Решение № 14498 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7755/2011 г.

Решение № 14498 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7755/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 1 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 227, ал. 2 от Административнопроцесуален кодекс (АПК). С Решение № 3050/05.03.2013 г., постановено по адм. д. 7755/2011 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение е отменено решение № 860/11.04.2011 г., постановено по адм. д. 2584/2010 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на "Винпром Шумен" АД против ревизионен акт (РА) № 270800219/29.12.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Шумен, в потвърден в обжалваната част с решение № 66/25.02.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ) относно определено задължение по ЗДДС в размер на 292 118,32 лв. и начислена лихва за забава в размер на 32 063,64 лв., по три броя фактури с получател "Домейн Бойар Интернешънъл" АД, на основание чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и е допуснато събиране на доказателства в открито съдебно заседание. Жалбоподателят "Винпром Шумен" АД иска да бъде отменен изцяло оспорения РА по подробни съображения, изложени в писмени бележки. Ответникът директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП"), редовно призован за съдебно заседание на 09.10.2013 г., не е изпратил представител, но е изразявал становище за неоснователност на първоначалната жалба против РА при разглеждане на спора по същество пред Административен съд - Варна, когато е претендирал и заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на жалбата против РА. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С РА № 270800219/29.12.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Шумен, потвърден в обжалваната част с решение № 66/25.02.2009 г. на ДД "ОУИ" е определено задължение по ЗДДС в размер на 292 118,32 лв. и начислена лихва за забава в размер на 32 063,64 лв. в резултат от извършено доначисляване на ДДС по фактури № 31/01.03.2008 г., № 32/01.03.2008 г. и № 34/01.03.2008 г., издадени от "Винпром - Шумен" АД с получател "Домейн Бойар Интернешънъл" АД. С РА е прието, че спорните данъчни фактури, отразяват извършени продажби на ДМА между свързани лица на цени, по-ниски от пазарните, които са определени от органите по приходите въз основа на назначена по време на ревизията експертиза, поради което и на основание чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС данъчната основа за облагане с ДДС е определена като равна на пазарната цена и е изчислен въз основа на нея като дължим по-голям размер от декларирания ДДС. По делото не е спорно, че РА е издаден от компетентен орган и след проведена ревизия без допуснати процесуални нарушения, които обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства. Страните не спорят и относно обстоятелството, че "Винпром Шумен" АД и "Домейн Бойар Интернешънъл" АД, които са страни по трите спорни фактури, са свързани лица по смисъла на § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗДДС. Не се спори и относно обстоятелството, че издадените данъчни фактури са осчетоводени при доставчик и получател като отразяващи облагаеми доставки. Видно от копията на спорните фактури (стр. 209, 210, 211-212 от данъчната преписка) предмет на доставката по фактура № 31/01.03.2008 г. са "сгради и съоръжения", предмет на доставката по фактура № 32/01.03.2008 г. са "машини и съоръжения", а на фактура № 34/01.03.2008 г. "електрокари и асансьор". От приетите по делото всички заключения на съдебните експертизи, които в тази част не си противоречат, може да се приеме за безспорно, че една от извършените доставки е на сгради, които не са нови, поради което по принцип, съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗДДС са освободени, но на основание чл. 45, ал. 7 от ЗДДС във връзка с чл. 47, ал. 3 от ЗДДС доставчикът е имал право на избор и е избрал да е облагаема. Останалите доставки се дефинират като облагаеми по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. За всички доставки няма спор, че са реално осъществени. Получателят по доставките "Домейн Бойар Интернешънъл" АД е декларирал и ползвал право на приспадане на пълен данъчен кредит по доставките, което е установено с ревизионен акт № 20000803/15.12.2008 г., издаден от главен инспектор по приходите н ТД на НАП-София. Спорът между страните е дали за извършените доставки, доставчикът е начислил данък върху правилно определена данъчна основа или данъчната основа, установена с РА съответства на материалния закон. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Разпоредбата на чл. 25 от ЗДДС детайлизира отделни елементи, които се включват или не във възнаграждението, но като принцип определя данъчната основа за облагане с ДДС на равна на договорената от страните стойност на престацията в съответствие с общото правило на чл. 73 от Директива 112/2006/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата). Според чл. 80 от Директивата за да се предотврати неплащането или избягването на данъци, държавите-членки могат да вземат мерки, за да гарантират, че по отношение на доставката на стоки или услуги на бенефициери, с които съществуват семейни или други близки лични връзки, връзки по управлението, собствеността, членството, финансови или юридически връзки, както са определени от държавата-членка, данъчната основа е пазарната стойност на операцията в следните случаи: а) когато насрещната престация е по-ниска от пазарната цена и получателят на доставката няма пълно право на приспадане по членове 167Ч171 и 173Ч177; б) когато насрещната престация е по-ниска от пазарната цена и доставчикът няма пълно право на приспадане по членове 167Ч171 и членове 173Ч177 и доставката подлежи на освобождаване по членове 132, 135, 136, 371, 375, 376, 377, 378, § 2, 379 § 2 или членове >Изм. с M7380Ч390б <; в) когато насрещната престация е по-висока от пазарната цена и доставчикът няма пълно право на приспадане по членове 167Ч171 и членове 173Ч177.