Решение № 4444 от 29.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 797/2025 г.

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Хасково чрез пълномощника главен юрисконсулт Запрянова против решение 4803/18.11.2024 г. по адм. дело 856/2024 г. на Административен съд Хасково, с което е отменено решение 1012-26-262-1 от 16.08.2024 г. на Директора на териториално поделение на националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]-2140-26-555 от 26.06.2024 г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Хасково. Изложени са оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 68, ал.3 КСО, §1, ал.1, т.3 и т. 12 от ДР на КСО, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което жалбата на Ю. Х. М. против Решение 1012-26-262-1 от 16.08.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Хасково да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и заплатената държавна такса. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът Ю. Х. М. от [населено място], общ. Стамболово, обл. Хасково, чрез адвокат Челебиев оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли да бъде отхвърлена и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, е неоснователна. С решение 4803/18.11.2024 г. по адм. дело 856/2024 г. Административен съд Хасково е отменил по жалба на Ю. Х. М. решение 1012-26-262-1 от 16.08.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]-2140-26-555 от 26.06.2024 г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Хасково. Изпратил е преписката на административния орган за издаване на нов акт по подаденото с вх.2113-26-905 от 27.05.2024 г. по описа на ТП на НОИ Хасково, при спазване на дадените указания по прилагане на закона. Присъдил е разноски. По делото е установено от фактическа страна, че Ю. Х. М. е подала до Директора на ТП на НОИ Хасково Заявление вх.2113-26-905 от 27.05.2024 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане [номер]/2140-26-555 от 26.06.2024 г. на основание чл.68, ал.1 3 от КСО, ръководителят на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково е отказал отпускане на исканата пенсия. Посочено е, че към датата на подаване на заявлението Ю. Х. М. има навършена възраст от [възраст] и осигурителен стаж, положен за периода от 01.11.1971 г. до 31.12.1989 г. с прекъсване, както следва: 15 г., 00 м., 19 дни осигурителен стаж от 3 категория труд и общ осигурителен стаж съгласно чл.104 от КСО, превърнат към 3 категория труд 15 г., 00 м., 19 дни, от които действителен 12 г., 11 м., 07 дни.. Пенсионният орган не е зачел стажа за времето като неработеща майка от 01.01.1975 г. до 20.12.1975 г. 11 м. и 19 дни, от 31.12.1975 г. до 01.04.1976 г. 03 м. и 01 ден и от 06.04.1976 г. до 28.02.1977 г. 10 м. и 22 дни, или общо 02 г., 01 м. и 12 дни. Прието е, че М. има изискуемата по закон възраст за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, но не притежава минимално изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години. Разпореждането е обжалвано по реда на чл.117 от КСО и с Решение 1012-26-262-1 от 16.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ Хасково жалбата е отхвърлена. След обсъждане приложението на чл.68, ал.3 от КСО във връзка с § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО е направен извод, че зачетеният на М. стаж за времето като неработеща майка, с обща продължителност 02 г., 01 м., 12 дни, не е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и разпореждането за отказ е потвърдено като правилно и законосъобразно. За да отмени Решение 1012-26-262-1 от 16.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]/2140-26-555 от 26.06.2024 г. ръководителят на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково, съдът е посочил, че за Ю. М. са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия при условията на чл.68, ал.3 от КСО. Отказът на пенсионните органи да зачетат стажа й като неработеща майка в периода между 01.01.1975 г. и 28.02.1977 г. с прекъсвания за действителен осигурителен такъв е преценен за несъобразен с действалите до 31.12.1999 г. разпоредби, противоречащ на чл.17 и чл.47 от Конституцията на Република България и трайната съдебна практика. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2 до 31.12.2016 г,. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО сочи, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО. Правилно административният съд е приел, че е приложима нормата на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП, отм.), според която за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (ЗП, отм.) се зачита и времето, прекарано в законоустановения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Относима в случая е била и действащата към този период Инструкция 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения Закон за пенсиите. С Постановление на Министерския съвет 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., релевантно към спора, времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. В действащата уредба законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, при общественото осигуряване при майчинство, включително и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Предвид изложеното пенсионните органи е следвало да зачетат спорните периоди за осигурителен стаж от трета категория при пенсиониране. Тогава осигурителният стаж на Ю. М. би бил в размер над 15 години, съответно материалноправните основания за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68, ал.3 КСО - налични. Неоснователни са доводите на касатора за неточно прилагане на разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО, дефинираща понятието "действителен стаж". Първоинстанционният съд правилно е тълкувал нормата, приемайки, че периодът на майчинство се приравнява на действителен осигурителен стаж, при отчитане специалния правен статут на жените - майки по Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, Инструкция 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. и Постановление на Министерския съвет 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта. Тълкуването е съотнесено и към нормите на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи особената закрила на майчинството и равенство на майките относно техните трудови и осигурителни права и дадените с Решение по к. д. 9/2005 г. на Конституционния съд разяснения в тази насока. Съдът се е позовал и на утвърдената съдебна практика на Върховния административен съд в същата насока, която настоящият съдебен състав напълно споделя. По тези съображения решението на Административен съд - Хасково е правилно и при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на ответника по касация се дължат своевременно претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. От приложения договор за правна защита и съдействие 19/10.03.2025 г. е видно, че Ю. М. е заплатила за оказаната от един адвокат правна защита пред касационната инстанция сума в размер на 600 лева, който не е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото и следва да се възложи в тежест на касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,