Решение № 10903 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7358/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник - кмета на община Севлиево против решение 602 от 13.05.2025 г. по адм. дело 414/2024 г. на Административен съд Габрово, с което е отменена заповед 1082 от 15.10.2024 г., издадена от същия административен орган. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, а по същество- неправилно, тъй като е необосновано и е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено. Претендира направените по делото разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът А. Х. А., чрез адв. Банкова, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Габрово е допустимо. Съдебният акт е постановен по жалба, подадена в срок против подлежащ на оспорване административен акт и от лице с правен интерес от оспорването. По тези съображения касационната инстанция приема, че производството пред административния съд е образувано при наличие на необходимите процесуални предпоставки и отсъствието на процесуални пречки за разглеждане на жалбата. Постановеното решение, предмет на оспорване, е допустимо и не са налице основания за неговото обезсилване (в касационната жалба неправилно е посочено, че недопустимостта е основание за отмяна на съдебния акт), а доводът на касационния жалбоподател в обратен смисъл е неоснователен. Обжалваното решение на Административен съд Габрово е постановено при правилно приложение на материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Заключението на първоинстанционния съд за отмяна на заповедта на заместник кмета на община Севлиево поради нарушения на материалнопправни разпоредби и целта на закона е правилно и се споделя от настоящия съдебен състав. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая съставът на административния съд правилно приема, че предпоставките, предвидени в чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - правното основание за издаване на заповедта, не са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е стопанска постройка едноетажна с размери 24, 00м и 8, 00м. и височина 4.00 м., находяща се в УПИ VI-70,135, кв. 13 по плана на [населено място]. Строежът е с дървена носеща конструкция от колони, монтирани върху ивични бетонови основи, напречни и надлъжни дървени греди, оформящи рамкова конструкция, със стени от дъски, които на места липсват и участъкът е покрит с найлон. Покривната конструкция също е дървена, обкована с дъски и покрита частично с ламарина. Описаният в заповедта обект представлява постройка на допълващото застрояване, изградена в периода 1982 г. м. април 1987г. без строителни книжа. В този смисъл е заключението на вещото лице И. по изслушаната съдебно- техническа експертиза и становището на главния архитект на община Севлиево на л. 14 от делото. При тези факти административният съд правилно приема, че предмет на оспорената заповед е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е от шеста категория и незаконен, тъй като е изпълнен без строителни книжа. Заключението на първоинстанционния съд, че строежът е търпим и не подлежи на премахване, а издадената заповед е незаконосъобразна, също се споделя от настоящата инстанция, но по различни от изложените в съдебния акт съображения. Разпоредбата на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, на която съставът на административния съд се позовава, за да обоснове търпимост на строежа, в случая е неприложима. Цитираният текст се отнася за строежи, изградени през периода от датата на обнародване на ЗУТ на 02.01.2001 г. (арг. § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ) до 31.03.2001 г. Описаният в заповедта строеж, с оглед установеното по делото време на извършване, не попада в този период и в приложното поле на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че строежът е изграден през периода 1982г. 07 април 1987г. В този смисъл е заключението на вещото лице И., което следва да бъде кредитирано, тъй като не е оспорено от страните, тълкувано съвкупно със становището на главния архитект на община Севлиево, според което строежът попада в периода, очертан с разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Възражението на касатора, че становището на главния архитект не следва да се взима предвид, тъй като не е установено за коя от трите селскостопански постройки в имота се отнася, е неоснователно. Изградените в имота три селскостопански постройки са под обща покривна конструкция (заключение на вещото лице И.), поради което следва да се приеме, че са изградени по едно и също време. С оглед времето на извършване на строителството следва да се преценят условията за търпимост, включени в разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Според посочения текст, строежът е търпим, когато е изграден до 7 април 1987 г.; допустим е съгласно подробен градоустройствен план, действал към момента на извършване на строежа или сега действащия план и е допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно сега действащите правила на ЗУТ. Както по действащия ЗУТ, така и според ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.) - нормативните актове, действали в периода 1982 - 07.04.1987 г., в селата се допуска изграждането на постройки със селскостопанско предназначение от всякакъв вид, които представляват допълващо застрояване (чл. 44, ал. 1 ЗУТ и чл. 121, ал. 1 ППЗТСУ, отм.). Според чл. 112, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) такива сгради могат да се строят и без да са предвидени с действащия застроителен и регулационен план, ако са спазени определените в същата норма изисквания и строителството се извършва въз основа на скица за проектиране, върху която се указват точни мерки, коти, разстояния и условия, а указаното застрояване се отразява служебно в действащия застроителен и регулационен план. Според заключението на вещото лице процесната постройка е нанесена в плана за улична и дворищна регулация на [населено място], одобрен със заповед 94/1982 г., което е индикация за изпълнение на посочената разпоредба. Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 125, ал. 2 от Наредба 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм., в редакцията й преди измененията през 1990 г.), регламентиращи разположението на свободно стоящите стопански постройки, спрямо регулационните линии към съседните имоти. Както се установява от заключението на вещото лице И. процесната постройка отговаря на тези условия, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Постройката, предмет на заповедта, е допустима и по действащите в момента правила и нормативи, тъй като удовлетворява изискванията на чл. 42 ЗУТ относно разположението и разстоянието към регулационните линии със съседните имоти и тези на чл. 44, ал. 3 ЗУТ относно височината на селскостопанските постройки. По тези съображения следва да се приеме, че процесната постройка представлява търпим строеж, който не подлежи на премахване, а оспорената заповед е незаконосъобразна и подлежи на отмяна. В този смисъл е и крайният извод на административния съд, който е в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си (разпореждане от 26.11.2024г.). Решението е постановено след обсъждане на събрания по делото доказателствен материал в съвкупност, както и на доводите и възраженията на страните. Заключението на вещото лице И. е анализирано заедно с представените писмени доказателства, като фактическите констатации на експерта са кредитирани от съда, тъй като не се опровергават от останалите доказателства, а и заключението не е оспорено от страните. Правните изводи на решаващия съд са изведени самостоятелно, въз основа на установените по делото от събраните доказателства факти и са мотивирани в съответствие с изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК с конкретни съображения. Поради това доводите на касатора, че в решението са възпроизведени правни изводи, направени от вещото лице, са неоснователни. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт е обоснован, постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,