Решение № 4921 от 18.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7887/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Уко България" ЕООД, [населено място], община [община], чрез процесуален представител, срещу решение 60/07.07.2023 г. по адм.дело 79/2023 г. на Административен съд - Габрово, с което е отхвърлено оспорването му против заповед 308/21.03.2023 г. за спиране цялата дейност на обект, издадена от директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - Варна. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмени бележки чрез процесуален представител, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му, отмяна на оспорената заповед, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - директорът на ОДБХ - Варна, чрез процесуален представител в писмено възражение и в съдебно заседаие иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С оспорената пред АС заповед, издадена на основание 138, параграф 2, буква "й" от Регламент ЕС 2017/625 на ЕП и на Съвета относно официалния контрол, е спряна цялата дейност на обект за съхранение на странични животински продукти категория 3 отработени растителни и животински мазнини/ с посочен адрес ва заповедта в гр. Варна, стопанисван от "Уко България" ЕООД поради констатирани на 14.03.2023 г. в обекта 404 бидона с около 50 кг мазнина без документи, представляващи "кухненски отпадъци", които следва да се съхраняват в обекти, регистрирани по реда на чл.229, ал.1 от Закона за ветринарномедицинската дейност, а процесният склад не е регистриран по този ред. АС е изложил мотиви, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл.25, ал.1, т.3 от Закона за управление на агрхранителната верига /ЗУАВ/, според който мерките по чл.24, ал.1 ЗУАВ, препращащ към чл.138, Регламент ЕС 2017/625 /ЕС/ се прилагат от ръководителя на съответното ведомство по чл.7 или оправомощено от него лице. Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, при наличие на всички необходими реквизити, при сазване на административно - процесуалните норми и в съответствие с материалното право и целта на закона. Неоснователни са твърденията на касатора за неизясняване на мерната единица - дали е кг или литър и количеството от процесната мазнина, което е било констатирано в обекта. В констативния протокол е посочено количеството мазнина в кг, а именно 20 200 кг, и същата цифра е възпроизведена в административния акт. Жалбоподателят не е оспорил констативния протокол, нито е ангажирал доказателства сочещи на друго количество, или друго вещество, което да се съхранява в процесните бидони. Съдът не споделя и доводите в касационната жалба, че обектът не е следвало да бъде регистриран по чл.229, ал.1 ЗВМД. Съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗВМД, обектите, в които се извършва производство, търговия и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход, непредназначени за консумация от хора, и на продукти, получени от странични животински продукти, подлежат на регистрация от съответната областна дирекция по безопасност на храните.По смисъла § 1, т. 90 от ДР на ЗВМД, производството представлява добив, обработка, преработка, съхранение, опаковане, пакетиране и препакетиране или отделни етапи от тези процеси.В случая "Уко България" ЕООД е съхранявало отработени растителни мазнини /използвано олио за готвене/ в процесния склад, обект на проверката, като използваното олио за готвене е кухненски отпадък , видно от разпоредбата на т. 22 на Приложение І от Регламент /ЕС/ 142/2011 г., съгласно която кухненски отпадъци са цялата отпадъчна храна, включително използвано олио за готвене, от ресторанти, обекти за обществено хранене и кухни, включително централи кухни и кухни в домакинства. По смисъла на чл. 10, б. "п" от Регламент /ЕО/ 1069/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна на Регламент /ЕО/ 1774/2002 г., всички кухненски отпадъци, различни от посочените в чл. 8, б. "е" /това са кухненски отпадъци от превозни средства, работещи по международни линии/, се категоризират като странични животински продукти материал от категория 3. Предвид изложеното правилен е изводът на АС, че по смисъла на Регламент /ЕО/ 1069/2009 г. всички кухненски отпадъци, в които съгласно приетия във връзка с прилагането му Регламент /ЕС/ 142/2011 г. попада и използваното олио за готвене /растителни мазнини/, се квалифицират като странични животински продукти. След като дружеството е съхранявало в обекта растителна мазнина, която по смисъла на горните разпоредби представлява продукт, получен от странични животински продукти, то проверения обект също е подлежал на регистрация в ОДБХ - Варна на основание чл. 229, ал. 1 от ЗВМД, както законосъобразно е приел АСНарушението на това изискване е достатъчно основание за налагане на предвидената в чл.138, §2, б. й от Регламент /ЕС/ 2017/625 на Европейския парламент и на съвета от 15 март 2017 година, принудителна административна мярка спиране на цялата дейност на нерегистрирания в ОДБХ - Варна обект, стопанисван от Уко България ЕООД. Фактът, че обектът е регистриран по реда на Закона за управление на отпадъците, не освобождава дружеството от задължението да регистрира обекта и по реда на чл. 229, ал.1 от ЗВМД. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ОДБХ - Варна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, предвид фактическата и правна сложност на делото, платими от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение