Решение № 8663 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12651/2009 г.

Решение № 8663 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12651/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалби на Гражданско сдружение "Бели брези", гр. София, "Граждански комитет Спасение 2000", гр. София, Диана Иванова Захариева и Деница Чавдарова Кюранова и двете от гр. София против становище по екологична оценка № 1-1/22.07.2009 г. на министъра на околната среда и водите, с което е съгласувано изменението на Общия устройствен план (ОУП) на гр. София и Столична община. Жалбоподателите навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт като постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Молят за отмяната му. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалните си представители, изразява становище за недопустимост на жалбите и в условие на евентуалност за тяхната неоснователност. Заинтересуваната страна - кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител, изразява становище за недопустимост на жалбите и в условие на евентуалност за тяхната неоснователност. Жалбите са подадени в срок и са допустими. Възражението на заинтересуваната страна, че оспореното становище не е индивидуален административен акт, е неоснователно. Екологичната оценка (ЕО) е предмет на специална нормативна уредба в Глава шеста от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и в Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (НУРИЕОПП). В случая чрез същата е извършена и оценка за съвместимост (ОС) на изменението на плана с предмета и целите на защитените зони в обхвата и в съседство с плана, съгласно изискванията на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Видно от разпоредбата на чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗООС, обект на процесната оценка от гледна точка спазване на нормите и изискванията в областта на околната среда, са планове и програми, които са в процес на изготвяне и/или одобряване от централни и териториални органи на изпълнителната власт, органи на местното самоуправление и Народното събрание. Съгласно ал. 3 на същия законов текст ЕО се извършва едновременно с изготвянето на плановете и програмите, като се вземат предвид техните цели, териториалният обхват и степента на подробност, така че да се идентифицират, опишат и оценят по подходящ начин възможните въздействия от прилагането на инвестиционните предложения, които тези планове и програми включват. Аналогично на правния режим на оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС), решенията по която са индивидуални административни актове, подлежащи на самостоятелен съдебен контрол, с чл. 85 от ЗООС се въвеждат хипотези на задължително извършване на ЕО, респективно - на преценяване на необходимостта от извършване на такава. Процедурата по ЕО на планове и програми завършва със становище на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ, с което съобразно правомощията си по чл. 26, ал. 1 от НУРИЕОПП компетентният орган съгласува плана/програмата, когато предвижданията на плана/програмата са в съответствие с нормативната уредба по околна среда и в резултат на провеждането на консултациите не са постъпили мотивирани възражения по законосъобразност или не съгласува плана/програмата, когато предвижданията в тях не са в съответствие с нормативната уредба по околна среда и/или в доклада по ЕО са отразени мотивирани възражения срещу осъществяването или са постъпили мотивирани възражения по законосъобразност. Становището по ЕО задължително включва обосновка на заключението за предпочитаната алтернатива от гледна точка на околната среда и мерките за наблюдение и контрол при прилагането на плана или програмата, които следва да се предприемат. До становището се осигурява достъп на обществеността, засегнатите и заинтересуваните страни и всяка държава, за която има вероятност да бъде засегната от прилагането на плана или програмата. По силата на чл. 82, ал. 4 от ЗООС, органите, отговорни за одобряване и прилагане на плана или програмата, се съобразяват със становището по ЕО. Следователно се касае за самостоятелно административно производство, което приключва с издаването на административен акт, който с оглед естеството на обективираното в диспозитива на същия волеизявление на компетентния орган да съгласува или да откаже съгласуване на оценявания план или програма, може да съдържа позитивен или неблагоприятен правен резултат за т. нар. заинтересовани лица, включително за възложителя, т. е. при всички случаи издаването му засяга права и законни интереси на определени правни субекти. Освен това по делото няма спор, че настоящият случай попада и в хипотезата на чл. 31, ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие, което означава, че становището по ЕО инкорпорира в себе си и решение по оценка за съвместимостта на изменението на ОУП с предмета и целите на опазване на съответните защитени зони, което по силата на изричната норма на чл. 31, ал. 18 от Закона за биологичното разнообразие подлежи на обжалване по реда на АПК. Ето защо доводите, че обжалваното становище не е индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол, са неоснователни. Неоснователни са и доводите за липса на правен интерес у жалбоподателите за оспорване на становището. По този въпрос съдът се е произнесъл в съдебно заседание по делото, проведено на 2.11.2011 г. За да се произнесе по съществото на жалбата съдът приема за установено от фактическа страна следното: С писмо от 22.08.2007 г., на основание взето решение за изработване на проект за изменение на ОУП на Столична община, Главният архитект е сезирал министерството на околната среда и водите с искане да бъде взето решение за необходимостта от извършване на ЕО за изменението на ОУП. Към писмото е приложена информацията за преценяване необходимостта от ЕО, съгласно изискването на чл. 8, ал. 2 от НУРИЕОПП. С решение № ЕО-7/2007 г. министърът на околната среда и водите е решил да се извърши екологична оценка на изменението на ОУП на Столична община. С решението е определен обхвата на екологичната оценка и са поставени изисквания към обхвата на оценката за степента на въздействие на изменението ОУП върху защитените зони. С писмо от 1.04.2008 г., на основание изискванията на чл. 19, ал. 1 и 3 и чл. 19а от НУРИЕОПП Столична община е представила в министерството на околната среда и водите задание относно ЕО и схема за провеждане на консултациите. С писмо от 17.05.2008 г. административният орган е дал указания на възложителя относно изготвянето на ЕО и оценката за съвместимост (ОС), дадени са предложения и препоръки към заданието и към схемата за провеждане на консултации и са проведени консултации. На 5.01.2009 г. в министерството на околната среда и водите са внесени доклад за ЕО и ОС. Проведени са консултации с компетентните органи - Министерството на околната среда и водите, Басейнова дирекция "Дунавски район", РИОСВ и др. (папка 14 от приетите по делото доказателства) Със заповед от 26.01.2009 г. Главният архитект на Столична община е насрочил обществено обсъждане на проекта за изменение на ОУП и на Доклада за ЕО и ОС. В заповедта са определени мястото за публичен достъп, времето за запознаване, срока и начина на изразяване на становища, като на 12.02.2009 г. е проведено обществено обсъждане. На 12.03.2009 г. докладът за ОС е оценен отрицателно и са дадени указания за допълването му. На 9.04.2009 г. в Министерството на околната среда и водите е внесен преработения доклад за ЕО, който получава положителна оценка. На 17.07.2009 г. е проведено заседание на междуведомствена комисия, а на 22.07.2009 г. е постановено оспореното становище, с което е съгласувано изменението на ОУП на Столична Община. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган и в предписаната от закона форма, съгласно изискването на чл. 26, ал. 2 от НУРИЕОПП и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са всички задължителни етапи на процедурата по извършване на ЕО и съвместяването й с ОС. Компетентният орган е преценил, че следва да се извърши ЕО и ОС и е определил обхвата им, изготвен е доклад за ЕО, съдържащ и ОС (том III от доклада за ЕО, папка № 10), проведени са консултации с обществеността, заинтересувани органи и трети лица, които има вероятност да бъдат засегнати от плана; резултатите от консултациите са отразени в доклада за ЕО; определяни са мерките за наблюдение и контрол при прилагане на плана или програмата, издадено е становище по ЕО. Докладът за ЕО съответства на изискванията на чл. 17 от НУРИЕОПП, а оспореното становище е взето при спазване на изискванията на чл. 26, ал. 1 от Наредбата. Неоснователни са доводите на жалбоподателите за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради това, че като възложител на доклада по ЕО е вписан ОП "Софпроект" ОГП. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че възложител е Столична община, която е участвала в административното производство по издаване на оспореното становище. Административното производство е започнало по искане на последната, като в министерството на околната среда и водите е внесено искането за преценяване необходимостта от извършване на екологична оценка и е представено заданието относно ЕО и схемата за провеждане на консултациите. Следователно е спазено изискването на чл. 83, ал. 1 от ЗООС оценката да се възложи от възложителя на плана. Доводите за незаконосъобразност на оспорения акт, тъй като в изготвянето на доклада за ЕО е участвало лице, което е било рецензент на действащия ОУП, също са неоснователни. В изработването на доклада е участвал екип от 20 души, които са приложили декларации съгласно изискванията на чл. 83, ал. 4 ЗООС, вр. чл. 16, ал. 2 и 3 от НУРИЕОПП (в редакцията й от 10.01.2006 г.), както и удостоверения за вписване в публичния регистър на експертите, извършващи екологична оценка и ОВОС (том II от доклада за ЕО, приложение № 3, папка № 9). Неоснователни са твърденията на жалбоподателите, че доклада за ЕО не е обсъден и разгледан в отделните райони на Столична община. Действително разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗУТ вр. чл. 121, ал. 1 от ЗУТ изисква общественото обсъждане на ОУП в градовете с районно деление да се проведе във всички райони, а съгласно чл. 125, ал. 6 от ЗУТ екологичната оценка е част от устройствения план, но в случая са приложими изискванията и правилата на ЗООС, НУРИЕОПП и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, които съдържат специални норми и са приложими към издаване на оспорения административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от НУРИЕОПП в случая общественото обсъждане е задължително и е проведено, за което е съставен протокол. Цитираните и приложими нормативни актове не съдържат изискване общественото обсъждане на доклада за ЕО да се провежда в отделните райони, засегнати от изменението на ОУП. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати твърдяните от жалбоподателите съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Що се отнася до доводите за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради това, че в проекта за изменение на ОУП в нарушения на изискванията на ЗУЗСО, се предвижда неправомерна промяна на предназначение на съществуващи и предвидени, но нереализирани зелени площи; проектът за изменение на ОУП, в нарушение на разпоредби от ЗУТ, не осигурява най-добри условия за удобен, безопасен и икономичен транспорт на пътници и товари, при опазване на околната среда; същият, в нарушение на ЗУЗСО, предвижда централни устройствени зони извън обособената централна градска част, то всички тези твърдения са относими към законосъобразността на проекта за изменение на ОУП, но не и спрямо неговата екологична оценка, която има за предмет оценка на възможните значителни въздействия върху околната среда, включително компонентите и факторите и връзките между тях, възможните значителни въздействия върху биологичното разнообразие и върху културно-историческото наследство. Основната цел на екологичната оценка на проекта за изменение на ОУП е да анализира потенциалните въздействия на предвижданията на плана и да посочи мерките за предотвратяване на отрицателните въздействия върху компонентите на околната среда, върху защитените територии в обхвата на плана и в съседство и върху здравето на хората. От изложеното следва, че предмет на настоящото производство е не да се осъществи контрол за законосъобразност върху проекта за изменение на ОУП, а върху неговата екологична оценка. Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че проектът за изменение на ОУП е в противоречие с изискванията, описани в т. А и Б от оспореното становище. Посочените мерки и условия в т. А и Б на становището са отразени в окончателния вариант на проекта за изменение на ОУП, видно от приложената обобщена справка по чл. 29, ал. 1от НУРИЕОПП, внесена в МОСВ на 28.09.2009 г. Доводите, че проектът за изменение на действащия ОУП пренебрегва законовите изисквания за опазване на културно-историческото наследство, както и че не са разглеждани алтернативните възможности, също са неоснователни. От една страна, както бе посочено, законосъобразността на проекта за изменение на ОУП не е предмет на настоящото производство, а от друга страна докладът за ЕО разглежда културно-историческото наследство (стр. 286 - 304, т. I), както и възможните значителни въздействия върху него (стр. 518 - 532, т. II). Противно на твърденията на жалбоподателите в доклада са разгледани и алтернативите (стр. 633 - 637, т. II). Що се отнася до заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, то същото не следва да се обсъжда, тъй като е неотносимо към законосъобразността на оспорения административен акт. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното становище е постановено и в съответствие с материалноправните норми на закона, поради което жалбите са неоснователни и следва да се отхвърлят. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,