваната заповед е нарушен чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДС. В заповедта са посочени неизпълнените задължения на служителя и периода, през който това е ставало системно. Така изложените доводи са неоснователни. Безспорно по делото е, че с писмо на изпълнителния директор до Атанасов с изх. № 04-01-27/4/25.02.2009 г., получено от адресата на 26.02.2009 г., изпълнителният директор, на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДС и образувано срещу него дисциплинарно производство, е поискал от служителя да представи писмените си обяснения относно изложеното в посочени два доклада в срок до 04.03.2009 г. За същата дата е отправена покана до Атанасов да се яви в ИА "АА", за да бъдат изслушани обясненията му. Атанасов е дал писмените си обяснения и те са заведени в ИА "АА" с вх. № 04-01-27/6/04.03.2009 г. Доказателства за устното му изслушване не са представени по делото. Липсват и такива, че това не е станало по негова вина. Безспорно е също, че образуването на дисциплинарно дело против лицето е наредено със Заповед № РД-01-288/31.03.2009 г. Предвид горните, безспорно установени обстоятелства, доводът за липса на законово изискване за изслушване след образуването на дисциплинарно производство против лицето се явява неоснователен. Действително, в ЗДС липсва норма, която изрично да разпорежда посочената последователност. Тя обаче следва от общите правила за провеждането на всяко едно санкционно производство, вкл. и дисциплинарното такова. Устни и писмени обяснения могат и се искат от служителите, по всяко време на изпълнение на техните задължения, от страна на техните началници. Даването на последните обаче не е равнозначно, както при даване на такива с оглед образувано против служителя дисциплинарно производство. Правото на защита като конституционно такова изисква във всички случаи на лицето да се предяви обвинение за извършено от него нарушение или престъпление (в случая дисциплинарно нарушение) и едва след това то да бъде разпитано по предявеното обвинение. В никакъв случай не може да приеме, че въпросните доклади за констатирани нарушения, (особено този, касаещ дейността на ЕТ "Димитър Кирилов - 2004"), могат да изиграят ролята на образувано против Атанасов дисциплинарно производство. Некоректно е и позоваването на цитирания в поканата от 25.02.2009 г. чл. 93, ал. 1 от ЗДС и "образувано срещу него дисциплинарно производство", защото такова производство към посочената дата няма. В същото време безспорно е, че след 31.03.2009 г., когато действително е образувано дисциплинарно дело против Атанасов със заповед № РД-01-288, той не е изслушан, не е поканен и от него не са взети писмени обяснения. Тези факти сочат на законосъобразност на изводите на АССГ по въпроса и за липса на допуснато от него нарушение на нормата на чл. 93, ал. 1 от ЗДС. Неоснователен е и доводът за наличие на коректно описано нарушение от страна на Атанасов. Липсата на констатирани нарушения в дейността на ЕТ "Димитър Кирилов - 2004", при установени и отразени такива в доклада от проверката, извършена от държавния експерт Лазаров води само до един възможен категоричен и обоснован извод - че преждепроверяващите инспектори от РД "АА" са извършили проверките си незадълбочено. Сред тях обаче не е Атанасов, поради което неговите нарушения следва да се посочат и обосноват отделно от тези на проверявалите. Именно това не е направено в обжалваната заповед. Отговорността на всеки по-висшестоящ служител, имащ задължението да контролира и проверява дейността на подчинените му, не е обективна такава. Трябва да се изследва въпросът и да се посочи кога точно, с кои свои действия или бездействия, той не е изпълнил длъжностните си задължения. Ако се продължи мисълта за обективна отговорност, заложена в обжалваната заповед, ще се стигне до извод и може да се твърди, че такива нарушения, като описаните в нея, са извършили всички служители в ИА "АА", на които регионалните инспектори от РД "АА" извършвали проверките на ЕТ, са подчинени вкл. и изпълнителният директор на ИА "АА". По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение