Решение № 2794 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8023/2017 г.

Решение № 2794 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8023/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. К. и Г. С. К., гр. Г., против решение № 30/27.04.2017 г., постановено по адм. д. № 72/2017 г. по описа на Административен съд Г.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от настоящите касатори против заповед № 192/03.02.2016 г. на кмета на община Г., с която на осн. чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж "гараж", находящ се в УПИ ХII-259, кв. 140 по плана на гр. Г.. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Безспорно е установено, че процесният гараж е изграден в отклонение от разрешеното строителство, освен по размери, надхвърлящи определената за застрояване площ, така и по място. В противоречие с издаденото разрешение за строеж и дадена строителна линия за отстояние от съседния УПИ от три метра, същият е построен на граничната регулационна линия, което определя неспазване и на начина на застрояване, изпълнено свързано, вместо свободно. В тази връзка правилно съдът е отбелязал, че свързаното застрояване следва да бъде отбелязано в съответните строителни книжа, съгласно изискванията на чл. 82, ал. 1 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Към момента на строителството на гаража разполагането му на границата със съседния имот е в противоречие с действащия за населеното място ПУП, освен че е и в отклонение от одобрените строителни книжа. В този смисъл е налице нарушение на чл. 154, ал. 2, т. 1 ЗУТ, което има характер на съществено. Безспорно установено е, че за двата имота не е одобряван ПУП, който да предвижда свързано застрояване между постройки от допълващо застрояване с оглед чл. 42 от ЗУТ или да е бил изготвен РУП с допустими отклонения от действащите норми за сервитути, съгласно чл. 36 от същия закон. Предвид така установените факти, правилна е констатацията на съда, че строежът не носи белезите на търпимост и подлежи на премахване. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, както и на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП, на О. Г. следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав