Решение № 14015 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8947/2012 г.

Решение № 14015 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8947/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 144/31.05.2012 г., постановено по адм. д. № 91/2012 г. Административен съд гр. Добрич е отхвърлил жалбата на Светлана Атанасова Андонова от гр. Добрич против решение № 14/20.04.2011 г. на директора на ТП на НОИ гр. Добрич, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане № 244/10.03.2011 г. на началник отдел "КПК" при ТП на НОИ гр. Добрич, по силата на което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е разпоредено да бъде внесена сумата по ревизионен акт за начет № 1/28.02.2011 г. в размер на 1297,83 лв. главница и 1227,97 лв. лихви по сметка на НОИ. Срещу това решение чрез пълномощник адв. Рюстем е подадена касационна жалба от Светлана Атанасова Андонова от гр. Добрич с оплакване, че е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Моли обжалваното решение да бъде отменено и уважена подадена жалба срещу административния акт. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жаба за подадена в срок, от надлежна страна и допустима, по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Настоящата инстанция намира за правилен изводът на съда за законосъобразност на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ гр. Добрич. Обосновано е прието, че е осъществена хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО - недобросъвестно получено от жалбоподателката парично обезщетение в размер на 1297,83 лв. главница и 1227,97 лв. лихви, за отглеждане на малко дете за периода от 26 август 2006 г. до 17 април 2007 г. Съгласно чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване правото на месечно парично обезщетение възниква за майката (осиновителката) през времето на ползвания допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. По силата на чл. 53, ал. 4 от КСО (редакция - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Същият факт е основание, предвидено от чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за прекратяване на отпуска за отглеждането му. Както детските градини, създадени по реда на Закона за народната просвета, така и детските ясли, създадени по реда на Закона за здравето, са заведения, предназначени за отглеждане и съответно на възрастта обучение на деца от тримесечна до седемгодишна възраст. Детските ясли са били считани от законодателя за детски заведения и до изменението на чл. 53, ал. 4 КСО, в сила от 01.01.2011 г. Както детските градини, така и детските ясли, са заведения, създадени със закон и предназначени за отглеждане и съответно на възрастта обучение на деца от тримесечна до седемгодишна възраст. Поради това в понятието "детско заведение" /заведение за деца/ се включват както образователните заведения за деца, създадени по реда на Закона за народната просвета /детските градини/, така и детските ясли и детски кухни, създадени съгласно Закона за здравето. Изводът на първоинстанционния смисъл във връзка с тълкуването на понятието "детско заведение" по чл. 53, ал. 4 КСО съответства на точния смисъл на разпоредбата, както и на установената практика на ВАС по този въпрос. Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че на касационната жалбоподателка са били изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете в нарушение на материалноправните условия по чл. 53, ал. 4 от КСО. През периода 27.08.2006 г. - 17.04.2007 г. детето на жалбоподателката Теодор Димитров е било настанено в Детска ясла "Първи юни" № 6, поради което майката не е била субект на правото по чл. 53, ал. 4 от КСО. Като е приел, че паричните обезщетения са неправомерно получени, първоинстанционният административен съд е тълкувал и приложил правилно материалноправната разпоредба на чл. 53, ал. 4 от КСО. За да възникне задължение за осигуреното лице да възстанови неоснователно получените парични обезщетения, следва да бъде установено негово недобросъвестно поведение. В разглеждания случай събирането на неправомерно получените от осигуреното лице парични обезщетения не е било извършено по реда на чл. 114 от КСО, а по реда на чл. 110 от КСО, който е приложим при причинени от физически лица или юридически лица щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи. В случая от съществено значение при преценката на поведението на осигуреното лице е обстоятелството, че на основание § 22б от ПЗР на КСО (нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) изплащането на паричните обезщетения за отглеждане на малко дете на лицата, заварени в отпуск към 1 януари 2007 г., се е извършвало по "досегашния ред"., т. е. чрез осигурителя. От приложената справка за извършените разходи по дата на платежно искане се установява, че сумите са били изплатени чрез осигурителя ЕТ"Кателина - Екатерина Иванова". Жалбоподателката не е оспорила факта, че е подала молба за разрешаване на отпуск по чл. 164 от Кодекса на труда и чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в които е декларирала релевантните обстоятелства по чл. 53, ал. 4 от КСО. Декларирането на неверни правнорелевантни обстоятелства, както и затаяването им, е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. По изложените съображения посочените в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение не са налице, същото е правилно и обосновано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,