Решение № 2096 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13614/2018 г.

Решение № 2096 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13614/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Ц. Цветанова чрез процесуални представители адвокати Й. Герон и М. Герон против решение № 5019 от 26.07.2018 г. на Административен съд София град по адм. дело № 9321/2017 г. /грешно посочено в решението от 2018 г. / С него се отхвърля жалбата й срещу заповед № ЗЛ/Д-С-СЛ-033/13.07.2017 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" Слатина гр. София към Агенция за социално подпомагане. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извличат като касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон - отм. основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на дирекция "Социално подпомагане" Слатина гр. София чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Ответникът, Държавна агенция за закрила на детето не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната заповед. С нея се настанява временно детето Д. Арийо с родители майка Ц. Цветанова, и баща Ф. Филип в семейството на Л. и И. Терзиеви, вписани в регистъра на утвърдени приемни семейства, със срок на настаняването до навършване на пълнолетие на детето, до завършване на средно образование, но не повече от 20 г. възраст или до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на постановената мярка за закрила, респективно до произнасяне от съда с решение, съгласно чл. 28, ал. 1 от Закона за закрила на детето. Разпоредено е предварително изпълнение на заповедта. Съдът е разгледал по същество жалбата, като от доказателствата по делото и административната преписка е установил фактите и обстоятелствата наложили мярката за закрила на детето. Възраженията на жалбоподателя са били приети за неоснователни, тъй като по безспорен начин е установено в административното производство материалните предпоставки за постановяване на настаняване по административен ред. При установеното от фактическа и правна страна съдът е постановил решението си Решението е правилно. Приложимата уредба към спора е в Закона за закрила на детето. В него са предвидени мерките за закрила на детето една от които е приложената настаняване извън семейството, предвидена в чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДт. Предвидено е също така че тя може да бъде приложена по административен ред, което се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане по настоящия адрес на детето - чл. 1, чл. 26, ал. 1 ЗЗДТ. В случая са установени материалните предпоставки за временно настаняване извън семейството от административния орган и от съда, съгласно данните по приложената преписка и доказателствата по делото. Промяната в позицията по време на съдебното производство от бабата на детето не е основание за бъдат изведени други изводи от вече направените, че мярката за закрила е настаняване в приемно семейство. При събрани в пълнота доказателства относими към правилното разрешаване на спора съдът е постановил обосновано от фактическа страна решение в съответствие с материалния закон. Не се установяват нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Представените в касационното поризводство влезли в сила решения на гражданския съд за настаняване на основание чл. 28 ЗЗДт от които се установява, че детето е настанено при роднина -леля по майчина линия, не променя обстоятелствата от фактическа и правна страна при преценката на правилността на обжалваното решение. Заповедта за временно настаняване е самостоятелен предмет и проявила действието си през период от време до произнасяне от съда на основание чл. 28 ЗЗДт. Тези решения не променят материалните предпоставки по административното производство относно временното настаняване по административен ред, поради което са и неотносими към настоящия спор. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК ВАС шесто отделение